Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 283 от 05.12.2025, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 550/2025
Вид
Решение № 283
Подписан
05.12.2025
В сила
05.12.2025
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Атанас Дечков Христов, Теодора Руменова Йорданова-Момова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 83, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Шумен, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Станка Ст. А.а като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20253600500550 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №195/2.07.2025г. по гр.д.№409/2025г. по описа на НПРС ,съдът е прогласил на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 10а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК и чл.

143 от ЗЗП, Договор за паричен заем Standart 14 № ...../18.11.2023 г., сключен между Е. А. И. с ЕГН ********** от гр. ...., обл. ..., ул. „...“ № ... и „Вива Кредит“ ООД с ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр. ..., р-н ...., ж.к ..., бул. „....“ № ..., бл. ....“, ет. ..., офис..., представлявано от управителя С. П. П., за частично нищожен за разликата от чистата стойност на договора, съгл. чл. 3, ал.1 в размер на 1700 лв. (хиляда и седемстотин лева) до посочения в чл. 4, ал. 2 размер от 3921 лв. (три хиляди деветстотин двадесет и един лева), като е отхвърлил иска в останалата част за признаване целия договор за нищожен за сумата от 3921 лв., осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Вива Кредит“ ООД с ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр. ..., р-н .., ж.к ..., бул. „....“ № ..., бл. ....“, ет. ..., офис ...., представлявано от управителя С. П. П., ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат А. З. Д. от АК София, С личен номер 1000768210 от Еднолично адвокатско дружество „А. Д.“ с адрес на управление гр. ..., ж.к ..., ул . „...“ № .., ет...., ап. ..., направените по делото разноски в размер на 167 лв. (сто шестдесет и седем лева), по сметка IBAN BG23 STSA ....., осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. и чл. 7, ал. 2, т. 1 и §2 от Наредба №1/2004 г. на ВАС, „Вива Кредит“ ООД с ЕИК 201995287, със седалище и адрес на 1 управление гр. ...., р-н ...., ж.к ....., бул. „....“ № ..., бл. ...., ет. .., офис ..., представлявано от управителя С. П. П., ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат А. З. Д. от АК София, С личен номер 1000768210 от Еднолично адвокатско дружество „А. Д.“ с адрес на управление гр. ..., ж.к ..., ул ....№ .., ет. .., ап. .., адвокатско възнаграждение в общ размер на 360,08 лв.с вкл. ДДС (триста и шестдесет лева и осем стотинки), от които 300,07 лв. чиста сума и 60,01 лв. ДДС по сметка IBAN BG23 STSA ......

Решението е обжалвано от ищеца Е. А. И. , действащ , чрез пълномощника си адв. А. З. Д. от АК София, в частта му с която съдът е отхвърлил предявения отрицателен, установителен иск, с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1 т.10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за паричен заем Standart 14 № 5978364/18.11.2023 г., за разликата/частта над 1700лв. до 3921лв.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от „Вива Кредит“ AД гр.София. В допълнително депозирано писмено становище преди първото по делото съдебно заседание , дружеството ,действащо ,чрез пълномощника си юрисконсулт М. М. оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението в обжалваната му част .

Производството по делото е образувано и по депозирана частна жалба вх.

№7225/16.09.2025г. от Е. А. И. от гр..... , действащ , чрез пълномощника си адв.А. Д. от САК срещу определение №764/15.09.2025г. по гр.д.№409/2025г. по описа на НПРС постановено по реда на чл.248 ал.1 от ГПК.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК от ГПК не е постъпил отговор от „Вива Кредит“ AД гр.София и не е взето становище относно тази частна жалба в открито съдебно заседание.

Въззивните жалби са депозирани в срок, от надлежна страна и са допустими.

Разгледани по същество въззивната жалба на Е. А. И. е основателна , жалба на Е. А. И. е неоснователна. а частната

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Ищецът в исковата си молба е предявил установителен иск, с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване пълна нищожност на Договор за паричен заем Standart 14 № ..../18.11.2023 г., сключен между Е. А.

И. с ЕГН ********** от гр. ..., обл. ..., ул. „...“ № ...и „Вива Кредит“ ООД , поради противоречие на закона с цена от 3921лв., обективно съединен , при условията на евентуалност, с 1/ иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, за прогласяване на частичната нищожност на договора, относно клаузата по чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standart 14 №..../18.11.2023 г., относно таксата за експресно 2 разглеждане на заявлението за паричен заем в размер на 1069,20 лв. Цената на този иск е посочена в размер на 1069,20 лв. и 2/ иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за нищожност на клаузата по чл. 4, ал. 2 от Договора за паричен заем Standart 14 № ..../18.11.2023 г., относно клаузата за неустойката за недадено обезпечение на кредитора в размер на 712,80 лв. Цената на иска е 712,80 лв.

Между страните по делото не е спорно , че те са сключили Договор за паричен заем Standart 14 №..../18.11.2023 г. с който ответникът се е задължил да отпусне заем в размер на 1700 лева, който ищеца да върне при посочените условия, както следва: 106,94 лв. погасителна вноска, в която са включени дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане; срок на заема 60 седмици, а броят на погасителните вноски е 30; посочени са датите на вноските, при ГЛП по заема от 40,32 % и ГПР от 49,37 % . Съгласно договора, в чл. 1, ал. 2 е посочено, че заемателят бил заявил преди подписване на договора, че е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставяна от кредитора, което било декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване. Съгласно посоченото в ал.

3, за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1069.20лв., като тази сума е включена в месечните погасителни вноски и общата сума по кредита възлиза на 3208.20лв.

В чл. 4, ал.1 има уговорено обезпечение на договора, което следва да се предостави от заемателя. Съгласно посоченото в договора, заемателят се задължава в 3 дневен срок от усвояването на сумата по договора да представи едно от посочените в чл. 4 ал.1, т.1 и 2 обезпечения – поръчител, физическо лице с поставени към него изисквания относно възраст, трудова заетост, доходи, и лични кредитни и други задължения, или съгл. т. 2 да представи банкова гаранция. Съгласно посоченото в чл. 4, ал.2 от договора, при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 712,80 лв. ,която неустойка ще се разсрочи и ще се заплаща на равни части към всяка по погасителните вноски и погасителната вноска става 130.70лв., а общото задължение по кредита става в размер на 3921лв.

Сключения договор за кредит, има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл.

ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени в ЗПК.

В клаузата на чл. 1, ал. 2 е посочено, че заемателят заявил преди подписване на договора, че е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставяна от кредитора, което било декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване, а съгласно посоченото в ал. 3, за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1069.20лв., като тази сума е включена в месечните погасителни вноски и общата сума по кредита възлиза на 3208.20лв.

3

Въззивния съд напълно споделя изводите на НПРС ,че клаузата от процесния договор за кредит съгласно която кредитополучателят дължи по договора такса за експресно разглеждане в размер на 1069.20лв. противоречи на чл.10а ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита . Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане вменява в тежест на кредитополучателя да заплати възнаграждение за услуга, която по естеството си представлява действие по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал. 2 от ЗПК. Разглеждането на молбата за кредит, било то и „експресно“, е присъща на дейносттапо кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие, и би следвало да са безплатни за потребителя. В този смисъл уговорката противоречи наразпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.Клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с повелителнатаразпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което сесъбират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора запотребителски кредит. От съдържанието на договора за потребителски кредит не става ясно как тази допълнителна услуга е остойностена, по каква методика е формирана цената за ползването й и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват в тази услуга.

В случая посоченият в договора размер на ГПР от 49.37% заблуждава потребителя, тъй като не отразява действителния размер на разходите по кредита. По този начин се стига до драстично заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. На следващо място, клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане е сключена в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Налице е нееквивалентност на насрещните престации, накърняващо добрите нрави до степен на недействителност на уговорката.

С оглед установеното по делото противоречие със закона и с добрите нрави на клаузата на договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, съдът приема, че на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК същата е нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби, а на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави.

В чл. 4, ал.1 е уговорено обезпечение на договора, което следва да се предостави от заемателя. Съгласно посоченото в договора, заемателят се задължава в 3 дневен срок от усвояването на сумата по договора да представи едно от посочените в чл. 4 ал.1, т.1 и 2 обезпечения – поръчител, физическо лице с поставени към него изисквания относно възраст, трудова заетост, доходи, и лични кредитни и други задължения, или съгл. т. 2 да представи банкова гаранция. Съгласно посоченото в чл. 4, ал.2 от договора, при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 4

712,80 лв.

Следователно, за да избегне начисляването на тази неустойка, длъжникът е следвало да предостави обезпечение, за което кредиторът е дал възможност на насрещната страна само три дневен срок - чл. 4 ал. 1 от Договора.

Налагането на толкова кратък срок за ангажиране на обезпечение препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Чрез поставяне на тези практически неизпълними изначално условия, кредиторът си е осигурил сигурна допълнителна печалба, прикрита под формата на уговорената неустойка, което е в разрез с принципите на добросъвестността и справедливостта, тъй като длъжникът обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси банкова гаранция или поръчител. От друга страна така уговорената клауза санкционира неизпълнението на акцесорно задължение задължение на длъжника да предостави уговореното обезпечение, а не неизпълнението на главното задължение - за плащане на суми по договора за кредит.