Решение № 4817 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4817 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110121680 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 132789/14.04.2025г. на З. Б. Б. срещу „*“ ЕООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за прогласяване за нищожен на целия договор за потребителски кредит № 1229131 от 17.01.2025 г. поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК поради заобикаляне на закона.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № 1229131 от 17.01.2025г., въз основа на който на ищеца е била предоставена в заем сума в общ размер от 4800 лева, със задължение да я върне на погасителни вноски, в срок до 17.04.2025 г., с годишен лихвен процент /ГЛП/ от 50% и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер от 64.31%. Поддържа, че съгласно клаузата по чл. 6, ал. 1 от договора било предвидено задължение за ищеца да обезпечи вземането на ответното дружество съобразно условията на чл. 6, ал. 1, от договора, изискващи ищецът да предостави едно от посочените три обезпечения - един или двама поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия. Поради непредоставяне на обезпечение, кредиторът начислил неустойка в общ размер на 1898.55 лева. Кредиторът не включил начисления размер на неустойка към ГПР, като по този начин се заобикаляла нормата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Съобразно договора, дължимата сума по кредита е в размер на: 5205.45 лева (представляваща кредит 4800 лева, възнаградителна лихва в размер на 405.45 лева), като не е включена към нея неустойка в размер на 1898.55 лева. Поддържа, че договорът за заем има характеристиките на потребителски договор. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради това, че от съдържанието на договора не можело да се направи извод по какъв начин е формиран ГПР и дали в него е включена неустойка, както и липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита и кои са компонентите му, като при неговото изчисляване не била взета предвид процесната неустойка. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора за кредит. Поддържа, че неизпълнението на задължението на заемателя да 1 предостави на заемодателя уговореното обезпечение водело до начисляване на неустойка, като клаузата за неустойка по договора е нищожна, както и била уговорена в отклонение от присъщите за неустойката функции, поради което била нищожна. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „*“ ЕООД.

Ответникът признава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1229131 от 17.01.2025г., по който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 4800 лева. По същество оспорва процесният договор за заем да е нищожен на посочените основания. Излага твърдения, че при приемане на искането за отпускане на кредит ответникът е предоставил на ищеца преддоговорна информация по кредита, включително относно изискването за предоставяне на обезпечение и неблагоприятната последица, че при непредоставянето му се дължи неустойка, както и при кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит. Поддържа, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана в ГПР, като включването й в договора е проявление на свободата на договаряне между страните. В случая неустойката била уговорена под отлагателно условие чл. 2 от Споразумението, сключено между страните, като неустойката била дължима едва след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение, което изключвало нейната дължимост към момента на сключване на договора. Счита, че с клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на ГПР излага довод, че били спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Поддържа, че неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема, като е дължима при кумулативно наличие на следните предпоставки: след изтичане на срока за предоставяне на обезпечение, само в случай че заемополучателят не е предоставил обезпечение и при наличие на непогасено и активно задължение към кредитодателя. Към момента на сключването на договора потребителят бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя.

Кредитополучателят разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, като тази информация получил още със Стандартния европейски формуляр към договора, с оглед на което бил наясно предварително с икономическите последици от сключването на договора. Отделно от изложеното, твърди, че в периода 2023 г. - 2025 г. ищецът е сключил общо шестнадесет договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, с оглед на което и ищецът многократно се запознавал с условията на кредита, доколкото по всеки отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при знание за икономическите последици на тези уговорки. Моли за отхвърляне на предявените искове. Прави искане за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „*“ ЕООД предявява насрещен осъдителен иск срещу З. Б. Б. с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 4800 лева, представляваща незаплатена главница по процесния договор за потребителски кредит № 1229131 от 17.01.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск в съда – 22.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В насрещната искова молба ищецът по този иск твърди, че по сключения между страните договор за потребителски кредит № 1229131 от 17.01.2025г. е предоставил на ответника по иска в заем сума в размер от 4800 лева, по който ответникът е поел задължение да върне същия в срок до 17.04.2025г., ведно с уговорения размер на възнаградителна лихва. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задълженията си да върне получената сума, като е останала изцяло непогасена главница в размер от 4800 лева, която претендира и която е изцяло падежирала на 17.04.2025г. При изложените твърдения претендира незаплатеното задължение за главница по договора, ведно със законната лихва върху главното вземане от предявяване на насрещната искова молба до окончателното 2 плащане. Насрещният ищец сочи, че ако процесният договор за кредит бъде приет за недействителен, то насрещната страна ще дължи връщане на чистата стойност на кредита на основание чл.23 ЗПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.

Ответникът по насрещния иск признава дължимостта на сумата от 4800 лева, претендирана по насрещния иск, представляваща незаплатена главница по договора. Възразява по претенцията на ищеца по насрещния иск за присъждане на разноски, с оглед направеното признание и доколкото не е дал повод за завеждане на делото.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за прогласяване за нищожен на целия договор за потребителски кредит № 1229131 от 17.01.2025 г. поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК поради заобикаляне на закона.

Предявени е и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, предвиждаща заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите не са неравноправни, уговорени са индивидуално и не съставляват възнаграждение за кредитодателя.

С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за потребителски кредит № 1229131 от 17.01.2025 г. с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на оспорената клауза, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП, а именно: че клаузите са равноправни, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно, в случай на включването му, не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона, не е налице заобикаляне на закона и не противоречат на добрите нрави.

По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, в доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника по договор за потребителски кредит № 1229131 от 17.01.2025 г., че е получил съгласието на ответника за сключване на договора с обективирана от него воля за предоставяне на заемната сума, по което същата е предадена на заемополучателя, уговорения падеж на връщане, изискуемостта на вземането.

При установяване на посочените факти, в тежест на насрещния ответник е да установи погасяване на вземанията.

С приетия окончателен доклад по делото, с оглед съвпадащите изявление на спорещите страните, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: 1) че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1229131 от 17.01.2025 г. с твърдяното в исковата молба съдържание, в който се съдържа клауза в чл. 13, ал. 5, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение по чл. 6 от договора в размер на 1898.55 лева; 2) че неустойката за непредоставяне на обезпечение в 3 размер на 1898,55 лева не е била включена от ответника в размера на ГПР, посочен в договора; 3) че ищецът е усвоил изцяло главницата по договора за кредит в размер от 4800 лева; 4) че към датата на депозиране на насрещния иск размерът на непогасената главница по договора е 4800 лева, като кредитополучателят не е извършвал плащания, с които да е погасявал главницата; 5) че падежът на последната погасителна вноска по договора за кредит настъпва на 17.04.2025г.

По делото е приет препис от договор за обезпечен потребителски кредит № 1229131/17.01.2025 г., от който се установява, че на посочената дата между З. Б. Б.

(кредитополучател) и „*“ ЕООД (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 4800 лева, със срок на издължаване от 3 месечни вноски, последната от които на 17.04.2025г., при годишен лихвен процент (ГЛП) – 50.00 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 64,31 %. Общо дължимата сума по кредита възлиза на 5205,45 лева.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора за кредит, страните се споразумяват, че същият ще бъде обезпечен с един или двама поръчители, които отговарят на следните условия - 1) При един поръчител осигурителният му доход следва да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата (доколкото кредитът е над 2000 лева), а при двама поръчители осигурителният доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата. Освен това, лицата не трябва да са поръчители или кредитополучатели по други договори за кредит, сключени с кредитора или със свързани с него лица; следва да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“ по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит; поръчителите следва да представят съгласие за проверка на осигурителни доходи в НОИ, а ако откажат – осигурителният доход следва да се докаже с представяне на служебна бележка от работодателя. В чл. 13, ал. 5 от договора е предвидено, че при неизпълнение на кредитополучателя да предостави обезпечение по чл. 6, ал. 1, или обезпечението не отговаря на условията, той дължи неустойка в размер на 1898,55 лева.