Решение № 323 от 16.10.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. гр. Червен бряг, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велислава Ст. Енчева при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело № 20244440100049 по описа за 2024 година

Производство по чл. 34 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. Г. Н., от гр. ***, ул. „*** I“ № 40 срещу мълчалив отказ на кмета на *** по искане вх. № 44-Н-152 от 02.06.2021 за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имоти с №№ ***, ***, ***, и ***, находящи се в землището на с. ***, *** и срещу изричен отказ, обективиран в заповед № РД-10-188 / 27.08.2021 г. на кмета на ***. Жалбоподателят твърди, че за стопанската 2020/2021 г. процесните имоти е заявил в декларацията си по чл. 69 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) като „затревени ниви“ – код 1150 и е декларирал, че не желае същите или части от тях да се включват в масиви за ползване. Тези действия той е предприел, отчитайки многократното унищожаване през годините на реколтата му в процесните земеделски имоти, за което е сезирал правоохранителните органи, както и многократно водените дела по чл. 34 от ЗСПЗЗ за ползване на процесните имоти ( гр. дело № 323 / 2012 г., гр. дело № 918 / 2012 г., гр. дело № 383 / 2013 г. и др. всички по описа на Районен съд – Червен бряг). Развива доводи за незаконосъобразност на оспорените актове по чл. 146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

Твърди, че е нарушен принципът на служебното начало – чл. 9 АПК, като административният орган не е изпълнил задълженията си да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Позовава се на Решение № 8760 от 20.07.2021 г. по адм. дело № 2579/2021 г. на Върховния административен съд.

Ответникът по жалбата – кметът на ***, чрез адвокат Т. В.-*** изразява становище за неоснователност на същата. Възразява, че не са налице 1 кумулативно предвидените основания по чл. 34 от ЗСПЗЗ за издаване на позитивен административен акт, поради което формираният мълчалив отказ и издаденият изричен отказ са законосъобразни. Отчита, че макар и да не е спазена разпоредбата на чл. 57, ал.8 АПК не се касае за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като дори и същото да не е било допуснато административният орган не би стигнал до изводи и резултати, различни от оспорените актове. Отбелязва, че от направените проверки и изискани данни не е установено неправомерно ползване на процесните земеделски имоти от физически или юридически лица. Поддържа, че законодателят не е възложил на кмета на Общината в производството по чл. 34 ЗСПЗЗ функции по разследване на евентуално извършено административно нарушение освен вмененото му задължение да изиска информация от съответните служби. Игнорирайки възможния път на исковата защита на накърнените права и избирайки защитата им по предвидения в чл. 34 от ЗСПЗЗ административен ред, жалбоподателят не е отчел, че този ред не му гарантира защита в пълен обем. За кмета на Общината не е налице задължението, нито правомощието да установява извършителя на нарушението. В защита на тази своя теза ответникът се позовава на Определение № 4852 от 17.04.2018 г. по адм. дело № 4051/2018 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение.

Отчитайки извършената продажба на процесните земи в хода на процеса, кметът на *** прави възражение за недопустимост на съдебното производство поради отпаднал правен интерес – основание за прекратяването му по чл. 159, т.4 АПК.

Контролиращата страна – Районна прокуратура Плевен не изпраща представител и не дава заключение.

Съдът, след като съобрази становищата, исканията и доводите на страните със събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на оспорените административни актове на основание чл.

168 АПК, приема за установено следното:

По делото е установено, че с Определение № 138/ 18.03.2022 г. по гр. дело № 810/2021 г. Районен съд – Червен бряг е прекратил производството по делото, приемайки че не е налице фингирания мълчалив отказ, който е оспорил жалбоподателя. С определение № 1029/26.05.2022 г. по к.а.н.д. № 329/2022 г. Административен съд – Плевен е отменил първоинстанционното определение и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия като е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, мотивирайки наличието на фикцията на мълчалив отказ, формиран по искане вх. № 44-Н-152 от 02.06.2021 г. за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имоти с №№ ***, ***, ***, и ***, находящи се в землището на с. ***, ***. Касационният съд е посочил, че срокът за произнасяне от административния орган следва да се счита 14дневен от подаване на искането и същият е изтекъл на 16.06.2021 г., до който момент не е било налице издаване на административен акт. Отбелязал е, че правото на оспорване е упражнено в законния срок, поради което жалбата срещу мълчаливия отказ е допустима. Съгласно чл. 172, ал.3 АПК, когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна.

2

Административният съд е указал, че независимо от последвалия изричен отказ, районният съд дължи произнасяне по подадената жалба по същество като следва да прецени законосъобразността както на мълчаливия, така и на последвалия изричен отказ на кмета на *** – ответник по жалбата, за издаване на заповед по чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ.

С решение № 249/21.08.2022 г. по гр. дело № 810/2021 г. Районен съд - Червен бряг се е произнесъл само по мълчаливия отказ, формиран във връзка с искане вх. № 44-Н-152 от 02.06.2021 г. за издаване на заповед по чл.

34 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имоти с №№ ***, ***, ***, и ***, находящи се в землището на с. ***, *** без да конституира като ответник кмета на ***.

Първоинстанционното съдебно решение е обезсилено с решение № 190/06.04.2023 г. по к.а.д. № 78/2023 г. на Административен съд – Плевен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Основанието за недопустимост е неизпълнението на задължението на първоинстанционния съд за конституиране на надлежния ответник в процеса, съгласно чл. 153 АПК, а именно органът издал акта. По делото е участвала като страна ***, а не кметът на ***, който е административният орган, издал оспорените актове. В хода на касационното производство освен във връзка с участието на ненадлежна страна в първоинстанционното производство касаторът се е позовал и на още едно касационно основание за недопустимост на оспорването по чл. 34 от ЗСПЗЗ, а именно липсата на правен интерес поради извършените от Н. Г. Н. сделки по продажба на процесните имоти, обективирани в нотариален акт № 138, том II, рег. № 3905, дело № 310/2022 г. на нотариус рег. № 768 в регистъра на Нотариалната камара и нотариален акт № 139, том II, рег. № 3906, дело № 311/2022 г. на нотариус рег. № 768 в регистъра на Нотариалната камара. По второто основание за недопустимост (чл.159, т.4 АПК) касационната инстанция не е изложила мотиви.

При новото разглеждане на спора с решение №287/ 30.08.2023 г. по гр. дело № 444/2023 г. Районен съд – Червен бряг е отменил оспорвания мълчалив отказ на кмета на ***, формиран във връзка с искане на Н. Г. Н., от гр. ***, вх. № 44-Н-152 от 02.06.2021 г. за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имоти с №№ ***, ***, ***, и ***, находящи се в землището на с. ***, *** и е върнал преписката на кмета на *** за издаване на акт при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение, включвайки и два имота, които не са били заявени по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ в това административното производство, а именно *** и ***, находящи се в землището на с. ***, ***. В съдебно заседание от 19.07.2023 г., съдът е приобщил събраните доказателства с участието на надлежния ответник. В същото време двата предходни състава на районния съд, разглеждали делото, не са се произнесли по заповед № РД-10-188 /27.08.2021 г. на кмета на ***, с която е бил постановен изричен отказ по чл.

34 от ЗСПЗЗ за изземване на процесните земеделски имоти.

С решение № 590/21.12.2023 г. по к.а.д. № 847/2023 г.

Административен съд – Плевен, освен посочените пропуски, детерминиращи порок недопустимост е констатирал наличие на по-сериозен порок, поглъщащ гореизброените, а именно липса на собствени мотиви на състава на първоинстанционния съд, засягащ формираната му воля, поради което е 3 обявил за нищожно първоинстанционното съдебно решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. В своето касационно решение административният съд е дал указания по тълкуването и прилагането на закона, които са задължителни за настоящия съдебен състав. Касационният съд е указал, че първоинстанционният съд дължи произнасяне по всички основания по чл.146 АПК и служебно събира доказателства за изясняване на обективната истина по спорните между страните факти и тези от значение за правилното решаване на делото, за които липсват доказателства в преписката, съгласно чл.170, ал.2 АПК указва доказателствената тежест на жалбоподателя, който има процесуалното задължение да установи пред съда, че са били налице условията за издаването на исканата заповед по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ за изземването на имота и след изясняване на делото от фактическа страна, следва да съобрази, дали са били налице материално-правните предпоставки за издаване на заповед по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ – дали към момента на издаване на отказа заявителят е бил собственик или ползвател на имота на правно основание, ползван ли е имотът от друго лице (обработван ли е) и може ли да се установи и установено ли е кое е това лице, съответно това лице имало ли е правно основание за ползването. Съдът следва да прецени наличието на правен интерес към момента на подаване на искането, към момента на издаване на акта.

Процесните указания бяха материализирани от първоинстанционния съд в разпореждане № 683/12.09.2024 г. по адм. дело № 49/2024 г., насрочвайки последното в открито съдебно заседание и разпределяйки доказателствената тежест между страните.

Относимите факти са установени при разглеждането на спора и приобщените доказателства във връзка с оспорването срещу мълчаливия отказ, но съдът прие същите и във връзка с изричния такъв. Заявените от ответника доказателствени искания, съдържащи се в отговор с вх. № 4536/25.09.2024 г., касаят изискване на обяснения на жалбоподателя, които по своята процесуалноправна природа нямат доказателствената стойност на гласни доказателства. Нещо повече, по всички поставени в искането въпроси жалбоподателят е изразил вече становища, както в хода на административното производство, така и по време на проведените съдебни заседания пред различните инстанции по спора, които са приобщени и са част от материалите по делото (Същите въпроси са били поставени на жалбоподателя с разпореждане № 715/ 30.07.2021 г. по гр. дело 810/2021 г., а отговорите са обективирани в протокол № 295/05.10.2021 г. по гр. дело № 810 / 2021 г. по описа на Районен съд – Червен бряг).

Фактите по спора сочат, че процесните имоти са били заявени през стопанската 2020/2021 г. за ползване от жалбоподателя Н. Г. Н., от гр. *** в качеството му на техен собственик, съгласно подадена декларация по чл. 69 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 37б, ал.1 от ЗСПЗЗ с вх. № 96/30.07.2020 г., с посочен начин на трайно ползване код 1150 –„затревена нива“, като собственикът е декларирал, че не желае същите или части от тях да се включват в масиви за ползване.

Административното производство по чл. 34 от ЗСПЗЗ е започнало пред кмета на *** с искане вх. № 44-Н-152 / 02.06.2021 г. от Н. Н. след като същият е установил, че части от земеделските имоти с №№ ***, ***, ***, и 4

***, находящи се в землището на с. ***, ***, са засети от обработващите съседните на тях масиви за ползване. Заявителят е легитимирал правото си на собственост с нотариален акт № 102, том III, рег. № 4754, нотариално дело № 702/2008 г. на нотариус рег. № 022 на Нотариалната камара.