Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 483 от 22.12.2023, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 492/2021
Вид
Решение № 483
Подписан
22.12.2023
В сила
25.07.2026
Състав
Николинка Чокоева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Русе, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело № 20214500100492 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 5 от КЗ .

Ищецът М. Й. Н. твърди, че на 20.05.2017 г. се движил с велосипед по път с посока на движение към с. Сваленик, а по същото време по същия път, но в обратна посока се движил двуколесен трактор марка „Кейс“, управляван от Н. О. Н. – трето лице-помагач на страната на ответника. Между двете пътни превозни средства настъпило ПТП, за което бил съставен Констативен протокол № 552/20.05.2017 г. от РУ на МВР – Две Могили и било образувано ДП № 3857/2017 г. по описа на РП Русе. В следствие на процесното ПТП ищецът изпаднал в изключително тежко съС.ие, бил откаран в „УМБАЛ – Русе“ АД, където лекарите констатирали претърпените увреждания – тежко премачкване на ляв долен крайник на ниво дистално бедро, колянна става, подбедрица, липсвали пулсации дистално на увредата, силно замърсена рана, премачкани меки тъкани, кости, съдове и нерви, като уврежданията наложили ампутация на левия долен крайник на ниво долна трета на бедрото. В последствие претърпял още няколко оперативни интервенции, като в резултат на горните увреждания изпаднал в депресия и тежко психично разстройство, не можел и не искал да приеме факта, че за в бъдеще няма да има крайник и ще остане инвалид за цял живот, търпял болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди, които остойностява на 300 000 лв., от които първоначално предявява частичен иск в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от дата на постановения отказ за плащане – 14.07.2021 г. С определение в съдебното заседание от 28.11.2022 г. е допуснато изменение на предявения частичен иск, чрез неговото увеличение, като се счита предявен за пълната сума от 300000 лв. Насочил е претенцията си срещу Гаранционен фонд, тъй като за двуколесния трактор, управляван от третото лице, не е 1 имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и моли ответникът да бъде осъден да заплати посочената след изменението на иска сума, ведно със законната лихва от 14.07.2021 г до окончателно изплащане на задължението.

Претендира разноски.

Ответникът в отговор на исковата молба прави възражения за съпричиняване от страна на ищеца. Счита, че единствено той е виновен за настъпилото ПТП, тъй като не е намалил скоростта си на движение и не е пропуснал насрещно движещото се превозно средство. Евентуално прави възражение за съпричиняване до 90 %, ако съдът приеме, че третото лице, управлявало трактора също има вина. От друга страна счита, че събитието се явява случайно, тъй като тракторът се е движил възможно най-вдясно на пътното платно, а велосипедистът не е предприел необходимите мерки да премине безопасно. Възразява и относно размера на претенцията. Счита, че същият е изключително завишен, не отговоря на критериите за справедливост и икономическите условия и стандарти в страната. Счита, че твърденият механизъм за получаване на уврежданията не отговаря на обективните обстоятелства. Твърди, че няма доказателства, които да установяват този механизъм, както и причините за настъпилото ПТП. Възразява, че не е налице противоправно поведение от страна на водача на двуколесния трактор и твърди, че третото лице-помагач не е извършило никакво нарушение на ЗДвП, поради което моли да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендира разноски.

Третото лице помагач на ответника Н. О. Н., чрез процесуалния си представител адв. Е. Т. от АК Русе, взема становище за неоснователност на иска. Поддържа съображенията, изложени в отговора на исковата молба и споделя изцяло направените възражения.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото е установено, че по искане на ищеца до ГФ да му бъде изплатено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, е образувана щета № 21-210138/30.06.2021 г., по която Гаранционният фонд е отказал да плати обезщетение.

Съгласно представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали № 552 от 20.05.2017 г., на същата дата на територията на Община И.ово на път RSE 2104 е настъпило ПТП в 15,40 часа между МПС с рег. № Р 02846, марка САSЕ, модел Maxxum, без валидна застраховка ГО, с водач Н.

О. Н. и ищецът М. Й. Н., управлявал велосипед марка DRAG. В протокола като пострадало лице е посочен ищецът, който получил фрактура на долен ляв крайник, която налагалала ампутация на лява подбедрица, настанен в интензивно ортопедично отделение с опасност за живота. Като причини за ПТП е посочено, че при движение в посока от с. Нисово към с. Сваленик при разминаване с трактор марка САSЕ, модел Maxxum на десен завой велосипедистът се блъснал в прикачената дискова брана на трактора. Във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство № 1088/2017 2 г. на РУ Две Могили (ДП № 3857/2017 г. по описа на РРП) за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. В константната съдебна практика се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, ползващ се с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление, както и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено изявление. Видно от съдържанието на констативния протокол, същият е съставен след посещение на мястото на произшествието от дежурен полицейски служител непосредствено след инцидента.

С влязло в сила постановление от 25.08.2023 г. на наблюдаващия прокурор наказателното производство, водено срещу Н. О. Н. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК, поради изрично заявеното желание на пострадалия М. Н. да се прекрати наказателното производство срещу обв. Н..

По делото е представена Епикриза от отделение Ортопедия и травматология, от която е видно, че на 20.05.2017 г. ищецът е приет по спешност за оперативно лечение с установено тежко премачкване на ляв долен крайник на ниво дистално бедро, колянна става, подбедрица. Липсват пулсации дистално от увредата. Раната е силно замърсена, премачкани меки тъкани, кости, съдове и нерви. Направена е надколянна ампутация, впоследствие няколкократно обработван в операционна и му е предписана терапия с обезболяващи. Представена Епикриза и от отделение Съдова хирургия, видно от която на 20.09.2017 г. ищецът е постъпил за оперативно лечение с болка, оток и зачервяване в областта на ампутационния чукан на ляв долен крайник с палпаторни данни за флуктуация.

С Експертно решение от 05.06.2018 г. на М. Й. Н. е определена 90 % трайно намалена работоспособност.

В подкрепа твърденията на ищеца за настъпилото ПТП и претърпените от него неимуществени вреди, по делото са разпитани свидетелите В. С. Я., М. Е. Р. и И. С. Н. – майка на ищеца. Първите двама изнасят данни за съС.ието на ищеца непосредствено след ПТП, когато той звъннал по телефона на св. Р. и му казал за претърпения сериозен инцидент и загубата на крака.

Двамата свидетели Я. и Р. не са присъствали на самия инцидент, но се разделили минути преди това с ищеца. При пристигане на място, около 8-10 мин. след обаждането му, видяли хора на мястото и жена, за която разбрали, че е медицинско лице, която оказала помощ. Свидетелите били в шок от видяното – отрязания крак на М., локвата кръв, св. Р. си спомня, че казал:

„много съм зле, губя съзнание, помогнете ми“, „умирам“. Огледали мястото, за да помогнат с каквото могат и забелязали, че растителността наоколо не е засегната. Инцидентът станал в рязък завой, на тесен път, където нямало място за разминаване. Твърдят, че в посока на спускане към с. Сваленик М.

3 бил от дясната страна на пътя, легнал по гръб в тревата. Нагоре от инцидента, пак от дясната страна на пътя по посока на спускането на ищеца имало червени следи от кръв, както и някаква костица на асфалта на 20-30 см от края на пътя, която според свидетелите била свързана с инцидента. РазС.ието между костта и М. било приблизително около 2 метра. И двамата свидетели предположили, че тази кост е от капачката, тъй като видяли, че М. е загубил левия си крак малко над коляното. Там кракът бил отрязан и засукан настрани от тялото. На отсрещната страна, от ляво на пътя бил изведен изцяло от платното трактора. Съоръжението зад него – браната, частично била на пътя, тъй като била доста по-широка. Дисковете на браната били абсолютно чисти, метал до блясък, но нагоре имало една хоризонтална тръба, закрепена към браната, която стърчала на някакво разС.ие над браната и по нея свидетелите Я. и Р. видяли следи от кръв и това било единственото място от съоръжението, по което имало кръв. Според св. Я. М. бил паднал на 10-15 метра разС.ие след костта. Свидетелите твърдят, че и от двете страни на пътя имало растителност – храсти и някакви дървета от страната на трактора, на спускане от лявата част на платното, а там където бил ищецът имало малка тясна тревна площ и той бил на нея. Свидетелите си спомнят, че целия път бил сравнително тесен или поне участъкът, където станал инцидентът, както и че няма маркировка.

Св. Н. изнася данни за интензитета на болките и притесненията на ищеца вследствие причинените му телесни увреждания от процесното ПТП.

Тя е видяла сина си на другия ден след инцидента, когато я допуснали в интензивното, защото докторите не били сигурни дали ще го види жив.

Приели го с пулс 30 удара след катастрофата, с много голяма кръвозагуба.

Това, което видяла не го пожелава на никоя майка – бил целия в апарати, с монитори около него и от кръста надолу видяла, че чаршафът е прилепнал към леглото и там няма крак. Това било кошмар, от който още не можела да се отърси. Синът й не можел да говори, просто гледал с един упоен поглед. За 7 дни претърпял 5-6 операции, докато успеят да зашият раните. Болките били ужасни, поС.но му вливали някакви системи, тъй като не се повлиявали от нищо. След престоя в болницата и изписването, кошмарът продължил и в къщи, дори бил още по-голям. Ищецът бил на легло като едно говорещо бебе, не можел нищо да направи. Свидетелката продължила с превръзките на раната в къщи, правила ги, колкото могла, тъй като гледала и се учела в болницата. Той се дразнел, защото раната на моменти прокървявала. Много трудно било и самото обслужване на ищеца, той не можел да отиде до тоалетна с две патерици. Живеели на село, къщата имала външни стълби, тоалетната била на долния етаж и трябвало с патериците да слиза, да се качва.

Ръцете му се втвърдили, мишниците го болели от тези патерици, но само с тях можел да се придвижва, по никакъв друг начин. В банята също му било трудно, купили постелки и специален стол. През лятото от топлото раната се влошила и през м. септември се наложило да постъпи в болница за реампутация – отново му правили операция, пак болки, системи, изживели 4 същия кошмар. Имали надежда, че като сложи протеза нещо ще се оправи, но станало още по-зле. И с нея му било трудно, боляло го, тя била тежка и замятал целия си крак, ако имал коляно щяло да бъде по-лесно да се придвижва. След толкова години получил усложнение, появила се и коксартроза на ставата на този крак. Всеки месец трябвало да ходи на преглед в кабинета в хирургията, за да му се издава болничен, а единствения шофьор в семейството бил именно той. Тъй като в събота и неделя от болницата не издавали болничен лист, трябвало през седмицата да търсят роднини, познати, някой да си вземе отпуска, ако е на работа, за да ги закара с кола до града, за да може да му бъде издаден болничен. И през всичкото това време бил с тези болки, изпаднал в депресия, дори не искал да разговаря с никого, напълно се отчаял. Първо си загубил работата, опитал два пъти на друга работа, все пак бил на бюро, на компютър, но напуснал, защото не можел да се справи с каква да е работа. Изпитвал угризения, че е в тежест на близките си, защото не можел сам да се справя, а с баща му са на възраст, в която се надявали той на тях да помага, а сега той не можел нищо да направи. Преди инцидента ищецът бил млад човек, който много обичал да спортува колоездене, участвал в обиколката на България с колелета, дори на Шипка три пъти качвал знамето за 3-ти март, а сега не можел да върви, придвижвал се само по равно, ако няма плочки, ръбчета или някакъв праг. Падал в къщи като се спъне в нещо, кошмарът бил голям, загубил надежда за каквото и да било. Съдът намира, че тези показания, преценени от аспекта на възможната заинтересованост на свидетелката, следва да се кредитират напълно, като безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се от писмените доказателства и от експертизите по делото.