Решение № 659 от 15.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. Кюстендил, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова при участието на секретаря Катя П. Н. като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело № 20251520103078 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, депозирана от С. Д. Н. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

В исковата молба се сочи, че на 13.04.2025 г. ищцата сключила с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № *****, по силата на който била предоставена сума в размер на 1 050 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 50% и годишен процент на разходите (ГПР) от 63.21%. Съгласно погасителния план тя следвало да върне общо 1 386,05 лв. на 13 месечни вноски, включващи главница и лихва.

Ищецът твърди, че като условие за отпускане на кредита, на същата дата е била задължена да сключи и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството се е задължило да обезпечи задълженията срещу възнаграждение в размер на 775,66 лв. Това възнаграждение следвало да бъде заплатено от кредитополучателя, като по този начин общият размер на задължението по кредита значително се увеличавало.

Сочи се, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие със закона, тъй като не отговарял на изискванията на Закона за потребителския кредит. Поддържа се, че в договора не е посочен реалният годишен процент на разходите и действителната обща дължима сума, тъй като в тях не е включено възнаграждението за поръчителството, което представлява разход, пряко свързан с кредита. Липсвала и яснота относно начина на формиране на ГПР, което поставяло потребителя в невъзможност да прецени реалното оскъпяване на кредита.

Според ищеца това представлявало заблуждаваща търговска практика и нарушение на 1 императивните изисквания на закона.

Освен това се твърди, че уговорената възнаградителна лихва от 50% е прекомерна, надвишава трикратния размер на законната лихва и противоречала на добрите нрави, поради което съответната клауза била нищожна.

По отношение на договора за поръчителство се поддържа, че той има привиден характер и не представлява самостоятелно правоотношение, а е част от кредитната сделка. Според ищеца неговата единствена цел е да осигури допълнително възнаграждение за кредитора, като по този начин се заобикалят законовите ограничения относно размера на разходите по кредита. Твърди се, че гарантът не поемал реален риск, а възнаграждението фактически постъпвало в полза на кредитора, поради което договорът за поръчителство следвало да се счита за нищожен като сключен в заобикаляне на закона.

С оглед изложеното се поддържа искане да бъде прогласена недействителността на Договор за потребителски кредит № *****/13.04.2025г., сключен между С. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:

175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, бул.

„Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, както и на Договор за поръчителство, сключен на 13.04.2025г. между С. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес:

***** и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждение, определено при усл. на чл. 38 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК „Кредисимо“ ЕАД е депозирало писмен отговор.

Оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Не се оспорва наличието на валидно договорно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит от 13.04.2025 г., по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 1 050 лв. при уговорени ГЛП 50% и ГПР 63.21%, като общата дължима сума възлиза на 1 386,05 лв. Твърди се още, че към момента на отговора съществувало непогасено задължение по договора, поради което ответникът заявява правен интерес от предявяване на насрещен иск.

По отношение на твърденията за недействителност на договора поради нарушение на изискванията на Закона за потребителския кредит, ответникът поддържа, че договорът съдържал всички изискуеми елементи, включително ясно посочен размер на ГПР и общата дължима сума. Посочва се, че допусканията, използвани при изчисляването на ГПР, са подробно уредени в общите условия към договора, поради което не било необходимо в самия договор да се излага формулата за изчисление. С оглед на това се твърди, че не е налице нарушение на чл. 11 ЗПК.

Ответникът оспорва и твърдението, че възнаграждението по договора за поръчителство следвало да бъде включено в ГПР. Поддържа се, че това възнаграждение не представлява разход по кредита по смисъла на закона, тъй като сключването на договор за поръчителство не било задължително условие за отпускане на кредита, а представлявало допълнителна услуга, избирана свободно от клиента.

Освен това се изтъква, че към момента на сключване на договора за кредит кредиторът не разполагал с информация относно размера на възнаграждението по евентуален договор с поръчител, тъй като последният се сключвал впоследствие и при условия, договорени между кредитополучателя и трето лице – „Ай Тръст“ ЕООД. В тази връзка 2 се описва и процедурата по отпускане на кредита, като се подчертава, че първо се сключвал договорът за кредит, а едва след това, при избор на клиента, се пристъпвало към сключване на договор за поръчителство чрез отделна платформа, извън контрола на „Кредисимо“ ЕАД. Поддържа се, че двете дружества са самостоятелни юридически лица и кредиторът не разполагал с информация за конкретните параметри на договора за поръчителство.

Ответникът счита, че договорът за поръчителство представлявал договор за поръчка, по който възнаграждението се дължи на „Ай Тръст“ ЕООД, а не на кредитора, и поради това не следвало да се включва в разходите по кредита. Оспорва се и тезата, че чрез този договор се заобикаля законът или че се реализира скрито обогатяване на кредитора.

Алтернативно се поддържа, че дори да се приеме евентуална недействителност на клаузата за възнаграждение по договора за поръчителство, това не водело до недействителност на договора за кредит, нито на договора за поръчителство като цяло, а единствено до отпадане на задължението за заплащане на това възнаграждение.

С оглед на изложеното ответникът счита, че договорът за кредит е валиден, вземането му е съществуващо и изискуемо, поради което предявените искове следвало да бъдат отхвърлени.

Претендират се сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД не е депозирало писмен отговор.

В законоустановения за това срок „Кредисимо“ ЕАД е депозирало насрещна искова молба. Излага, че между страните е налице договорно правоотношение по договор за потребителски кредит от 13.04.2025 г. Съгласно договора на кредитополучателя била предоставена сума в размер на 536,85 евро, която следвало да бъде върната на 13 месечни вноски, при уговорени годишен лихвен процент от 50% и годишен процент на разходите от 63,21%, като общият размер на задължението възлизало на 708,67 евро.

Твърди се, че кредитополучателят извършил частични плащания по кредита в общ размер на 409,04 евро, но остава непогасена част от задължението. Посочва се, че с оглед оспорването на задължението от страна на ищеца в първоначалното производство, за „Кредисимо“ ЕАД било налице правен интерес да предяви насрещен иск.

В условията на евентуалност се поддържа, че ако съдът приеме договора за кредит за нищожен, за кредитополучателя възниквало задължение да върне чистата стойност на кредита по реда на закона, а именно - усвоената главница без лихви и други разходи. В конкретния случай тази стойност възлизала на 127,81 евро, представляваща разликата между отпуснатата главница и извършените плащания.

С оглед изложеното и ако се прогласи процесния договор за кредит за нищожен се поддържа искане да бъде осъдена С. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес:

***** да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ сумата в размер на 127,81 евро /сто двадесет и седем евро и 81 цента/ - главница, представляваща чистата стойност на сумата отпусната като главница по Договор за потребителски кредит № *****/13.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба (09.01.2026г.) до окончателното погасяване на задължението.

3

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК ищецът по първоначалния иск, в качеството си на ответник по насрещния иск, заявява, че предявеният насрещен иск е основателен единствено по отношение на дължимостта на чистата стойност на кредита. Посочва се, че съгласно установената съдебна практика при нищожност на договор за потребителски кредит заемателят дължи единствено получената главница, без лихви и допълнителни разходи.

В тази връзка не се оспорва, че кредитополучателят дължи евентуално неизплатената част от главницата, като се поддържа, че точният размер следва да бъде установен чрез съдебно-счетоводна експертиза и въз основа на представени от ответника документи за извършените плащания.

Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на Закона за адвокатурата. Наред с това се възразява срещу присъждане на разноски в полза на ищеца по насрещния иск, като се позовава на практика на Съда на Европейския съюз относно принципа на ефективност и недопускането потребителят да бъде възпрепятстван да упражни правата си поради тежестта на съдебните разноски.

В хода на съдебното дирене депозираната искова молба, а и насрещна такава се поддържат, а ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва главния иск, ответникът „Ай Тръст“ ЕООД не е депозирал писмен отговор, а единствено молба делото да се гледа в негово отсъствие с изразено становище по същество. Ответникът по насрещната искова молба /ищец по главния иск/ оспорва последната по съображенията депозирани в отговора.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а същото се установява и от представените писмени доказателства, в т. ч. Договор за потребителски кредит № *****/13.04.2025г., ведно с Приложение № 1 към него, както и приложимите ОУ, че между ищеца и първия ответник е възникнало облигационно правоотношение по силата на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит.

Не се спори, а и е установимо от приобщения доказателствен материал, че въз основа на горепосочения договор, ведно с Приложение № 1 към него, съдържащо конкретните параметри по отпускането на кредита, на ищцовата страна е предоставена в заем сумата от 1050,00 лв. срещу задължение да я върне в рамките на посочения в погасителния план срок – на 13-месечни погасителни вноски описани в погасителния план, съотв. – при договорени ГПР – 63,21 % и ГЛП – 50%. Дължимата сума по кредита е посочена и определена на 1386,05 лв.

Липсва спор и по това, като съдът го е обявил и за ненуждаещо се от доказване в проекта за доклад, последния впоследствие обявен за окончателен, че сумата по кредита е реално усвоена от кредитополучателя.

Установимо е още, че на същата дата, 13.04.2025г., между ищцата и втория ответник е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с уговорено за поръчителя възнаграждение /спр. Приложение № 1 към договора/ в общ размер от 775,66 лв., платимо на 13 месечни вноски, съобразно описания в приложението погасителен план. Договорът има за предмет задължението на поръчителя да сключи с първия ответник договор за поръчителство, по силата на който да отговаря с него 4 солидарно, заедно с потребителя за изпълнението на всички задължения на последния, породени от сключване на договора за потребителски кредит.