Решение № 609 от 21.11.2025, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Дупница, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Ат. Пиронев при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело № 20251510100375 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Делта Кю Системс“ ЕООД срещу ЧСИ М. М. Д..

Ищецът твърди, че по молба на взискателя Община Дупница при ответницата в качеството й на частен съдебен изпълнител имало образувано изпълнително дело № 20117440400235 срещу „Мастра БГ“ АД. Заявява, че длъжникът бил собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Дупница, с административен адрес в ***, ведно с построените в имота сгради с идентификатор ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***. 16, като въз основа заповед на кмета на

Община Дупница от 14.08.2013г., поземленият имот бил разделен на два самостоятелни поземлени имота – УПИ II-ДФ „Марена БГ“ АД и УПИ XXIII. Поддържа, че на 11.06.2012г. била вписана възбрана върху тези имоти, като на 13.02.2014г. описаните имоти били внесени като непарична вноска в капитала на новоучреденото дружество „Делта Кю Системс“ ЕООД – ищец в настоящото производство. Смята, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия повече от две години, поради което изпълнителното производство следвало да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но вместо това с разпореждане от 27.01.2015г. ответното ЧСИ отказала да прекрати производството. С нова молба от 20.03.2024г. длъжникът отново поискал прекратяване на изпълнителното производство, което отново било отказано от съдебния изпълнител въз основа разпореждане от 04.04.2024г., който отказ бил отменен от съда въз основа решение № 218 от 08.08.2024г. по гр.д. № 336/2024г. на ОС-Кюстендил, като приел, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона още на 11.06.2014г. Мотивира становище, че от този момент 1 се смятат прекратени правомощията на съдебния изпълнител по образуваното изпълнително производство. Независимо от това ответницата осъществила публична продан на сграда с идентификатор *** въз основа постановление за възлагане от 25.10.2022г.

Доколкото към този момент имотът е бил собственост на ищеца, смята, че в резултат на действията на ответницата именно „Делта Кю Системс“ ЕООД е претърпял вреди, изразяващи се в намаляване на имуществото му със сумата от 282350 лв. (равняваща се на продажната цена по публичната продан). Моли ответната страна да бъде осъдена да заплати сумата от 4000 лв. (заявена като частичен иск от вземане в общ размер на 282350 лв.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на незаконсъобразните действия на ЧСИ по осъществяване на публична продан, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 24.02.2025г. до окончателното плащане.

Ответникът М. М. Д. е депозирала отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че изпълнителното производство не било прекратено по силата на закона на 11.06.2014г., тъй като с молба от 10.10.2013г. била уведомена от взискателя за воденето на преговори с длъжника за доброволно изпълнение на дълга, през който период счита, че не е текъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изтъква, че произнасянето на окръжен съд в производството по отмяна на отказа й не обвързва настоящия съд. Евентуално навежда, че дори и да е настъпила перемпцията, то последното не лишава кредитора от възможността принудително да реализира вземането си, а извършените след това действия на съдебния изпълнител не били незаконосъобразни. В случая на 21.10.2015г. взискателят е поискал насрочването на опис, след което били осъществени и няколко публични продажби, вкл. на процесния имот.

Възразява ищецът да е претърпял вреди, в резултат на изпълнението, а смята, че същите са ограничени в рамките на правоотношението между него и праводателя му -длъжник в изпълнителното производство. Моли за отхвърляне на предявения иск. Прави искане за конституиране на ЗД „Евроинс“ АД като трето лице помагач на страната на ответника, с оглед съществуващото между тях застрахователно правоотношение, като предявява обратен иск срещу него.

Третото лице помагач – ЗД „Евроинс“ АД е изразило становище, с което оспорва да е осъществено деликтно поведение от съдебния изпълнител, като счита, че извършените след настъпване на перемпцията правни действия не са незаконосъобразни и вредоносни. Смята, че неблагоприятните последици за имуществото на първоначалния ищец са в резултат на поведението на неговия прехвърлител, а не на съдебния изпълнител. Евентуално въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявения първоначален иск.

Ищцата по обратния иск - М. М. Д. твърди, че към момента, в който е извършила незаконосъобразните действия, заради които срещу нея е предявен първоначалния иск, е имала валидно застрахователно правоотношение със ЗД „Евроинс“ АД по сключена застраховка за професионална отговорност като ЧСИ. По изложените съображения моли за осъждане на ответното дружество да заплати сумата, до която бъдат уважени предявените 2 срещу нея искове.

Ответникът по обратния иск – ЗД „Евроинс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, предявена срещу него, по реда на чл. 131 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на обратния иск. Признава наличието на застрахователно правоотношение между страните. Оспорва осъществяването на основанията за ангажиране деликтната отговорност на съдебния изпълнител. Възразява, че съгласно чл. 29 от ОУ не дължи застрахователно обезщетение, тъй като ищецът по обратния иск не е изпълнил задължението си по чл. 24, ал. 8 от ОУ да уведоми застрахователя. Смята, че ЧСИ е допуснал груба небрежност, в който случай застрахователят не дължи обезщетение (чл. 7, ал. 16 и 17 от ОУ).

Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че при определяне на дължимия от него размер на обезщетението следва да бъде съобразено и уговореното между страните самоучастие на застрахованото лице. Моли за отхвърляне на предявения обратен иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявеният първоначален иск на „Делта Кю Системс“ ЕООД срещу ЧСИ М. Д. е с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74 ЗЧСИ.

В тежест на ищеца е да докаже осъществяването на неправомерни действия от ответната страна в качеството й на частен съдебен изпълнител, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка между тях.

В случая между страните не е налице спор по отношение на основните фактически положения, а именно, че при ответницата е имало образувано изпълнително дело № 20117440400235 срещу длъжника „Мастра БГ“ АД, които обстоятелства се установяват и от приложеното изпълнително дело.

Не се спори и по отношение на това, че на 11.06.2012г. била вписана възбрана по отношение на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Дупница, с административен адрес в ***, ведно с построените в имота сгради с идентификатор ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***,

***. 16, които обстоятелства се установяват и от приложеното изпълнително дело (л. 78, том I от изпълнителното дело).

Няма разногласие и относно това, че на 13.02.2014г. по партидата на ищеца в ТР е вписано внасянето на процесните имоти като непарична вноска в капитала на дружеството (л. 5), а от приложеното постановление за възлагане (л. 8) е видно, че съдебният изпълнител е осъществил публична продан на сграда с идентификатор ***, със стар идентификатор ***.

Основният спор между страните се свежда до това дали ответницата като е реализирала публична продан на описаната по-горе сграда е осъществила незаконосъобразно изпълнение, което е причинило вреди на ищеца, по който въпрос съдът намира следното:

3

От приложеното Решение № 218 от 08.08.2024г. по гр.д. № 336/2024г. на ОС-Кюстендил (л.

12-14) е видно, че по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК съдът е отменил като незаконосъобразен отказа на съдебния изпълнител да прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК образуваното пред него изпълнително производство, обективиран в разпореждане от 04.04.2024г.

В задължителната за настоящия състав на съда съдебна практика (т. 3 ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС) се приема, че решението по чл. 437 ГПК не се ползва със СПН относно изпълняемото право, а приетото от съда разрешение се отнася единствено до обжалваното конкретно действие или отказ на съдебния изпълнител и не се зачита като правоустановяващо действие по други спорове - то не обвързва съда, разглеждащ деликтния иск на увредения за присъждане на обезщетение от причинено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от ЧСИ по чл. 45 ЗЗД. Съдът сезиран с посочения иск подлага на самостоятелна преценка законосъобразността на действията или бездействията на изпълнителния орган, като не е обвързан от съдържанието на съдебното решение по чл. 436 ГПК. Решението на окръжния съд не е в състояние да формира СПН по законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира същия процесуален въпрос.

В настоящия случай обаче съдът намира за безпредметно произнасянето по въпроса дали към твърдяната от ищеца дата – 11.06.2014г. изпълнителното производство е било прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като при всеки от двата възможни отговора не е осъществен фактическият състав на деликтната отговорност на съдебния изпълнител.

Така, в случай, че не са били осъществени предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за съдебния изпълнител не е възникнало и задължение да констатира прекратяването поради настъпила перемпция с нарочен акт, респ. да вдигне служебно наложените възбрани. С други думи, в тази хипотеза съдебният изпълнител не осъществява процесуално незаконосъобразни действия/бездействия, поради което не е налице и основание за ангажиране на деликтната му отговорност по чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74 ЗЧСИ.

В другата възможна хипотеза (бездействие на съдебния изпълнител да констатира прекратяването по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съотв. да вдигне наложените възбрани при наличие на предпоставките да стори това), дори и да се приеме, че поведението му е назаконосъобразно, то същото не причинява вреди на ищеца, а съображенията за този извод са следните:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по право и също така по право се обезсилват и вече предприетите по делото изпълнителни действия. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на 4 принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право. В този смисъл т. 10 ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 3 ТР № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК, ВКС и мн. др.

В обсъжданата хипотеза, на основание чл. 433, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила. Цитираната разпоредба е аналогична на чл. 330, ал. 2 от отменения ГПК от 1952г., при действието на която също се приема, че постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на принудителното изпълнение. От там се прави извода, че щом с настъпване на фактите, предвидени в чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК (аналогична на чл. 433, ал. 1, т. 8 от действащия ГПК), настъпва по право прекратяването на принудителното изпълнение, то наложените възбрани и запори отпадат от този момент, от който момент се прекратява действието им независимо от това, дали са вдигнати, или не (Тълкувателно решение № 47 от 01.04.1965 г. по гр. д. № 23/1965 г., ОСГК, ВС).