Решение № 442 от 07.02.2024, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№442 гр. Велико Търново, 07.02.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, пети състав, в публично заседание на шести февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Мария Данаилова при участието на секретаря С.А. разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 84/2024г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 27а, ал.1 от ЗЗДет.

Същото е образувано по жалба на С.С.С. *** чрез *** Й.И. *** офис 1 против Заповед № ЗД/Д-ВТ-СТ-001/23.1.2024г. на и.д. Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стражица, с която спешно по административен ред е настанено детето му С.С.С. в приемно семейство без съгласие на родителите.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място се оспорва твърдението, че бащата често удрял С., а се касае за изолиран случай. На следващо място, органът е постановил своя ИАА без да изясни фактическата обстановка, с което е нарушил задължението си по чл. 35 от АПК, не е събрал нужните доказателства, които по несъмнен начин да обосновават изводите му.

Освен това не са получени изискуемите съгласно чл. 27, ал. 4 от ЗЗДет декларации за несъгласие по образец съгласно Приложение 5а към ПП ЗЗДет, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като въобще не е търсена майката на децата. На следващо място, допуснато е съществено нарушение на материалния закон, тъй като липсват каквито и да било основания за предприемане на тази административна мярка – временно настаняване на детето при приемни родители. Освен това след като законът задължава органът да спази основния принцип, че децата се отглеждат в семейна обстановка, по възможност от познати за тях лица, при което е следвало детето да бъде настанено при приемни родители след като се изчерпят всички останали мерки за закрила, визирани в чл. 28, ал.

4 изр- 2 от ЗЗДет. След като детето С. е в близки отношения с роднини на жалбоподателя е следвало едва след като се изчерпи възможността за настаняване при тях, да се прибягва до настаняване в приемно семейство. Актът е постановен и в противоречие с европейското право по защита на децата, както и с целта на закона. От съда се иска да отмени обжалвания акт.

В открито съдебно заседание, чрез *** И., поддържа жалба с направените в нея оплаквания. Допълва, че от събраните по делото доказателства се установява, че бащата С.С. се грижи по подходящ начин за своите две деца, макар и предмет на производството да е отношението към едното от тях. Счита, че той е отговорен родител. От свидетелските показания става ясно, че никога в неговото семейство не е упражнявано насилие, той е задоволявал потребностите на своите деца по адекватен начин, работи, обгрижваните от него възрастни хора също са доволни от предоставените услуги, за които споделя свидетелят И.. И двамата разпитани по делото свидетели потвърждават силната привързаност между бащата и двете деца, от една страна, както и между децата едно спрямо друго; децата са добре приети в обкръжението на своите приятелчета от с. Владислав. Предприетата мярка е крайна, тъй като упражненото насилие спрямо С. е еднократен акт и то е предизвикано от болката на бащата, когато е разбрал, че спрямо детето му С. за пореден път е било упражнено насилие, тормоз от страна на негови съученици предишния ден. Бащата в последно време се е чувствал притеснен от това насилие, разговарял е и с класния ръководител на детето. Бащата е искал да покаже, макар и против възпитателните методите, които до момента е използвал спрямо детето си никога да не отвръща дори и на агресията с агресия, че в този случай не трябва да търпи детето такова поведение и е изпуснал от контрол своето поведение, с което е нанесъл травмата на детето С.. Извън всякакво съмнение е разкаянието на бащата, който лично споделя как се чувства. Не е в интерес на децата да бъдат откъснати от единствения значим възрастен в техния детски свят, който представлява бащата.

Те имат близки роднини, включително и майката, установено е от извършеното социално проучване. Доколкото е видно от представените по административната преписка доказателства, майката не е търсена за настаняване на децата при нея, което считам, че е нарушение на процедурата по предприемане на мерки за закрила спрямо децата. Дори и да не е подходящ родител, е родител и е следвало да бъде изискано нейното становище, така също и е следвало да бъде изследван въпросът за съгласие на другите роднини, като се установи, че с част от тях – чичото и лелята на С., и двете деца поддържат постоянен контакт. Въпреки че на деня, следващ извеждането на децата С. е подал изрично заявление за определяне на график за осъществяване на контакти със своите деца в ДСП-Стражица не му е дадена възможност да бъде осъществен. При неколкократни търсения както на социалните в ДСП Стражица, устно по телефона му е съобщено, че може да разговаря за кратко по телефона на 08.02.2024 г. в 15,30 часа, както е посочено, че не е препоръчително да се осъществява личен контакт, среща на територията на ДСП или на територията на ЦСП Павликени под претекст, че децата ще са травмирани допълнително. Този извод е напълно необоснован от гледна точка на родителския капацитет на бащата и от установената силна емоционална привързаност между бащата и неговите деца. Претендира отмяна на заповедта и разноски по списък.

Ответникът -

Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Стражица чрез процесуалния си представител, юк Д. оспорва така подадената жалба, като намира, че актът е законосъобразен, издаден в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при точно приложение на закона. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че детето не може да бъде настанено при друго лице от роднинския кръг.

Заинтересованата страна С.С.С., чрез назначения си особен представител *** Й., заема становище за основателност на жалбата по съображенията, посочени в нея. От събраните по делото доказателства е видно, че е в интерес на детето то да бъде върнато на биологичния му родител. От същите се доказва също така, че се касае за еднократен акт, осъществен върху детето, което се потвърждава от изготвения представен доклад и посоченото от медицинската сестра в училището и осъществяване контрол върху децата. Не са отразени оплаквания на детето преди това за някакви такива насилия или болка, която да изпитва същото вследствие на такива. Счита, че бащата е единственият авторитет и възрастен в света на детето. Неговата майка се е дезинтересирала от него и не полага грижи и децата са привързани и в частност С., е привързан много към баща си. Въпреки че отношенията между децата и майката са такива – липсват контакти, не е взето нейното становище по настаняване на детето и дали тя би се съгласила да бъде настанена в нейната семейна среда, биха могли да бъдат събрани и становищата на останали близки и роднини дали те биха могли да отглеждат детето в тяхната семейна среда, с цел да не бъде извеждано и да остане при хората, към което е привързано и обича.

Моли да се отмени обжалваната заповед.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните в административната преписка доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила Решение №772/30.05.2019г. по гр. д. 504/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново, е предоставено упражняването на родителските права върху малолетните деца С. и С.С. на бащата С.С. с пост. Адрес *** и е определен режим на лични отношения с майката Румяна Костадинова.

С Решение №

54/27.1.2020г. постановено по в.гр.д. 631/2019г. по описа на ВТОС, горепосоченото Решение на ВТРС е потвърдено.

Административното производство е започнало по подаден сигнал от А. П. психолог в СУ“

Ангел Каралийчев“ Стражица за децата С. и С.С., Видно от докладната записка от 23.1.2024г. до РДСП на Директор ДСП Стражица, че отдел „Закрила на детето“ работи по случаите с тези малолетни деца, тъй като бащата е посочил, че се нуждае от финансови средства за заплащане на изследвания, необходими за записване на децата в детска градина, за заплащане на встъпителни такси и осигуряване на необходимото за детско заведение. Тази искана социална помощ е отказана на жалбоподателя поради това, че същият не отговаря на условията по чл. 9 от ППЗСП и по чл. 7 от ЗСПД. От социалните служби са извършвани ежемесечни посещения в дома на жалбоподателя и е установено, че са заплатени сметките за ток и вода, задоволени са основните потребности на децата от храна, облекло и обувки съобразно възрастта и сезона, подслон, профилактични прегледи от личен лекар, образование, провеждат се семейни празници, налице е семейна емоционална подкрепа. Към момента жалбоподателят получава месечни социални помощи по чл. 7 от ЗСПД в размер на 110 лев, работи по трудов договор като „Социален асистент“ и получава заплата в размер на 468 лева, като същият полага и нерегламентиран труд. Получава помощ и от роднини в чужбина, които го подпомагат финансово, поради което същият твърди, че не изпитва финансови затруднения. В изготвените социални доклади е посочено, че при провежданата ритмично социална работа жалбоподателят е съдействал на социалните органи, изпълнявал е заложените задачи в плановете за действие, при което същите са преценили, че рискът за децата е отпаднал, поради което досиетата са затрити през месец август 2023г.

На 23.01.2024г. психологът на СУ“А.

Каралийчев“ е уведомила служител на ДСП, че върху малолетния С.С. е упражнено физическо насилие от баща му, което се е проявило в нанасяне на няколко удара по лицето с ръка, след което е посегнал с дилаф към него, и след като същият се е опитал да се защити като е вдигнал ръка, бащата го е ударил по лявата ръка над лакътя, където е установен оток и синина. Тези факти са установени при беседа с детето в присъствието на психолога, медицинско лице А. Й. и педагог Е.П., за което е съставен протокол от 23.1.2024г. от соц. Работник Б. К.. Медицинското лице е посочило, че кабинетът й е бил посетен от детето, което се е оплакало от че го боли лявата ръка и му се схващат пръстите, като при прегледа е установена синина над лакътя, която е превързана, а на детето са дадени болкоуспокояващи. Проведена е беседа с малолетната сестричка С.С., която е потвърдила горните факти, като посочва, че бащата е упражнявал понякога физическо насилие над С. и рядко над нея.

В изготвения социален доклад е посочено, че децата имат личен лекар д-р Г.с ЧЛП гр. Стражица, поставени са задължителните им имунизации, съгласно установения в страната имунизационен календар, същите не страдат от тежки хронични заболявания. Децата имат изграден дневен режим съобразно възрастта им, хранят се с обща храна, не се налага спазването на диета, добра хигиена, при стабилно емоционално състояние. С. е ученик в четвърти клас, същият е със специални образователни потребности, ползва ресурсно подпомагане. За двете деца няма данни да са нарушавали правилата и вътрешния ред в училище.

На 23.01.2024г. е проведена екипна среща за взаимодействие с членове на Мултидисциплинарния екип към Община Стражица, работещ по Координационен механизъм по случаите с двете деца, в присъствие на полицай ф., гл. експерт образование при Община Стражица С., психолог в СУ “А. Каралийчев“ – П., медицинско лице – И., баща С., Началник отдел ЗД Д., социален работник Б. К.. Посоченият екип във връзка с регистрирания случай на домашно насилие е взел единодушно решение децата да бъдат изведени от семейната среда на бащата и спешно настанени в ППС. От горепосочения социален работник е изготвен социален доклад от 23.01.2024г., за оценка на постъпил сигнал, който съдържа предложение за настаняване на детето С.С. в професионално приемно семейство на Г.Н. и Т.К., утвърдени като такива със Заповед № 04-РДСП -0036/27.10.2023г. Изготвен е и социален доклад за работа по случай на дете в риск, в който са описани горните обстоятелства, като е направено предложение да се започне работа по служебна реинтеграция на малолетния С.С. в семейната среда на бащата, който е подал заявление за изготвяне на график за провеждане на телефонни разговори с детето.