Определение № 1279 от 05.04.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 588/2024
- Вид
- Определение № 1279
- Подписан
- 05.04.2024
- В сила
- 05.04.2024
- Състав
- Мила Йорданова Колева, Десислава Георгиева Жекова, Тони Кръстев
Цитирани разпоредби
- чл.113 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 · Граждански процесуален кодекс
- §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.2, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.500 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1279 гр. Варна, 04.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева
Членове:
Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500588 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл.122 ГПК.
Образувано е по повдигнат спор за подсъдност с Определение №3384 от 21.03.2024г. по гр.д.№3356/2024г. по описа на Районен съд - Варна, между съда, постановил определението, и Софийски районен съд, за разглеждане на предявен от ЗД „Бул инс“ АД срещу Е. Й. И. осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за сумата от 801,79 лева, включваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 776,79 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” за нанесени вреди на автомобил, собственост на Ст. Ив., в резултат на настъпило ПТП на 01.06.2018г. в гр.
Варна, по вина на ответника, който се твърди да е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
След преценка на данните по делото, съдът намира следното:
Районните съдилища, между които е спорът за подсъдност, принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, поради което компетентен да се произнесе по спора за местна подсъдност на основание чл.122, изр.2 ГПК, е Окръжен съд - Варна, като по-горен на съда, попадащ в неговия район, който последен е отказал да разгледа делото – РС-Варна.
Производството по гр. дело №69373/2023г. по описа на Софийски районен съд, е образувано по гореописаната искова молба.
С Определение № 3045/19.01.2024 г., СРС е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд – Варна, позовавайки се на разпоредбата на чл.113 ГПК и обстоятелството, че от служебно извършена справка се установява, че ответникът има постоянен и настоящ адрес в гр. Варна.
1
Съставът на РС – Варна е повдигнал спора за подсъдност, излагайки мотиви, че се касае за регресна претенция на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ срещу застрахования делинквент, но отговорността на последния не произтича от клаузите на сключения договор, а от разпоредбата на КЗ.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Окръжен съд – Варна споделя изводите на състава на РС – Варна.
Предявен е регресен иск по чл.500 КЗ, при който застрахователят желае да ангажира отговорността на делинквента, която не е възникнала от облигационното застрахователно правоотношение между страните, а след изплащане на застрахователно обезщетение на трето лице, претърпяло вреди, вследствие на противоправното поведение на прекия причинител. В този смисъл отговорността на ответника не е породена пряко от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона от предвидения в чл. 500 КЗ фактически състав и при наличие на изрично предвидените нормативни предпоставки. Наличието на договор между застрахователя и собственика на автомобила, макар да е елемент от фактическия състав на отговорността, не е предмет на иска, а преюдициално правоотношение. Доколкото отговорността му произтича пряко от закона, то ответникът няма качеството потребител на застрахователна услуга по см. на чл.2, ал.2 КЗ, тъй като не черпи права и не отговаря към застрахователя по силата на сключен договор. Поради това и същият не попада в обхвата на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ето защо и в случая не намира приложение разпоредбата на чл.113 ГПК.
Производството от друга страна, е прекратено на етап, в който ответникът не е имал възможност да отправи възражение в срока по чл.119, ал.3 ГПК за неподсъдност на делото, което да съставлява основание за прекратяването му и изпращането по подсъдност на ВРС.
С оглед изложеното, за местно компетентен да разгледа исковата молба подадена от ЗД „Бул Инс“ АД срещу Е. Й. И., следва да бъде определен Софийски районен съд.
Воден от горното и на основание чл.122 ГПК, съставът на Окръжен съд - Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ Софийски районен съд за местно компетентен съд да разгледа предявен с искова молба вх. номер 365596/19.12.2023г. от ЗД „Бул Инс“ АД срещу Е. Й. И. осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за сумата от 801,79 лева, включваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 776,79 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” за нанесени вреди на автомобил, собственост на Ст. Ив., в резултат на настъпило ПТП на 01.06.2018г. в гр. Варна, по вина на ответника, който се твърди да е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Делото да се изпрати на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
2
Препис от настоящото определение да се изпрати на РС – Варна за сведение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3