Решение № 1694 от 17.11.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1694 гр. Плевен, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Гр. Николова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело № 20224430102284 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. К. Р. с ЕГН **********, в качеството на майка и законна представителка на Т. Б. С. с ЕГН **********, и двете с адрес: град П. ул.“В.“ ***, чрез адв. Н. И. – АК-П., адрес: гр.П., ул.“К.М.“ ***, против Б. С., роден на ***г., гражданин на Р.С.М. Посочва се в исковата молба, че страните са сключили граждански брак на ***г., който бил прекратен на ***г. Твърди се, че по време на брака страните имат дете – Т. Б. С. с ЕГН **********. Посочва се от молителката,че има и други две деца – П.К.Е. ( *** ) и К.С.М. ( ***.). Твърди се, че молителката започнала работа в Г. във фирма за пакетиране на чипс. Посочва се, че семейството желае да се установи да живее в Г., където работи и бабата по майчина линия. Твърди се, че страните провели многократно разговори за пътуване на детето Т. Б. С., но ответникът отказвал да даде съгласие, а впоследствие блокирал молителката в социалните мрежи и не отговарял на телефонните обаждания. Сочи се в исковата молба, че трите деца са привързани едно към друго, както и че събирането на семейството ще окаже благоприятно и позитивно въздействие върху психиката им. Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде заместено съгласието на бащата Б. С., роден на ***г., гражданин на Р.С.М. като бъде разрешено на детето Т. Б. С. с ЕГН **********, родена на ***г. в 1 гр.П., да пътува извън страната и в рамките на Европейския съюз, придружавана от своята майка и законна представителка С. К. Р. с ЕГН ********** или упълномощено от нея лице за срок от 5 години. Иска се от съда да бъде заместено съгласието на бащата Б. С., роден на ***г., гражданин на Р.С.М. като бъде разрешено издаването и получаването от майката на задграничен паспорт на Т. Б. С. с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.П..

С определение № ***г. на ответника е назначен особен представител – адв. Н.

И.. В срока по чл.131 ГПК е депозирано становище от особения представител на ответника с вх.№***г., в което моли съда да отхвърли молбата като неоснователна и недоказана.

В съдебно заседание молителката, редовно призована не се явява.

Представлява се от адв. Н. И. – АК-П., който поддържа предявените искове и молят съда да ги уважи изцяло.

Ответникът, редовно призован, се представлява от особения представител адв. Н. И.. Процесуалният представител моли съда да постанови решение, съобразено с най-добрия интерес на детето.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е по делото, че страните са родители на детето Т. Б. С. с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.П..

Спорно по делото е налице ли е спор между страните относно пътуване на детето зад граница, както и дали заместването от съда на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на детето.

За установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени писмени и гласни доказателства.

Установява се от заверено копие на служебна бележка изх.№ ***г., че детето е записано в детска градина и посещава учебното заведение редовно.

Видно от социален доклад с вх.№ ***г., молителката има четири деца, като едното е припознато от съжителстващия с нея. С. К. Р. живее със семейството си в Г., където отглежда и четвъртото си дете, родено на ***г. малолетната Т. Б. С. се отглежда и живее в семейството на сестрата на С. К.

Р. - И. К. М. от гр.П.. становището на Дирекция „Социално подпомагане“ е, че най-добрия интерес на едно дете е да расте ши да се отглежда в семейната среда на совите родители.

По делото са приобщени и гласни доказателства чрез показанията на 2 свидетелите И. К. М. и Е. Б. Р.. Видно от показанията им молителката живее в гр.Б., Г., със семейството си. Свидетелите са категорични, че ответникът не е полагал грижи и не е контактувал с дъщеря си, както и С. К. Р. е в невъзможност да го открие за получаване на разрешение детето Т. Б. С. да бъде изведено от Б. и да заживее със своята майка, брат и сестри.

Свидетелите посочват още, че потребностите на детето са задоволени изцяло от майката и роднински кръг вкл. от образование, здрави грижи и др. съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите, поради съответствието с писмените доказателства по делото вкл. социалния доклад на ДСП-П..

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Чл.76, т.9 Закона за българските лични документи предвижда, че не се разрешава напускането на страната на непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл.127а от СК.

Съгласно чл.127а от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да се установи по делото, че страните са родители на детето, които не са постигнали съгласие относно излизането извън граница на детето, както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна уредба е от една страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани от друга страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да пътуват, когато това е в техен интерес. С оглед служебното задължение на съда да следи за интереса и защитата на детето вкл. да се изключи възможността детето да бъде заведено в страни с размирици, природни бедствия или да бъде поставено в неблагоприятни за живота и възпитанието му конкретни условия. Правото на детето на свободно придвижване, както и правото му да живее с родителя, на когото съдът е предоставил родителските 3 права е защитено и от чл.10,т.2 от Конвенцията за правата на детето и същото не може да бъде ограничавано, без да има основателни причини и да се налага от висшите интереси на детето, при опасност за неговото физическо, или психическо здраве, или опасно поведение на родителя, каквито данни в случая не са налице.

С оглед на установените по делото факти се налага изводът, че пътуването до чужбина би могло да е само от полза за развитието на детето. В тази насока са гласните доказателства, съдържащи се в показанията на И. К. М. и Е. Б. Р., както и писмените доказателства. Очевидно желанието на майката и детето да може последното да излиза извън страната, вкл. да посещава роднините си в Г., съвпада с възрастовите потребности на Т. Б. С. за осъществяване на полезни за нея социални контакти, както и формиране на непосредствени представи за света и разширяване на познанията им, а оттук и за оформянето им като личности.

По отношение на общо формулираното искане за пътуване на детето извън територията на Република Б. без ограничение на броя на пътуванията и държавите, които следва да се посетят, тяхната продължителност и времето, през което се провеждат, придружавано от своята майка или определен от нея придружител, съдът намира следното:

С оглед служебното задължение на съда да следи за интереса и защитата на детето, следва разрешението да бъде дадено по начин, който изключва възможността детето да бъде заведено в страни с размирици, природни бедствия или да бъде поставено в неблагоприятни за живота и възпитанието му конкретни условия. Съдът намира, че в конкретния случай , с оглед гарантирането свободното придвижване на детето в границите на Европейския съюз, следва да бъде разрешено пътуването за търсения срок от 5 години. Пътуването до чужбина би могло да е само от полза за развитието на детето, а липсата на съгласие от страна на единия родител препятства излишно правата и свободите на детето, регламентирани и защитени от закона. Правото на детето на свободно придвижване, както и правото му да живее с единствения родител, когото познава, е защитено и от чл.10,т.2 от Конвенцията за правата на детето и същото не може да бъде ограничавано, без да има основателни причини и да се налага от висшите интереси на детето, при опасност за неговото физическо, или психическо здраве, или опасно поведение на родителя, каквито данни в случая не са налице.

4

По изложените съображения иска се явява основателен и следва да бъде уважен.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, на основание чл.127а, ал.3 СК, заместващо съгласието на бащата - Б. С., роден на ***г., гражданин на Р.С.М. да бъде издаден международен паспорт за задгранично пътуване на детето - Т. Б. С. с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.П., като документа да бъде получен от майката С. К. Р. с ЕГН ********** от органите на МВР или посолство на Република Б. в чужбина.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, на основание чл.127а, ал.3 СК, заместващо съгласието на бащата - Б. С., роден на ***г., гражданин на Р.С.М. детето Т. Б. С. с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.П., да пътува без ограничение на броя на пътуванията, придружавано от своята майка - С. К. Р. с ЕГН ********** или определено от нея лице, до държавите от Европейския съюз за срок от 5 (пет) години.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5