Решение № 2965 от 06.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2965 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Ш.а като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100508222 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 1244 от 18.02.2022 г. по гр.д.№ 46176 по описа за 2021 г. на СРС, Първо ГО, 173-ти състав се: осъждат Г. С. К. и Т. В. К. при условията на солидарна отговорност да заплатят на Т. П. Т. на основание чл.441, ал.1 ГПК вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, чл.74, ал.1 и чл.37, ал.3 ЗЧСИ, сумата от 273 лв., представляваща разноски по ч.гр.д.№ 15506 по описа за 2019 г. на СГС, от които 200 лв.- част от разходите за адвокатски хонорар, и 73 лв.- такси и разноски към съда и съдебния изпълнител, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 05.08.2021 г. до окончателното плащане.

В тежест на ответниците, в полза на ищцата са възложени разноските по делото, при условията на разделна отговорност.

Постъпила е въззивна жалба от Г. С. К., ответник пред СРС.

Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на така постановеното решение. Твърди, че решението е постановено в разрез с известното на съда, който го е постановил, определение № 13731 на СГС по 1 ч.гр.д.№ 921 по описа за 2020 г., където било водено абсолютно идентично производство. Сочи, че там СГС бил дал задължително за страните тълкуване относно разноските в производството по обжалване на акт на съдебния изпълнител в смисъл, че такива не се дължат отделно от разноските в изпълнителното производство. В случая с решението си СРС бил присъдил допълнителни разноски, единствено за производството по частна жалба срещу акт на помощни съдебния изпълнител. Дори да се приемело, че направените разноски за частна жалба попадат в кръга на разноските, чието възстановяване се дължи на длъжника в изпълнителното производство, намира, че възнаграждение не следва да се дължи за всяко едно от изпълнителните действия. Действително, длъжника и неговия адвокат можели да договарят възнаграждение за всяко едно изпълнително действие, но това не означавало, че то следва да се възложи в тежест на ЧСИ, респ. на взискателя по изп.дело. Сочи, че били образувани няколко идентични дела между същите страни и предмет по които се правел опит да се обоснове дължимост на отделни възнаграждения за едно и също изп.производство с цел да се трупат допълнителни разноски в тежест на ЧСИ.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго с което претенцията на ищцата да бъде отхвърлена.

Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата пред СРС- Т. П.

Т., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение. Сочи, че ответниците били реализирали състава на деликта, тъй като по в.ч.гр.д.№ 15506 по описа за 2019 г. на СГС, II-Д състав било отменено постановлението на ЧСИ от 25.10.2019 г. за налагане на глоба, което постановление било издадено от помощник ЧСИ Т. К.. За реализиране на защитата си ищцата била направила разноски за адв.възнаграждение и такса по администриране и разглеждане на жалбата. В този смисъл била нанесена имуществена вреда на ищцата; налице била и причинна връзка между поведението на двамата ответница и вредата, нанесена на ищцата /пред СРС/. Твърди, че договора за правна защита от 11.09.2019 г. и пълномощното към него, е неотносим към конкретния спор; същият бил сключен за процесуално представителство по ч.гр.д.№ 14427 по описа за 2019 г. на СГС, ГО, което било образувано срещу постановление за разноски, инкорпорирано в ПДИ от 12.09.2019 г. Сочи, че съгласно 2 разграничението в чл.10 от НМРАВ, адв.възнаграждение се дължало допълнително и за обжалване на действията на съдебния изпълнител. В случая предмет на иска били разноските по ч.гр.д.№ 15506 по описа за 2019 г. на СГС, същите представлявали имуществен разход поради което правилно претенцията била уважена от СРС. В случая бил предявен иск за вреди, а не се касаело до производство по чл.78 и чл.81 ГПК. В този смисъл намира, че приетото в определение № 13731 по ч.гр.д.№ 921 по описа за 2020 г. не било задължително, тъй като било с различен предмет от този по в.ч.гр.д.№ 15506 по описа за 2019 г. на СГС, II-Д състав. Производството по чл.441, ал.1 ГПК било различно от производството по чл.435 – чл.437 ГПК. Позоваването от страна на въззивника на други водени между страните дела, било направено за първи път пред въззивната инстанция. Действително, такива били водени, но същите били за репатриране на други причинени имуществени вреди от различни незаконосъобразни действия на ЧСИ и помощниците му.

Претендират се разноски.

От Т. В. К. не е постъпил отговор по въззивната жалба.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 10.03.2022 г.

Въззивната жалба е подадена на 23.03.2022 г. /по пощата/.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е посочил, че съдебната практика по присъждане на разноски в производството по чл.435 и следв. ГПК е противоречива – едни състави присъждали разноски, а другине. Според съда, постановил обжалваното решение, разпоредбата на чл.81 ГПК била приложима и в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Отговорността за разноските се определяла в зависимост от това която от страните – взискател или длъжник е загубила делото. По отношение на ищцата с влязъл в сила акт било отказано 3 присъждане на сторените от нея разноски в производството по оспорване на действията на съдебния изпълнител, като било указано, че евентуалните вреди, които съставляват тези разноски, следва да се понесат от съдебния изпълнител и след предявен иск по чл.441 ГПК. Ако съдът следвал съображенията си, че разноските следва да се разпределят в производството по чл.435 ГПК, то това щяло да доведе до несправедливост, а съдът решавал делата съобразно вътрешното си убеждение и принципа на справедливостта.

При това положение СРС е приел, че е решен въпросът относно това кой е отговорен за разноските в успешно проведеното производство по оспорване постановлението на съдебния изпълнител. като по делото оставало единствено да се установи наличието и размерът на вредите. От представените заверени вносни бележки на л.27 и 28 от делото, било установено, че ищцата е заплатила за воденето на ч.гр.д.№ 15506 по описа за 2019 г. на СГС, такси в общ размер на 73 лв., а от пълномощното на л.29 се установявало, че е заплатила за конкретното дело и хонорар на адв. в размер на 300 лв. Така общия размер на сторените разноски възлизал на 373 лв. По делото адв.хонорар се претендирал в размер само на 200 лв. След като се установило заплащане на разноски в претендирания размер от 273 лв., както и, че постановлението на ЧСИ било отменено като незаконосъобразно и при преценката, че отговорността за разноските следвало да се носи от ЧСИ, то исковете били основателни; налице била солидарна отговорност по чл.37, ал.3 ЗЧСИ.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Предявен е иск по по чл.441 ГПК вр. с чл.74 ЗЧСИ:

Ищцата претендира обезщетение за нанесените й имуществени вреди от страна на ответниците в размер на 273 лв., които били пряка и непосредствена последица от извършено незаконосъобразно действие по издаденото постановление за налагане на глоба от 25.10.2019 г. по изп.дело № 20199240401239, които разноски били извършени във връзка с защитата й по ч.гр.д.№ 15506 по описа за 2019 г. на СГС, II-Д състав. Сочи, че по това ч.гр.д. с решение № 160 от 08.01.2020 г. било отменено постановлението за налагане на глоба от 25.10.2019 г. В производството по това ч.гр.д. СГС приел, че вина за направените разноски и причинената имуществена вреда на ищцата има 4 съдебния изпълнител. СГС бил указал на ищцата, че отговорността за вреди може да се реализира по общия исков ред и същите не могат да се възложат в тежест на взискателя по изп.дело. Затова СГС не бил уважил претенцията на жалбоподателката/тук ищца, за разноски.

Отговорността на частния съдебен изпълнител по чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД е специфична деликтна отговорност, която се реализира при противоправни действия/бездействия/ на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение дейността на ЧСИ, причинна връзка и вина, която се предполага до доказване на противното. Противоправността, като елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение се състои в процесуална незаконосъобразност на действията или бездействията на ЧСИ и се преценява от съда по деликтния иск, независимо от това дали те са били обжалвани и ако са били, дали са били отменени или жалбата е оставена без уважение.

Фактическият състав на непозволеното увреждане включва кумулативното наличие на четири елемента: извършено противоправно деяние - процесуално незаконосъобразно действие в изпълнителния процес, извършено от ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител; причинени вреди - имуществени или неимуществени; вина на частния съдебен изпълнител и причинна връзка между незаконосъобразните изпълнителни действия и причинените вреди. В закона /чл.45, ал.2 ЗЗД/ е установена оборима презумпция, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Следователно вината се презюмира, съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като не е необходимо вредите да са причинени умишлено.

В това производство в тежест на ищеца е да установи обективните елементи от фактическия състав на деликта, а в тежест на ответника - да обори установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД законна презумпция за вината.

За да бъде едно деяние или поведение противоправно съдът приема, че е достатъчен факта с него да са причинени вреди било то поради нарушена правна разпоредба или поради несъответствие с изискванията на добрите нрави. При деликтната отговорност противоправността на деянието се тълкува по-широко от противоправността в други правни отрасли и е достатъчно за да се приеме, че едно деяние е противоправно да са настъпили вреди, при липса на основание, които да оправдават тяхното настъпване. При 5 така заявеното основание на иска, ангажирането на отговорността на ответника е обусловено от доказване, че вредите са в пряка причинна връзка с изпълнението на работата на ответника, което изпълнение е противоправно и виновно.

Тъй като определящ е вида дейност, частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител - тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането.

В конкретния случай с решение № 160 от 08.01.2020 г. на СГС, II-Д състав по ч.гр.д.№ 15506 по описа за 2019 г., постановено в производство по чл.435, ал.2,т.1 вр. с чл.527, ал.3 ГПК, е отменил постановлението от 25.10.2019 г. за налагане от страна на ЧСИ, на глоба в размер на 400 лв.

След като не са били налице предпоставките на чл.527, ал.3 ГПК за налагане на глоба на длъжницата /ищец в настоящето производство/, това означава, че действията на ответника са извън рамките на установеното от закона; предприетите от него действия по налагане на глоба са противоправни.

С решение№ 160 от 08.01.2020 г. СГС, II-Д състав не се е произнесъл по разноските.