Протоколно определение № 1150 от 15.07.2024, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1150 гр. Сливен, 11.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230103524 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:15 часа се явиха:

Ищцата, редовно призована, явява се лично и с пълномощника си- адв. С.-М..

Ответникът, редовно призован, явява се лично и с пълномощника си- адв. Б..

АДВ. С.-М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

Вещото лице, редовно призовано, явява се.

Преводачът, редовно призован, явява се.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

Това не е първо съдебно заседание, а делото е отложено в хода на съдебното дирене:

-на първо място, за да се изслуша заключението на вещото лице по назначената съдебно-психологична експертиза.

-на второ, за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпита на едно лице.

Заключението е изготвено от експерта и е депозирано по делото на 24.06.2024г., т.е. в срок.

1

АДВ. С.-М.: Уважаеми г-н председател, моля да се пристъпи към разпит на вещото лице и правя доказателствено искане, което е във връзка с нови обстоятелства, настъпили след постановяване на определението за привременни мерки. В тази връзка моля да допуснете един свидетел до разпит, който водя в днешното с.з., наред с допуснатия на ответната страна свидетел, който да изясни дали се изпълняват привременните мерки.

Твърдим, че привременните мерки, макар и присъдени по тяхно желание, ответника не се възползва от това си право и в тази връзка не осъществява режим на лични контакти по никакъв начин, не прави опити за връзка с детето. Това доказателствено искане е във връзка с исковата молба и определяне режима на лични отношения с бащата. Целим да докажем, че въпреки дадената от съда възможност на ответника, с определението за привременни мерки същия не ги изпълнява и в тази връзка за в бъдеще режима, който съда ще определи с крайния съдебен акт, следва да бъде максимално ограничен, така, както е желанието на доверителката ми, изразено в исковата молба.

Преди съда да даде възможност на ответната страна за становище излага своето, че този режим, не само като привременна мярка, а въобще режима на лични отношения между родител – дете, твърде често се нарича задължителен, но той е задължителен за другия родител- онзи, който непосредствено упражнява родителските права, т.е при който детето преимуществено пребивава, като целта е при желание от родителя, на който е определен режим на лични отношения, да има осигурена възможност да осъществява контакт с детето.

Дали той ще се възползва от тази възможност или не, е въпрос на лична преценка, в който смисъл съда излага, че за него режима на лични отношения не е задължителен.

Задължително е да спазва времевия му компонент, ако родителя реши да го осъществява.

АДВ. Б.: Уважаеми г-н председател, искам да кажа, че режима на лични отношения не се осъществява поради две причини: едната е, че свидетелката С.а Ж. каза, че детето изпада в кризи и изпитва страх и ужас когато ще трябва да се среща с бащата си и моя клиент не знае как ще реагира детето като го види и се притеснява в хода на един висящ процес една такава среща да не се отрази зле на цялата ситуация и на крайното съдебно решение. Другата причина да не е успял да осъществява режима на лични контакти е, че той е правил опит да се свърже с майката, но телефонът й е бил изключен. Оставям на съда да прецени дали това доказателство е допустимо, относимо и необходимо.

АДВ. С.-М.: С оглед заявеното от представителя на ответника, което считам за признание, че ответника не е осъществявал режима на лични контакти, не се е възползвал от правото си да реализира такива срещи считам, че не е нужно да допускате до разпит поискания от нас свидетел, поради което оттеглям това свое искане.

Предвид последното изявление съда указва, че действително казаното от пълномощника на ответника може да се цени като признание на факт, но само на строго 2 погледнатия факт, че бащата на детето не е осъществявал режим на лични отношения с него.

За съда признанието не обхваща аспекта на това, че не е осъществяван поради нежелание от страна на бащата. Казаното пък не означава, че съда приема за доказано, че режима не е осъществен поради изтъкнатите от адв. Б. причини. Така или иначе, преценката на съда още в началото бе, че не е необходимо за тези посочени от пълномощника на ищцата факти да бъде разпитван свидетел. Все пак, за протокола съда ще отбележи, че ищцата се отказа от това си доказателствено искане.

Съдът ПРИСТЪПИ към изслушване на заключението. За целта сне самоличността на вещото лице по нея, както следва:

П. Х. Г. – 56 г., български гражданин, неосъждан, без връзка и по-особени отношения с ищцата и с ответника.

На осн. чл. 200 от ГПК съда го предупреди за отговорността, която носи по чл. 291 от НК за даване на невярно заключение; обещава да даде заключение по знание и съвест ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам заключението.

Съдът предостави възможност на страните да поставят въпроси. Първа по ред е ответната.

АДВ. Б.: Каква ви е професионалната квалификация?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Специалист „консултативна психология“, която е част от медицинската психология. Ние работим с проблемите в нерво - развитийно отношение.

АДВ. Б.: Каква е разликата

„клинична психология“? между специалност „консултативна психология“ и

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Медицистите работят с психиатрите, като играят роля в терапевтичния процес, докато консулатативните специалисти са това, което на обикновения език се нарича профайлъри или ние изпълняваме диагностично – консултативна работа, т.е. ние сме до терапевтичния процес. Ние имаме за задача да определим налице ли е психично страдание, болест, разстройство и какъв е техния характер и дълбочина.

АДВ. Б.: Какво представлява родителското отчуждение?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Най – ясно родителското отчуждение е обяснено в едни методически указания, издадени от председателя на „Държавна агенция за закрила на детето“ и утвърдени от изпълнителен директор на „Агенция социално подпомагане“. Там на първа и втора страница е обяснено родителското отчуждение, а на четвърта и на пета страница е дадена характеристиката на семействата, в които се наблюдава родителско отчуждение.

АДВ. Б.: Вие в практиката си имали ли сте случай, в който сте се натъквали на такъв 3 синдром, да се проявява в действителност?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Синдрома на Гарднър, който е версия на родителското отчуждение е характерен за семейства, които са в процес на развод или които са преживели тежък развод.

Поради естеството на своята квалификация, включително и в този съд, имам подобни случаи.

АДВ. Б.: А вие давал ли сте заключение, че е налице родителско отчуждение?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: На този въпрос мога да отговоря така: не само съм давал заключение за наличието му, а и за източника и за степента, както и за възможните варианти за преодоляването му, включително сме стигали до споразумение на страните за постигането на тази цел.

АДВ. Б.: Какви са предпоставките да се приеме, че е налице родителско отчуждение?

Задавам този въпрос, защото считам, че вещото лице няма професионалната квалификация да даде такова заключение. Другите ми въпроси са свързани с това, че вещото лице има предубеденост към тази теория, че въобще съществува родителско отчуждение. Имам още въпроси. С кого проведохте разговор, за да изготвите експертното си заключение?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Говорил съм само с детето. Три срещи сме направили по два часа, общо шест часа.

На това място съда прекъсна адв.Б. с репликата: Адв.Б., не мога да ви позволя да поставяте повече въпроси все с една и съща насоченост. Тези бяха достатъчно. Очевидно е, че целите да докажете, да постигнете убеждение у съда, че това вещо лице не е нужния експерт, защото няма необходимата квалификация, който може да даде заключение по поставените към експертизата въпроси, всички свързани с установяването наличие или не на синдром на родителско отчуждение. А и писменото Ви становище, твърде обемно, по заключението ,депозирано от вас дори в дните преди настоящото заседание, е в кориците на делото.

АДВ. С.-М.: Имам един въпрос към вещото лице и той е свързан с отговора на втория въпрос към експертизата, а именно- да посочи способи за възстановяване на отношенията между детето Й. и бащата. Вещото лице е отговорило накрая на заключението си, втори абзац, последно изречение така: „необходими са системни и постепенни усилия от страна на биологичния баща и неговите родители за постигане на нов тип взаимоотношения“. Ако може вещото лице да посочи какви усилия, в какви действия следва да се изразяват тези усилия, за постигане на нов тип взаимоотношения; трябва ли да присъства специалист при срещите, в какъв интервал и часови диапазон трябва да са тези срещи.

Съдът към ВЛ: Можете ли да предложите вариант за срещи, включително като брой и вид дни и/или часове. В присъствието на друго лице ли трябва да са, защото на практика се оказа, че такива срещи не се осъществяват от бащата?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: В цитираните методически указания за работа по случаи на деца в 4 риск от родителско отчуждение, на страница седма и осма е разписан подобен механизъм.

Изхождайки от знанията си за ситуацията в конкретния случай считам, че родителите на биологичния баща биха могли да изпълнят ролята на фасилитатор - посредник, с цел да се преодолее съпротивата на детето, тъй като водещото в психичната нагласа на детето е усещането за безопасност, предсказуемост и неизменност, т.е. ние трябва да спечелим неговото доверие, чрез готовността си неизменно и безусловно то да се почувства прието.

Аз считам, че през бабата и дядото по-лесно можем да го постигнем, тъй като те ще бъдат по-склони да се придържат към определен режим на срещи, без да поставят някакви изисквания. Това означава, че всеки определен ден, предиобед или следобед, бабата и дядото да отиват да го виждат и взимат. Определено в конкретния случай бабата и дядото трябва да заявят готовност и да изчакат детето да приеме въпросната покана, въпросната възможност, но да бъдат неизменно там. В случаите, когато бащата трябва да вземе детето, нека той да е с родителите си и да те са на преден план, а не бащата. Предвид, че детската психика е пластична, да се надяваме, че нагласата му ще се промени, но това няма как да стане в някакъв режимен порядък. Ние не бива да заставяме детето да участва в процеса, така само ще саботираме този процес на приемане. Опитът ми в подобни случаи показва, че в периода, в който сега се намира детето: 9 г.- 10 г, то се опитва да съхрани статуквото, т.е. не е податливо към промяна. В по-късен, тийнейджърски етап, в годините 12 г. -13 г., децата сами инициират интерес и тръгват да търсят другия родител. В този период, в определени дни и часове да се полага организация подобен контакт да бъде осъществяван. Трябва да се обяснява на детето какво точно предстои при срещите, но през бабата и дядото да се обяснява за предстоящите срещи.

АДВ. С.-М.: Нямам въпроси към вещото лице.

АДВ. Б.: Режимът на привременни мерки може би е смущаващ за ищцовата страна и заради това предлагам съобразно предложението на вещото лице срещите на моя клиент и детето да се осъществяват в присъствието на бабата и дядото, а не в присъствието на майката и евентуално в този смисъл да измените определението си.

АДВ. С.-М.: Уважаеми г-н председател, моля да се приеме заключението на вещото лице. Считам, че той е отговорил изключително подробно на въпросите в обстоятелствената част. Нямам възражения и моля да се приеме.

АДВ. Б.: Уважаеми г-н председател, оспорвам заключението изцяло и във всички негови части, като го считам за непълно, необективно и некомпетентно дадено. Подробни съображения съм развила в становището, което съм представила по делото преди с.з., поддържам го изцяло.

СЪДЪТ: тъй като страните не поставят въпроси към вещото лице и не правят други искания, след като изложиха съображенията си, съда ще приеме заключението, което не 5 означава, че днес в заседанието съда излага становище, че ще го кредитира. Становище по него по същество съда ще изложи в мотивите си при постановяване на решението си. Съдът О П Р Е Д Е Л И: