Решение № 132 от 08.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100512398 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца М. П. В. срещу решение № 8536/26.07.2022г., постановено по гр. дело № 3014/2022г. по описа на СРС, 34-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника „К.И.И. БГ“ ЕАД искове по чл.

439 ГПК за признаване за установено, че М. П. В. не дължи на „К.И.И. БГ“ ЕАД сумата 2 681.88 лева, представляваща главница по договор за заем от 25.09.2012г., сумата 1 241.68 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.06.2013г. до 03.10.2014г., сумата 301.45 лева – мораторна лихва за периода от 05.07.2013г. до 26.09.2014г. и сумата 384.50 лева – разноски, за които суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 17.02.2015г. по гр.д. № 56854/2014г. по описа на СРС, 64-и състав, въз основа на който е образувано и.д. № 20218440402664 по описа на ЧСИ С.Я., с район на действие – СГС.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.

След издаването на изпълнителния лист от 17.02.2015г. кредиторът „БНП П.П.Ф.“ ЕАД на 16.03.2015г. образувал при ЧСИ Я. изпълнително дело, по което единствените предприети прекъсващи давността действия били запор на банкови сметки от 31.03.2015г. и запор на дружествени дялове от 29.04.2015г. След последната дата други изпълнителни действия не били предприети, предвид на което и давността за вземанията изтекла. Неправилно СРС приел за валидно изпълнително действие, прекъсващо давността, молбата на ответника „К.И.И. БГ“ ЕАД от 12.02.2018г., с която 1 поискал да бъде конституиран като взискател предвид извършената цесия. Липсвали доказателства за съобщаването на цесията на длъжника, поради което същата не породила действие по отношение на ищеца. С оглед изложените доводи, подробно развити в жалбата, заявява искане за отмяна на решението и вместо него постановяване на друго, с което исковете с правно основание чл. 439 ГПК бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата „К.И.И. БГ“ ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения за предприети от взискателя изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността, позовава се на съдебна практика и на приложението на ЗМДВИП. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Страните по делото не са формирали спор и от съдържанието на представения по делото изпълнителен лист от 17.12.2015г. се установява, че същият бил издаден в полза на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД въз основа на влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.10.2014г., издадена по ч.гр.д. № 56854/2014г. по описа на СРС, 64-и състав. С влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Ефектът е на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение разпоредбата на чл.

117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл и в решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г., IV г.о., ВКС приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените съображения въззивният съд приема, че в разглежданата хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години.

С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по тълк.д. № 2/2020г. ОСГТК на ВКС приема, че нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД се прилага в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. Задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980г. отпада едва от момента на обявяване на 2

Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила. Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015г.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съобразно мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с молбата си за образуване на изпълнително дело от 16.03.2015г. кредиторът на вземанията „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, възложил на ЧСИ Я. да определи начина на изпълнението. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща и искане за прилагане на определен изпълнителен способ, респ. възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, какъвто е настоящият случай, давността се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Ето защо съдът приема за установено, че на 16.03.2015г. давността била прекъсната с молбата на взискателя за образуване на изпълнително дело с инкорпорирано в същата възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

3

По изпълнителното дело № 20158440401301 по описа на ЧСИ С.Я., след образуването му, били извършени изпълнителни действия.

Такова действие било изпращането на съобщение изх. № 17535/27.03.2015г. по и.д. № 201584404001301 по описа на ЧСИ Я. за налагане на запор върху вземанията на длъжника М. П. В. по банковите й сметки в „П.К.Б. (България) ” АД, получено от банката на 31.03.2015г. Запорът на вземанията на длъжника се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл.

507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането (в този смисъл са мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК). ВКС приема в мотивите си по т. 5, че изпращането на запорно съобщение до банката представлява действие по налагането на запор, дори и в случаите като настоящия, в които е върнато уведомление по чл. 508 ГПК, че длъжникът не разполага със сметка в банката.

Следващо изпълнително действие, годно по естеството си да прекъсне теченето на давността за вземанията съставлява изпращането на запорното съобщение с изх. № 22737/29.04.2015г. по и.д. № 20158440401301 по описа на ЧСИ Я. по чл. 517, ал. 1 ГПК до Агенцията по вписванията за запор на притежаваните от ищеца М. П. В. дружествени дялове в капитала на „У.И К.“ ЕООД, получено в Агенцията на 13.08.2015г. (имейл л. 38 от преписката на и.д. № 20158440401301) . На основание посочената норма запорът породил действие от вписването му, което станало на 19.08.2015г.

На 12.02.2018г. ответникът „К.И.И. БГ“ ЕАД поискал да бъде конституиран като взискател по делото. Изложил твърдения и представил доказателства, че на 20.12.2017г. сключил с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който придобил вземанията на последното дружество по изпълнителния лист от 17.12.2015г., издаден по ч.гр.д. № 56854/2014г. по описа на СРС, 64-и състав. В хипотезата на чл. 99 ЗЗД вземането преминава върху цесионера със самото сключване на договора за цесия и той става от същия момент негов носител, тъй като съобразно предмета на консенсуалния договор с постигането на съгласието по същия цесионерът придобива вземането в състоянието, в което се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права-аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗЗД.

Уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има значение единствено за действието на договора спрямо него в смисъл, че преди нотификацията /уведомяването/ същият може да изпълни и към цедента и да се освободи от задължението си, докато след надлежното му уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД валидното изпълнение ще бъде само това към цесионера. Уведомяването няма 4 отношение към действието на договора за цесия между страните по него и прехвърлянето на вземането към новия кредитор. В този смисъл е и практиката на ВКС, застъпена в решение 40/13.05.2010г. по т.д. 566/2009г., Т.К. I ТО на ВКС, решение 1279 от 12.11.1996г. по гр.д. 29/1996г. на V ГО. Доколкото давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането (чл.

116, б. „в” ЗЗД) цесионерът „К.И.И. БГ“ ЕАД, като кредитор на вземанията по процесния изпълнителен лист, може да осъществи такива действия и да прекъсне давността, независимо от нотификацията.

Молбата на ответника „К.И.И. БГ“ ЕАД от 12.02.2018г. за конституиране като взискател на мястото на БНП П.П.Ф.“ ЕАД не съставлява присъединяване на кредитор по смисъла на чл. 456 и сл. ГПК и не прекъсва давността. С молбата си ответникът поискал да бъде насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, както и на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, възложил на ЧСИ Я. да определи начина на изпълнението. Както бе отбелязано по-горе при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. Същинско изпълнително действие би съставлявало извършването на опис и оценка на вещ, но в разглеждания казус от доказателствата по делото нито се твърди, нито се установява въобще да бил предприет опис на движими вещи на длъжника.