Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 516 от 15.07.2024, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 372/2024
Вид
Определение № 516
Подписан
15.07.2024
В сила
15.07.2024
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. Перник, 12.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500372 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД против Определение № 146 от 26.04.2024г., постановено по гр. дело № 199/2023г. по описа на Районен съд - гр. Брезник, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на жалбоподателя-ищец за изменение на Решение № 39 от 08.03.2024 г. по същото дело в частта му за разноските.

Жалбоподателят релевира подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Счита, че РС е следвало да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като не е налице нито фактическа, нито правна сложност на делото, които биха могли да обосноват адвокатски хонорари в подобен размер.

По делото не е налице фактическа или правна сложност, не са извършвани действия и/или разходи от страна на длъжника или неговия процесуален представител, които да оправдават разноски в посочения размер. Позовава се на Решения на Съда на ЕС (Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С- 427/16 и С-428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO). Моли съдът да отмени обжалваното определение и да постанови съдебен акт, по силата на който да се намалят разноските, възложени в тежест на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД за адвокатски възнаграждения, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и определят същите под минималния размер за исковото производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба М. Й. К. е подал отговор, с който по изложени доводи и съображения оспорва същата с искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните приема следното:

Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК против подлежащ на 1 обжалване акт, е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Гр. дело № 199/2023г. по описа на Районен съд - гр. Брезник е образувано по предявени от ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу ответника М. Й. К. обективно и кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.422 ГПК, че същият дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 3251.21 лв. и законна лихва в размер на 1252.19 лв., дължима от 15.10.2017 г. – датата на изтичане на погасителния план до 24.11.2022 г., представляващи неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и осъдителен иск ответникът М. Й. К. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД договорно възнаграждение в размер на 1972.24 лв., дължимо за периода от 15.07.2015 г. до 15.10.2017 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. В исковото производство пред първата инстанция ответникът е представляван от упълномощен представител - адвокат Я. С., като ответникът е направил искане за присъждане на разноски и за заплатено адв. възнаграждение и е представил надлежни доказателства и за заплатено адв. възнаграждение в размер на 1200 лв. за исковото производство и съгласно представен е и списък по чл. 80 ГПК. Процесуален представител на ищцовото дружество е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК в срок в писмена молба преди последното по делото заседание. С постановеното в първата инстанция Решение № 39 от 08.03.2024 г.по гр.д. 199/2023 г. на Районен съд Брезник са отхвърлени изцяло исковете поради погасяване по давност, като с оглед изхода на делото е осъдил ищеца да заплати на ответника и сумата от 1200 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

С молба по чл. 248 ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е поискал да бъде изменено решението в частта за разноските, като се намалят разноските, възложени в тежест на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД за адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и определите същите под минималния размер, а именно - 200.00 лева за производството., която молба оставена е без уважение с обжалваното пред настоящата инстанция определение.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.

Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа – чл. 36, ал. 2 ЗА. С Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по различни видове дела.

Отговорността за разноски е обективна отговорност и има за основна цел да възстанови направените реални разходи и включва внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат, които са предизвикани от нуждата от правна защита в дадено производство от предявяване на неоснователен или недопустим иск.

Не се споделят възраженията на жалбоподателя за наличие на противоречие между правото на ЕС и Наредбата. Подробни съображения в този смисъл ВКС е изложил в Определение № 28 от 21.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2347/2021 г., II т. о., ТК. Не е допустимо неприлагане на Наредбата само поради посочената в Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C427/16 и C-428/16 на Съда на Европейския съюз евентуалната възможност за противоречие между чл. 101, § 1 ДФЕС и предвидените в националното законодателство, с оглед механизма за определянето им, минимални размери на адвокатското възнаграждение.

2

Решението на СЕС възлага на националния съд да направи преценка дали разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 1 от Наредба № 1/2004 г. са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел и дали ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от разпоредбите, са присъщи на преследването на тази цел. Легитимната цел на разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 1 от Наредба № 1/2004 г., забраняващи договаряне, съответно присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък от минималния посочен в Наредбата размер, е създаване на гаранции за осигуряване на високо равнище на качеството на адвокатската услуга и за осигуряване на защита на интересите на потребителите на тези услуги и интересите на правосъдието.

Определянето на адвокатското възнаграждение като обосновано и справедливо изключва нарушение на чл. 56 от Конституцията, чл. 6 от КЗПЧОС или чл. 47 от ХОПЕС относно правото на защита на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД в процеса (право на справедлив процес). Напротив, следва да бъде съобразено осъщественото процесуално представителство на другата страна, за което е определеното възнаграждението.

Несъответно по размер възнаграждение на осъществилия процесуалното представителство адвокат би го ощетило, а възприемането на по-нисък размер на възнаграждението за сходни случаи би накърнило правото на защита на страните по делата. Във връзка с тази защита е конституционноустановената дейност на адвокатите.

Без значение е как националният законодател е определил възнагражденията на юрисконсултите и на адвокатите, осъществяващи безплатна правна помощ по ЗПП, тъй като не такива възнаграждения се претендират по делото, нито по-ниският предвиден размер на тези възнаграждения е основание минималните адвокатски възнаграждения по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. автоматично да бъдат намалявани. За размерите на тези възнаграждения са относими фактическите и правни действия на адвоката и защитаваният интерес, съответно на които възнаграждението е обосновано и справедливо.

Не се споделят и възраженията на жалбоподателя, че не е налице нито фактическа, нито правна сложност на делото, които биха могли да обосноват адвокатски хонорари в присъдения размер. В настоящия случай, както правилно е посочил първоинстанционният съд в исковото производството пред РС са предявени три обективно съединени иска, пред РС са проведени три открити съдебни заседания, с активното участие на адвоката на ответника са събрани писмени доказателства, реализирана е размяна на книжа и пр. С отговора на исковата молба предявените искове са оспорени като неоснователни.

Процесуален представител на ответника е присъствал и на трите открити съдебни заседания по делото на 19.10.2023 г., на 14.12.2023 г. и на 15.02.2024 г., като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и с извършените от адвоката правни действия по защита и съдействие по производство и положените от него усилия за запознаване и изграждане на защита по същото.

С исковата молба са били предявени три обективно кумулативно съединени искове, поради което и за всеки от тях следва да се присъди отделно адв. възнаграждение. В този смисъл е и въведената разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, която ясно и недвусмислено предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. В този смисъл е и преобладаващата и по-нова практика на ВКС, която се споделя напълно от настоящия въззивен състав (опр. № 1087 от 20.11.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1202/2023 г., I т. о., ТК, опр. № 696 от 26.09.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1169/2023 г., II т. о., ТК, опр. № 146/04.04.2022 г. по ч. т. д. № 358/2022 г. на ВКС, II т. о., опр. № 77/24.02.2022 г. по ч. т. д. № 1692/2021 г. на ВКС, I т. о., опр. № 404/26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2883/2020 г. на ВКС, IV г. о., опр. № 50 от 17.01.2023 г. по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о. на ВКС; опр. № 50033 от 3

07.02.2023 г. по т. д. № 2426/2021 г., I т. о. на ВКС и др.), в която е прието, при тълкуване на разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г., че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор. Съответствието на адвокатското възнаграждение на предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер се преценява съобразно материалния интерес и се определя за всеки от съединените искове минималното възнаграждение, след което се формира общия му размер при разпределяне на отговорността за разноски. По първия иск от 3251.21 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. мин. адв. възнаграждение е 625,12 лв.; по втория иск от 1252.19 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. мин. адв. възнаграждение е 425,22лв. и по трети иск от 1972.24 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. мин. адв. възнаграждение е 497,22 лв. или общо 1547,56 лв., което минимално адв. възнаграждение надхвърля заплатения от ответника хонорар на процесуалния м у представител в размер на 1200 лв.

Поради това, настоящата инстанция счита, че така определеното и присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение не е прекомерно. С оглед цената и броя на исковете така определеният и платен хонорар е в съответствие с изискванията на Наредбата.

При преценка на положеният труд от защитата на М. Й. К. и правната и фактическа сложност на делото, както и с оглед материалния интерес по делото, съдът намира, че адвокатско възнаграждение в посочения размер от 1200 лева, в конкретния случай не е прекомерно.