Определение № 36665 от 07.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36665 гр. София, 07.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110138337 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от адв. Д. Г., в качеството му на процесуален представител на ищеца, с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно адвокатско представителство в размер на 480 евро с ДДС. Според молителя определеното от съда възнаграждение следва да се съобрази с претендираните разноски от насрещната страна по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, освен това възнаграждението не било определено според пазарните цени на адвокатския труд, както и правната и фактическа сложност на делото, извършените процесуални действия от страна на адвоката и постигнатия ефект за доверителя. Не били взети предвид и обстоятелствата относно продължаващата кредитна дейност на насрещната страна „...... АД.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище от насрещната „...... АД, в което се поддържа, че искането е неоснователно. Поддържа се, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност и при определяне на възнаграждението за безплатно процесуално представителство съдът следва да има предвид реално извършените действия от адвоката.

Счита, че липсва основание за изменение на решението в частта за разноските.

За да се произнесе съдът, съобрази следното:

С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските.

Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.

По същество молбата е неоснователна.

С постановеното по делото Решение № 13201/02.07.2026 г. по гр.д. № 38337/2025 по описа на СРС, 88 с-в съдът е присъдил в полза на осъществилия безплатно процесуално 1 представителство на ищеца адвокат сумата от 246 евро адвокатско възнаграждение с ДДС съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на настоящото производство, изобилието от съдебна практика относно неравноправните клаузи по договорите за потребителски кредити, в това число и такава с наднационален характер, както и обема на извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия. Според настоящия състав липсва основание за изменение на решението в частта за разноските.

На първо място следва да се посочи, че се претендира се адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Настоящият съдът напълно споделя застъпеното в казуалната практика становище, че в тази хипотеза, възнаграждението се определя от съда с оглед извършените процесуални действия по делото и правната и фактическата му сложност, а посочения размер от процесуалния представител не го обвързва. Делото не се отличава с никаква сложност, напротив идентично е с множество други, образувани от същия процесуален представител, налице е трайната и последователна наднационална и национална съдебна практика по идентични казуси. Самият процесуален представител е подал искова молба, както и молба по същество на спора, предвид, че не се е явил в открито съдебно заседание.

Доводът за приложимостта на чл. 78, ал. 5 ГПК в случая е неприложим, доколкото както вече беше посочено, съдът определя размера на възнаграждението на осъществилия безплатно процесуално представителство адвокат и подобно възаржение не е релевантно, доколкото претенцията на адвоката на материално затрудненото лице относно размера на хонорара не обвързва съда. Само в допълнение следва да се посочи, че адвокатът на „...... АД претендира възнаграждение по насрещния иск в размер на 400 евро.

По отношение на доводите за липса на оценка на реалните пазарни условия на адвокатския труд, съдът следва да посочи, че в случая се касае за дейност на адвоката, извършена изначално pro bono, а не с идеята да се генерира печалба, доколкото възлагането на правна помощ е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК, т.е. адвокатът е бил склонен да поеме риска и да не получи никакво възнаграждение за своя труд при неоснователност на претенциите. В допълнение и предвид множеството дела с подобен предмет, образувани чрез адв. Г., служебно известни на съда, следва да се посочи, че в приципен план е недопустимо съдебните разноски да се превръщат в източник на неоснователно обогатяване.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските.

По изложените мотиви и на основание чл. 248 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 228679/16.07.2026 г., подадена от адв. Д.

Г., в качеството му на процесуален представител на ищеца Ж. Е. Т. за изменение на Решение № 13201/02.07.2026 г. по гр.д. № 38337/2025 по описа на СРС, 88 с-в в частта за разноските.

2

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3