Решение № 6 от 11.01.2024, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Велики Преслав, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20233610100424 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 98а от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Е.П.П.” АД, представлявано по закон от Д.К.Д., П.С.С. и Я.М.Д. – членове на Управителния съвет, представлявано по пълномощие от юриск. Е. М. срещу А. А. А. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1371,13 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 24.01.2023 г. до 23.03.2023 г. за обект с абонатен номер № 0600302206, находящ се в гр. В., общ. В., обл. Ш., ул. „А.С.“ № 4 и клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 22.06.2023 г., до изплащане на вземането, сумата от 38,33 лв., представляваща сбор от дължимите мораторни лихви, начислени за периода от падежа на всяка фактура (първата, от които с посочен такъв на 15.02.2023 г.) до 08.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 135/26.06.2023 г. по чл.410 ГПК по ч.г.р.д. № 287/2023 год. по описа на ВПРС.

В исковата молба се твърди, че вземането представлява консумирана и незаплатена ел.енергия, и лихви за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№: ***, кл.

№ **********, находящ се на адрес гр/с. В., ***. Сочи, че отношенията между страните са уредени от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД /ОУДПЕЕ/. Излага, че съгласно чл.17,ал.1, т.2 на ОУДПЕЕ потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия в сроковете и по начина, определен в същите Общи условия. Релевира, че сроковете са регламентирани в чл.

26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, т.е. потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите 1 суми. Потребител, който не изпълни задълженията си за плащане в срок дължи обезщетение за забава на осн.чл.38 от ОУДПЕЕ. Ищецът настоява, че в качеството на доставчик на ел.енергия е изпълнил пълно и точно задълженията си по договора, но ответникът като потребител не е заплатил цената на доставена и потребена ел.енергия, за което са издадени фактури за периода 24.01.2023 год. - 23.03.2023 год.Твърди, че е подал заявление по чл.410 ГПК и същото е било уважено от заповедния съд като е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедният съд е дал указания за подаване на иск за установяване на вземането на кредитора по заповедта за изпълнение, поради връчването й на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от подаване на исковата молба. Ищецът моли исковата претенция да бъде уважена изцяло, както и да му бъдат присъдени разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано изпраща упълномощен свой представител, който моли с оглед липсата на депозиран от ответника отговор и в случай, че са налице останалите предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение. По същество заявява, че поддържа исковата молба. С оглед представените доказателства моли исковата претенция да бъде уважена изцяло и да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока за отговор не е депозиран такъв от ответника по делото, като същият редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител в откритото по делото съдебно заседание, не взима становище по депозираната искова молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложените по делото Фактури № 0332280613 от 24.01.2023 г., № 0333439555 от 23.02.2023 год., № 0334581932 от 23.03.2023 год., извлечение от сметка към 08.06.2023 год., справка за потребление в обекта през последните 12/24/36 м., излечение за фактури и плащания към 21.08.2023 година се установява, че на ответника А. А. А. е начислена за плащане цена за достъп до електроразпределителната мрежа за обект с клиентски номер **********, абонатен № 0600302206, находящ се в гр. В., *** на обща стойност 1371,13 лева, както и мораторна лихва върху посочената сума за периода от падежа на всяка една от фактурите до 08.06.2023 год. година в общ размер на 38,33 лева.

По делото са приобщени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Е.П.П." АД, които са одобрени от ДКЕВР с Решение № 0У-061 от 07.11.2007 г.

Видно е от представените извлечения от вестници, че същите са били публикувани по реда на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ.

Приложено е заявление за снабдяване и разпределение на ел.енергия № ********** от 07.10.2021 год., подадено от ответника за обект, находящ се в гр. В., ***.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна д.о следните правни изводи:

По допустимостта на исковата претенция:

Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са предявени от „Е.П.П.” АД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника А. А. А., в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение № 135/ 26.06.2023 год. по ч. гр. д. № 287/2023 г. на Районен съд – Велики Преслав. Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са били връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът с разпореждане № 571/24.07.2023 год., постановено по ч. гр. д. № 2

287/2023 г. на Районен съд – Велики Преслав е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането срещу длъжника в законоустановения 1-месечен срок от съобщаването. Ищцовото дружество е предявило исковата си претенция в законоустановения срок. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковата претенция:

В проведеното по делото открито съдебно заседание е депозирано искане от ищеца да бъде постановено неприсъствено решение спрямо ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно изискванията на чл.

239, ал. 1, т. 1 от ГПК.

В случая, ответникът, редовно уведомен, не е представил отговор на исковата молба, не е изпратил представител в проведеното по делото съдебно заседание, не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие, не е ангажирал становище по предявения иск, а ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение.

Като взе предвид посочените в исковата молба обстоятелства, представените от ищеца неоспорени писмени доказателства и събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен.

По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено решение, което не следва да се мотивира по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че от събраните доказателства се установява наличието на всички предпоставки за уважаване на исковата претенция.

От ангажираните писмени доказателства по безспорен начин се установи наличието на валидно облигационно отношение - договор за покупко – продажба/доставка на електрическа енергия за процесния период, за който са издадени изброените по-горе фактури. Установи се, че недвижимият имот, в който е потребено твърдяното количество ел.енергия, се ползва именно от ответника.

Ответната страна, чиято беше доказателствената тежест, не е ангажирала доказателства, че е изпълнила задължението си за заплащане на потребената ел.енергия нито частично, нито в цялост.

По разноските:

Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на разноските и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер на 78,19 лева (50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 28,19 лева – заплатена държавна такса) , както и сторените в исковото производство разноски, възлизащи на 175 лева и включващи заплатена държавна такса в размер на 75 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съобразно своевременно представения списък на разноските и доказателства за направата им.

Водим от горното, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. А. А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В., общ. В., обл. Ш., ***, че същият дължи на „Е.П.П.” АД, с ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. В., район р-н В.В., В. Т. – Г, ***, представлявано по закон от П.С.С. и Я.М.Д., членове на Управителния съвет сумата от 1371,13 лева, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактури № 0332280613 от 24.01.2023 г., № 0333439555 от 23.02.2023 год., № 0334581932 от 23.03.2023 год., издадени за периода 24.01.2023 год. – 23.03.2023 год. за обект с абонатен номер № 0600302206, находящ се в гр. В., общ. В., обл.

Ш., *** и клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 22.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 38,33 лв., представляваща сбор от дължимите мораторни лихви, начислени за периода от падежа на всяка фактура (първата, от които с посочен такъв на 15.02.2023 г.) до 08.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 135/26.06.2023 г. по чл.410 ГПК по ч.г.р.д. № 287/2023 год. по описа на ВПРС, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. чл. 98а от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА А. А. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.П.” АД, с ЕИК 103533691 сумата от 175 лева представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в настоящото гр.д. № 424/2023 год. по описа на РС- Велики Преслав, включваща заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 78,19 лева, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 287/2023 год. по описа на Районен съд- Велики Преслав, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението не подлежи на въззивно обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

На осн. чл.240, ал.1 от ГПК ответникът може да иска отмяна на решението, ако е бил лишен от възможността да участва в делото.

Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________ 4