Решение № 2862 от 20.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2862 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20221110110407 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл.9, ал.1 ЗПК, във връзка с чл. 240 ЗЗД, във връзка с чл. 99 ЗЗД и по чл.422, ал.2 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „..........“ ЕАД твърди, че е сключен Договор за банков кредит № 000LDR004130/19.07.2010 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и Н. Е. М., по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 15 900 евро.

Заявява, че кредитополучателя се задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 20.07.2020 г., като бил договорен годишен лихвен процент в размер на 18 %. Поддържа, че след усвояване на кредита кредитополучателят не е погасявал в срок и в необходимия размер месечните си вноски съгласно договора. Твърди, че крайния срок на договора е настъпил на 20.07.2020 г., поради което към датата-09.10.2020 г. на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК вземането за главница и лихва е било изискуемо. Заявява, че на 08.06.2021 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Първа инвестиционна банка“ АД и „..........“ ЕАД, по силата на който задължението на ответника, произтичащо от Договор за банков кредит № 000LD-R-004130/19.07.2010 г. е прехвърлено от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Поддържа, че длъжника е бил уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия кредитор по отношение гореописаното парично вземане е „..........“ ЕАД. Твърди, че ответника следва да се счита уведомен за прехвърлянията на вземанията с връчване на препис от исковата молба. Претендира сумата от 10840.67 евро, представляваща част от дължима главница в размер от 15900 евро по договор за банков кредит № 000LD-R004130 от 19.07.2010 г., сключен между „Първа 1 инвестиционна банка“ АД и Н. Е. М., за периода от 20.10.2015 г. до 20.07.2020 г., вземанията по който са прехвърлени от „Първа инвестиционна банка“ АД с договор за цесия от 08.06.2021 г. на „..........“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК-09.10.2020 г. в съда до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2273.33 евро, представляваща договорна лихва за периода от 09.10.2017 г. до 19.07.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 01.12.2020 г. в производството по частно гражданско дело № 48866/2020 г. по описа на СРС, 52 състав.

Ответникът Н. Е. М. е получила препис на исковата молба и в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди недействителност на договора за цесия поради липса на дата и предмет. Оспорва Договор за банков кредит № 000LD-R-004130/19.07.2010 г., като навежда, че подписите положени в него не изхождат от ответника Н. Е. М.. В условие на евентуалност релевира възражение за погасяване на вземанията по давност.

Софийски районен съд, като прецени събраните доказателства и доводи на страните съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Въз основа на Заявление (вх.№23057194/09.10.2020 г.), подадено от „Първа инвестиционна банка“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 01.12.2020 г. по частно гражданско дело № 48866/2020 г., по описа на СРС, 52 състав, с която е разпоредено на Н. Е. М. да заплати сумата от сумата от 15 900 евро, представляваща дължима главница по Договор за банков кредит № 000LD-R004130/19.07.2010 г., както и сумата от 2 273.33 евро, представляваща договорна лихва за периода от 09.10.2017 г. до 19.07.2020 г. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, поради което съдът указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението за така постановения акт било надлежно връчено на заявителя, като настоящия иск е предявен в указания срок.

С Определение №25015/17.07.2023 г., съдът е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 01.12.2020 г. в частта за разликата над 10840.67 евро до 15 900 евро (т.е за сумата от 5 059.33 евро), тъй като в исковата молба ищецът изрично е посочил, че се предявява исковете само за част от вземанията, обективирани в издадената Заповед за изпълнение от 01.12.2020 г., а именно за сумата от 10 840.67 евро, представляваща дължима главница по Договор за банков кредит № 000LD-R-004130/19.07.2010 г. и сумата от 2 273.33 евро, представляваща договорна лихва за периода от 09.10.2017 г. до 19.07.2020 г

За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно отношение между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника по договор за потребителски кредит, по силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в размера, посочен в исковата молба, а за ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума, както и какъв е размерът на непогасеното задължение; сключен договор за 2 цесия, по силата на който „..........“ ЕАД е придобило посочените по-горе вземания на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу ответника; съобщаване на цесията на длъжника от страна на цедента, както и да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

Ищецът се легитимира като кредитор по Договор за банков кредит № 000LDR004130/19.07.2010 г. въз основа на извършена цесия от първоначалния кредитор „Първа инвестиционна банка“ АД в полза на „..........“ ЕАД. Видно от договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 08.06.2021 г. „Първа инвестиционна банка“ АД прехвърля на „..........“ ЕАД всички свои вземания по Приложение № 1. По делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник (решение № 156/30.11.2015 г., по търговдско дело № 2639/2014 г. на II ТО при ВКС; Решение № 137/02.06.2015 г. по гражданско дело № 5759/2014 г. на III ГО при ВКС). Действително не са ангажирани доказателства от ищеца за наличие на валидно уведомяване за извършената цесия на ответника, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД преди иницииране на заповедното производство. В изпълнение на задължението си да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането си спрямо него цедентът („..........“ ЕАД) е приложил по делото единствено известие за доставяне на уведомлението за цесия на „Български пощи“, но пратката не е била получена и е върната като „непотърсена“. Съгласно утвърдената практика на ВКС уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3, пр. I ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235 ал. 3 ГПК. С оглед доказателствата за връчване на съобщението като част от преписката към исковата молба на ответника, както и поради изричното изявление, инкорпорирано в исковата молба е изпълнено изискването длъжникът да е уведомен за цесията. Следователно цесията на осн. чл. 99, ал. 4 ЗЗД е породила своето действие спрямо кредитополучателя и ищецът има качеството кредитор спрямо ответника.

От предметното съдържание на представения по делото договор за банков кредит № 000LD-R004130/19.07.2010 г. се установява, че на 19.07.2010 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД, от една страна, и от друга - Н. Е. М., като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката е отпуснала такъв в размер на сумата 15 900 евро, със срок на издължаване до 20.07.2020 г, при уговорен Годишен процент на разходите(ГПР) в размер на 20.58 %. Съгласно чл. 4 от договора, кредитът се олихвява с Годишен лихвен процент, формиран като сбор от Базовия лихвен процент(БЛП) на банката 3 за евро и надбавка в размер на 10.01 %, като към момента на сключване на съглашението БЛП е възлизал на 7.99 %. Уточнен е и конкретният размер на общата дължима сума от кредитополучателя- 35 019.92 евро. Като санкция за неусвояване на пълния размер на отпуснатия кредит в предвидения срок - до 17.08.2010 г., между страните е уговорено и начисляването от страна на банката на комисиона за ангажимент в размер на 2% върху неусвоената част. Предвидено е и че дължимите, но непогасени в срок задължения по кредита вследствие недостиг на авоар по разплащателна сметка на кредитополучателите се олихвяват с уговорения в договора лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо дали падежът е в неработен ден. За кредитора е уговорено и правото да обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на приложимия лихвен процент в случай на изпадане в забава от ответника за погасяване на задълженията им за плащане, произтичащи от договора. Съгласно чл. 13 от договора, страните са постигнали съгласие за прехвърлимост на вземанията по договора на банката в полза на трето лице, в т.ч. и на финансови и нефинансови институции. Установява се и че договорът е сключен при общи условия.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, от което се установява, че кредита по посочения договор в размер на 15 900.00 евро е изцяло усвоен на 22.07.2010 г. по банкова сметка в „ПИБ“ АД на името на Н. Е. М., разкрита за целите на кредита и посочена в договора, както и че същата е извършила плащания в размер на 954.74 евро, с които са погасени задължения по лихви за периода от 20.08.2010 г. до 20.11.2010 г. и от последната вноска с падеж 20.11.2010 г. има остатъчно задължение от лихвата в размер на 2.38 евро. Вещото лице посочва, че непогасената главница по договора е в размер на 15 900.00 евро, а непогасената договорна лихва за периода от 20.11.2010 г. до датата на падежа - 20.07.2020 г. е в размер на 17 826.72 евро, като за процесния период непогасената главница по договора за периода от 20.10.2015 г. до 20.07.2020 г. е в размер на е 10 840.67 евро, а непогасената договорна лихва за периода от 09.10.2017 г. до 19.07.2020 г. е в размер на 2 273.33 евро.

Предвид служебното начало, следва да бъде извършена проверка за нищожност на клаузите от сключения между „Първа инвестиционна банка“ АД и Н. Е. М. договор. Според императивната разпоредба на чл. 22 закона за потребителския кредит(ЗПК), в приложимата редакция към датата на сключване на договора, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1; чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съгласно разпоредбите на чл.11, т.11 и т.12 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на 4 плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.