Решение № 5025 от 20.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5025 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241100509521 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 137789/25.04.2024 г. (по регистратурата на СРС) на ищцата П. Л. Т. от град Ботевград чрез пълномощника – адвокат А. Н. от САК срещу решение № 6084 от 4.04.2024 г. на СРС, 45-ти състав по гр.д.№ 66274/2021 г., отхвърлящо искове по член 79,ал.1 от ЗПУПС и член 86,ал.1 от ЗЗД срещу „ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД , град София .

Във въззивната жалба има оплаквания за : допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила (обсъждане на част от доказателствата в разрез с правилата на формалната и правната логика, необсъждане на възраженията за надвишен лимит за теглене в брой, използване на „бели пластики“, ведно с копиран ПИН като указание за неупражнен контрол от банката; позоваване на негодно, непредвидено в ГПК доказателствено средство – аудиозапис, недопустимо възпроизведен чрез експертиза ) и извеждане на необосновани фактически констатации за правнорелевантни факти, за които тежестта за доказване съгласно правилата на член 78,ал.4 и член 75,т.2 и т.3 от ЗПУПС е на доставчика – неправилно 1 съхраняване на ПИН, заедно с картата и несвоевременно уведомяване на доставчика за кражбата на картата.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК насрещната страна „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД , град София отговаря чрез пълномощника си – юрисконсулт М. В., че въззивната жалба е неоснователна. За фактите за неизпълнение на задължението за опазване на ПИН - кода и незабавно уведомяване на банката след установяване на кражбата на платежния документ,така както изисква законът - член 75 от ЗПУПС и е посочено в договора и ОУ, има събрани доказателства и те са основание за освобождаване на банката от отговорност към платеца за стойността на извършените неразрешени платежни операции – изтегляне на пари в брой на АТМ устройство съгласно член 80,ал.3 от ЗПУПС.

Обжалваното решение е произнесено по предявени от П. Л. Т. срещу „ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД , град София искове с правно основание член 79,ал.1 от ЗПУПС и член 86,ал.1 от ЗЗД за парични вземания от главница в размер на 3 100 лева и мораторна лихва за периода 25.01.2021 г.

– 21.11.2021 г. в размер на 259,19 лева по твърдения, че ищцата е титуляр на платежна сметка при банката – ответник, за извършване на платежни операции със средствата по която има издадена и поддържана от нея дебитна карта Visa Debit № ******** ****; на 25.01.2021 г. и на място в района на „ Петте кюшета“ в град София ищцата установила, че от дамската й чанта липсват вещи , в т.ч. дебитната карта; при незабавно сигнализиране по телефона на банката , от там я уведомили за извършени в същия ден между 12.13 часа и 12,28 часа 8 на брой тегления от сметката в общ размер на 3 100 лева ; трансакциите са осъществени неправомерно от терминално устройство – банкомат - в град София , бул. „ Тотлебен“ № 5 от трето лице, което е използвало банковата карта; банката не осведомила ищцата за тях с изпращане на кратко текстово съобщение или по друг начин ; образуваното досъдебно производство № 2303МИП -15043/ 21 по описа на 6 РПУ – СДВР за престъпление по член 249,ал.1 от НК е спряно с постановление на прокурора ; на молбите до банката и КЗП – помирителна комисия за платежни спорове - с искане за възстановяване на източените лични средства ищцата получила отговори, че няма право да й бъдат възстановени от банката; ищцата отрича да е проявила груба небрежност като причина за операциите.

2

В подадения в срока по член 131 от ГПК отговор ответникът оспорил исковете, като въвел възражения, че няма задължения да известява ищцата за авторизации с картата и операции по сметката, тъй като тя не е заявила предоставянето на такива услуги ; банката е уведомена за кражбата на картата от дъщерята на ищцата несвоевременно – в 13,49 часа ; ищцата не е опазила ПИН– кода на картата , той е бил сред откраднатите вещи съгласно изказаното от дъщерята притеснение, а всички оспорени трансакции са извършени чрез четене на чипа на картата и въвеждане на верен ПИН. По довод, че ищцата е допуснала неизпълнение на задълженията по член 75,т.2 и т.3 от ЗПУПС и член 19.3.2. от ОУ ответникът поддържа, че е налице основание по член 80,ал.3 от ЗПУПС за понасянето на загубите от неразрешените платежни операции от нея .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора, изразените от страните чрез пълномощниците им в о.с.з. становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно.

По делото не е спорно, а е установено и със заключението на съдебно техническата експертиза, че оспорените платежни операции - 8 на брой тегления на парични средства в общ размер от 3 100 лева - са осъществени на 25.01.2021 г. във времевия интервал между 12:13:07 и 12:28:19 на банкомат А0909202 чрез прочитане на интегрална схема (чипа) на дебитната карта на ищцата и въвеждане на верен ПИН при всяка една от тях. Не е спорно, че те са изпълнени без съгласието на ищцата, тъй като по – рано при неизяснени обстоятелства е загубила държането върху дебитната карта и други лични вещи. Следователно платежните операции са неразрешени по смисъла на член 70,ал.1 от ЗПУПС.

В исковата молба и в първо о.с.з. няма изложени от ищцата твърдения или реплики за надвишен с оспорените трансакции лимит или за използване на карта, изготвена чрез сканиране на оригиналната дебитна карта (т.нар.

„бяла пластика“). Като не е обсъдил тези обстоятелства, СРС е спазил в решаващата си дейност правилото член 6,ал.2 от ГПК, вместо да е извършил процесуално нарушение, както се оплаква във въззивната жалба ищцата. В предмета на доказване се включват фактите – предмет на оспорените с въззивната жалба констатации - относно уведомяване на ответната банка за 3 липсата на платежния документ незабавно след узнаването й, в каквото се състои задължението на ищцата по член 75,т.2 от ЗПСПУ и запазването на ПИН- кода чрез недопускане съхраняването на информацията за него заедно с платежния документ, в каквото се състои задължението й по член 75,т.3 от ЗПУПС. Тежестта за доказване на обратните факти за неизпълнение на посочените задължения при допусната от ползвателя на платежната услуга груба небрежност е на ответника - доставчик на платежната услуга, който ги твърди като основание на възражението му по член 80,ал.3 от ЗПУПС – член 78, ал.4, изр. последно от ЗПУПС. Доказване чрез установяване само на доказателствения факт за използване на платежния документ не е достатъчно член 78,ал.4, изр. първо от ЗПУПС.

Фактическите си констатации СГС е извел въз основа на доказателства от аудиозапис и свидетелски показания на С.Н. Т. – участник в записания разговор и техния съвкупен анализ. В съдебната практика, част от която е решение № 621 от от 24.10. 2024 г. по гр.д.№ 3111/2023 г. на ВКС, 4 г.о., се приема, че аудиозаписът (както и видеозаписът) е допустимо доказателствено средство в исковия процес, доколкото според ГПК веществено доказателствено средство е всеки предмет, който въпроизвежда правнорелевантни или доказателствени факти. Съдебно– техническата експертиза е способ за възпроизвеждане на записаните в него устни изявления и събирането им като доказателства по делото. Като възложил извличането на съдържанието на аудиозаписа на назначеното да изготви съдебно – техническата експертиза вещо лице, СРС не е допуснал процесуално нарушение също. В заседанието, в което то е изслушано, ищцата не е оспорила заключението в тази част, не е възразила, че нейни или на другия участник (банковия служител) изявления са неточно възпроизведени.

Съгласно заключението разговорът е с продължителност над 6 минути и в метаданните на файла липсва информация за времето, в което е проведен.

Между страните няма спор, че се е състоял в деня на установената липса на дебитната карта – 25.01.2021 г. и поводът за него е съобщаване от дъщерята на ищцата, че портмоне на ищцата с дебитната карта е изгубено или откраднато и заявяване на искане за блокирането на картата. Несъмнено е с оглед съдържащите се в него изявления на банковата служителка : „ днеска в 12 и половина е имало теглене на банкомат “ на „общо към 3 000 лева“, че 4 разговорът се е състоял след извършване на всички трансакции. В разговора дъщерята на ищцата е изказала съмнението: „ Те са й намерили ПИН-а , защото тя май си го е държала вътре за нещастие“. В отговор на изявлението на банковата служителка, че операциите не могат да бъдат оспорвани при неспазване на съветите до клиентите „ да не си държат ПИН кодовете на същото“ място е казала : „ Аз откъде да знам, че пък си държи на същото място ПИН - кода ? И аз това й се карах до сега, щото…. е на друго листче, ама ….на “. В заявление до 06 РУ – СДВР, по което е заведена полицейска преписка, ищцата е посочила станалите й известни от разговора данни за изтегляне на сумата от 3 100 лева от сметката с дебитната карта и констатирането на липсата на портфейла с дебитната карта на 25.01.2021 г. около 12,30 часа .

При разпита си след почти три години, в о.с.з на 13.01.2024 г. свидетелката С. Т. ( дъщеря ) посочила, че липсата е разкрита при опит за плащане с дебитната карта в магазин и неоткриването й при завръщането в дома на свидетелката непосредствено преди обаждането в банката в обедно време – около 12,30 часа. Посочила, че не знае как тогава майка й съхранявала ПИН-а поради несподеляне на информация за това; не си спомня дали е казала пред оператора, че „ПИН- кодът“ бил „на листче“ в портфейла и какви обяснения е получила от него за извършените операции.

Направените в разговора с банковия служител изявления от свидетелката – дъщеря изразяват в една част в действителност усъмняване, че е имало информация за ПИН в изгубеното / откраднатото портмоне, но в друга част сочат на налично знание, че записаният на „ друго листче “ ПИН е държан с картата на „същото място“ като причина за хокането на майката „до сега“. Не може да се приеме, че втората част от изявленията са повлияни от лични притеснения, тъй като се отнасят до конкретни факти и свързани с тях подробности. Те са добросъвестно съобщени в отговор на казаното от другия участник за неоспоримостта на операциите в този случай на неопазване на ПИН- кода. Обратно на тях, свидетелствата й пред съда са лишени от конкретност, с избирателно допуснати празноти, в опит да се неглижират предходните й изявления от разговора на 25.01.2021 г., като направени в „паника“ и притеснително състояние. Наличното близко родство и заинтересуваност на свидетелката в полза на ищцата е основание съгласно 5 член 172 от ГПК за преценка, че засвидетелстваното незнание за начина на съхраняване на ПИН – кода не съответства на действителността и достоверни са изявленията й в телефонния разговор за това, че ПИН – кодът е бил записан на „ листче“, което ищцата съхранявала заедно с дебитната карта.

При така приетите за установени факти и противно на част от изложените в обжалваното решение изводи, въззивният съд намира, че с оглед липсата на данни в аудиозаписа за точното време на провеждане на телефонния разговор и свидетелствата на Т. ответната банка е уведомена за загубването на дебитната карта незабавно след узнаването му съгласно изискването на член 75,т.2 от ЗПУПС и т.14.5,б от ОУ. Това обаче не е било достатъчно за осуетяване на трансакциите с нея, тъй като са извършени преди узнаването. Но съхраняването на информацията за ПИН- кода, заедно с дебитната карта нарушава задължението по член 75, т.3 от ЗПУПС и т.14.5.в от ОУ. Извършено е при груба небрежност, тъй като снабдява получилият държането на дебитната карта с персонализираното средство за сигурност, а без условието - въвеждане на верен ПИН - не би могла да бъде извършена нито една операция , в т.ч. теглене на парични средства. Следователно налице е основание по член 80, ал.3 от ЗПУПС за понасянето на загубите от неразрешените осем на брой трансакции на обща стойност от 3 100 лева от ищцата. Исковете за главница и обезщетение за забава са неоснователни.