Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1897 от 02.07.2026, Административен съд - Русе

Съд
Административен съд - Русе
Дело
Административно дело 171/2026
Вид
Решение № 1897
Подписан
02.07.2026
В сила
21.07.2026
Състав
Галена Дякова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 117 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 69б, ал. 1 и 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 69б, ал. 1 и 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 98 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 4 · Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения
  • чл. 2, т. 12 · Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране
  • чл. 3, т. 9 · Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време
  • чл. 30, ал. 1, т. 6 · Наредба за радиационна защита при дейности с източници на йонизиращи лъчения
  • чл. 7-12 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 7-12 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 7-12 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 13, ал. 1, т. 3 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 7-12 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 7-12 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 7-12 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 1897

Русе, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - IX състав, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛЕНА ДЯКОВА

При секретар ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЕНА ДЯКОВА административно дело № 20267200700171 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Д. И. Д. от гр. Русе, чрез процесуалния й представител адв. А. Г. от АК Русе, против Решение № 2153-17-11/16.02.2026 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-17-639/12.11.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе. С потвърденото разпореждане, на основание чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО на жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата се развиват подробни оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, поради допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане и игнориране на представени по преписката доказателства, което довело и до неправилно приложение на материалния закон – незачитане на част от положения от жалбоподателката труд като такъв от втора категория.

Иска се отмяната на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по нея. Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Ц. Р., в хода на делото по същество и в депозирана писмена защита, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117 от КСО, в кръга на законовите му правомощия и в изискуемата писмена форма, като съдържа необходимите фактически и правни основания за издаването му. Налице е и компетентност за издателя на потвърденото разпореждане, съгласно чл. 98 от КСО.

Спазена е и изискуемата от закона форма на оспорвания административен акт. Както решението на директора на ТП на НОИ – Русе, така и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване, съдържат фактически и правни основания за издаването им. Доколко фактическите основания съответстват на събраните по преписката доказателства, както и дали кореспондират с посочените от административните органи правни норми е въпрос на материалната законосъобразност и обоснованост на административните актове.

В настоящия случай съдът намира, че в административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с изясняване на релевантните факти и обстоятелства. По преписката са събрани необходимите и относими за случая доказателства, като правната им преценка и изводите, които могат да бъдат направени въз основа на тях се отнасят към мотивирането на административния акт, т.е. към приложението на материалния закон.

От фактическа страна съдът установява следното:

Със заявление вх.№ 2113-17-213/22.02.2024 г. (л. 36-37 от преписката) жалбоподателката е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Със заявлението са представени множество документи (неприложени към административната преписка). Въз основа на представените от лицето документи за трудов/осигурителен стаж и след извършени проверки от контролни органи на НОИ в някои осигурители било постановено разпореждане № 2140-17-568/30.08.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване (л. 39 от преписката), с което на Д. било отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Отказът бил мотивиран с обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението Д. била навършила изискуемата възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО (за пенсиониране при условията на първа категория труд), но не нямала 10 години осигурителен стаж, положен при условията на първа категория и изискуемия общ сбор от осигурителен стаж и възраст 94 години. Към същата дата (на заявлението) Д. не отговаряла на условията и по чл. 69б, ал. 2 от КСО (за пенсиониране при условията на втора категория труд), тъй като нито имала изискуемата възраст, нито необходимия общ сбор от осигурителен стаж и възраст и макар жалбоподателката на навършвала възрастта по чл. 69б, ал. 2 от КСО в хода на административното производство, предвид липсата на третото изискване за общ сбор от осигурителен стаж и възраст) Д. отново не отговаряла на изискванията за отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО.

Д. Д. оспорила издаденото разпореждане, като посочила, че счита за неправилно зачетен стажът й, положен в „Булсиб контрол“ ООД в периодите от 01.11.2016 г. до 07.01.2018 г. (1 година, 2 месеца и 6 дни) и от 11.02.2019 г. до 26.09.2019 г. (7 месеца и 15 дни), които стаж според жалбоподателката е от втора категория, а не от трета, както е бил зачетен от пенсионния орган. С Решение № 2153-17-15/05.02.2025 г. (л. 52-53 от преписката) директорът на ТП на НОИ – Русе отхвърлил жалбата на Д. и потвърдил разпореждането, позовавайки се на издаденото от осигурителя удостоверение обр. УП-3 №С-1/14.02.2024 г. (л. 41 от преписката) и Констативен протокол № КП-5-21-01833952/21.01.2025 г. на контролен орган при ТП на НОИ – София-град (л. 50-51 от преписката). Решението на директора на ТП на НОИ – Русе било оспорено пред Административен съд – Русе, където било образувано адм.д. № 133/2025 г. по описа на съда (приложено към настоящото дело, като съдът е обявил на страните, че ще се ползва от приложените по него доказателства). Производството по делото било прекратено с Определение № 956/25.03.2025 г., влязло в сила на 03.04.2025 г.

На 19.09.2025 г. Д. подала ново заявление № 2113-17-1643/19.09.2025 г. (л.55-56 от преписката) за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Бил изготвен нов опис на осигурителния стаж на лицето (л.58-60 от преписката), според който на Д. бил зачетен осигурителен стаж от първа категория – 6 години, 1 месец и 23 дни, от втора категория – 12 години, 8 месеца и 21 дни и от трета категория – 10 години, 5 месеца, 28 дни и 2 часа или общо осигурителен стаж, превърнат към трета категория – 36 години, 7 месеца, 23 дни и 2 часа, при което общият сбор от осигурителен стаж и възраст към датата на заявлението бил 93 години, 8 месеца и 12 дни.

При тези данни ръководителят по пенсионно осигуряване постановил Разпореждане № 2140-17-639/12.11.2025 г. (л. 34 от преписката), с което отново отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Д.. Изложените от пенсионния орган аргументи са, че Д. не отговаря на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като няма 10 години осигурителен стаж от първа категория и общ сбор от осигурителен стаж и възраст 94 години, а по чл. 69б, ал. 2 от КСО не отговаря само на изискването за общ сбор от осигурителен стаж и възраст.

Д. оспорила разпореждането като отново възразила срещу зачитането на стажа й в „Булсиб контрол“ ООД като трета категория. С жалбата Д. представила отново множество документи (л. 9-33 от преписката) сочещи, че процесния стаж е свързан с работа с източници на йонизиращи лъчения.

С Решение № 2153-17-11/16.02.2026 г. (л. 1-3 от преписката), предмет на оспорване в настоящото съдебно производство, директорът на ТП на НОИ – Русе отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането за отказ. В решението е изложена хронологията на пенсионната преписка на лицето, като включително е инкорпориран целия опис на зачетения осигурителен стаж на Д., а по отношение на представените от жалбоподателката допълнително документи, горестоящият орган е посочил, че същите са изпратени на ТП на НОИ – София-град за извършване на проверка в осигурителя, като от там е получен отговор с писмо изх.№ 4022-21-1737#1/04.02.2026 Г. (л. 64 от преписката), според който на осигурителя вече е била извършена проверка, резултатите от която са отразени в Констативен протокол № КП-5-21-01833952/21.01.2025 г. и в приложените от Д. нови документи няма нови обстоятелства и писмени доказателства, които да не са били взети предвид при извършването на тази предходна проверка. Така горестоящият орган е обвързал решението си да потвърди разпореждането на пенсионния орган с констатацията на контролния орган от ТП на НОИ – София-град, отразена в констативен протокол № КП-5-21-01833952/21.01.2025 г., а именно – поради липса на данни за извършвана оценка на риска, осигурителният стаж на Д. в „Булсиб контрол“ ООД следва да бъде зачетен от трета категория. В констативния протокол изрично е посочено, че поради липса на други документи на територията на гр. София (освен трудови договори, заповеди за прекратяване и фишове за заплата), вкл. И за оценка на риска, с цел уточняване на условията на работа е изискано от жалбоподателката да представи документи, с които разполага във връзка с трудовата й заетост в осигурителя „Булсиб контрол“ ООД , което Д. е сторила, представяйки същите документи, които е депозирала и с жалбата си до директора на ТП на НОИ – Русе. Тези документи са подробно изброени в констативния протокол без да е изразявано каквото и да е становище по тях.

От представените от Д. документи е видно следното:

Със Заповеди № 16/01.11.2016 г. и № 7/14.09.2017 г. на управителя на „Булсиб контрол“ ООД (л. 9 л. 28 от преписката) на основание чл. 30, ал. 1, т. 6 от Наредбата за радиационна защита при дейности с източници на йонизиращи лъчения е определен персонала, професионално зает с дейностите с източници на йонизиращи лъчения, сред който е и Д. И. Д. , технолог безразрушителен контрол.

Представени са и Експертни заключения от Националния център по радиобиология и радиационна защита (л. 10 и л. 31-32 от преписката) за медицинска годност на работещи в среда на йонизиращи лъчения от „Булсиб контрол“ ООД, сред които също фигурира жалбоподателката. Налице са и множество протоколи за контрол, издадени от същия национален център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ) за обект „лаборатория по дефектоскопия“ за отделни тримесечия на 2017 г. и 2018 г., за извършен дозиметричен контрол на служители на „Булсиб контрол“ ООД, сред които отново е и жалбоподателката. Посочените прегледи и измервания са потвърдени в хода на настоящото съдебно производство от НЦРРЗ с писмо изх.№ РД-02-10-60/18.05.2026 г. (л. 31 от делото), в което се посочва, че всеки работодател е длъжен да определи със заповед лицата, които ще работят с източници на йонизиращи лъчения и тези лица подлежат на медицинско наблюдение като задължително се извършва индивидуален дозиметричен контрол за всяко от лицата. Такива наблюдения и контрол са извършени и спрямо Д., видно от представените експертни заключения за медицинска пригодност за работа в среда на йонизиращи лъчения и протоколи за дозиметричен контрол.

На проверяващия от ТП на НОИ – София град, а и пред директора на ТП на НОИ – Русе е представена и длъжностна характеристика на Д. И. Д. на длъжността „дефектоскопист“ в „Булсиб контрол“ ООД (частично копие на л.14-17 от преписката към настоящото дело и пълно копие на л. 41-46 от адм.д.№ 133/2025 г.), в която е посочено в раздел ІV. Условия на труд и производствена среда следното: Специфични условия на труд – 4. При извършване на контрол без разрушаване работи с източници на радиация.; Работно и униформено облекло, лични предпазни средства – 10. При работа с радиация задължително използва дозиметри и с опасни за кожата химикали задължително използва лични предпазни средства – каска, маска, очила.