Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1483 от 05.06.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 769/2025
Вид
Определение № 1483
Подписан
05.06.2025
В сила
05.06.2025
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Елеонора Симеонова Кралева, Таня Ташкова Русева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал.2,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11,ал.1,т.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1483 гр. Бургас, 05.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20252100500769 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по повод частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от Изпълнителния директор З. Б., чрез юрисконсулт Нели Пенчева Атанасова против разпореждане № 3931 от 02.04.2025 г., постановено по ч. гр.дело № 2406/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта с която съдът е отхвърлил подаденото от частния жалбоподател срещу С. С. Х. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ******, ж.к. „*******“, бл. **, вх.**,ет.**,ап. **, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми, претендирани по договор за заем MicroCredit № 9052-00178175/ 01.04.2024 г. и договор за допълнителни услуги към него от 01.04.2024 г., сключени със заемодателя „Микрокредит“ АД, които вземания са прихвърлени на заявителя с приложение № 1 към рамков договор за цесия от 30.03.2023 г., представляващи 51,70 лв.-договорна лихва за периода 16.05.2024 г.-16.09.2024 г., 51,75 лв.- мораторна лихва за периода 17.05.2024 г.- 30.03.3025 г. и сумата от 282,15 лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги от 01.04.2024 г. за периода 16.05.2024 г.-16.09.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената 1 главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда-31.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Частният жалбоподател изразява недоволство от постановеното разпореждане, което намира за неправилно и незаконосъобразно.Моли съда за отмяна на разпореждането на БРС и произнасяне по съществото на спора.

Излага съображения. Твърди, че описаните услуги, включени в предоставения на клиента пакет „Разглеждане до минути“, се предоставят единствено като допълнение на към подписания договор за заем и след попълване и подписване на формуляр с искане на допълнителни услуги. С попълването на искането клиентът е потвърдил, че е съгласен с условията, информиран е и разбира, че за предоставянето на допълнителни услуги или пакети дължи заплащане на цената при подписване на договора. Цитира практика на окръжните съдилища по сходни казуси. Счита, че първата инстанция неправилно е приложила разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, след като е констатирала недействителност на процесния договор за кредит, тъй като договорът може да се прилага и без недействителните клаузи.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Бургаският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като настоящата инстанция споделя крайния извод на БРС и на основание чл. 278, ал.4 въввръзка с чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от частния жалбоподател срещу С. С. Х. ЕГН ********** за сумата от 885,60 лв., включваща главница от 500 лв., договорна лихва и лихва за забава, ведно с разноски по делото.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег. № 1120/02.04.2025 г. по ч. гр. д. № 2406/2025 г. по описа на БРС, съдът е разпоредил длъжникът да заплати на частния жалбоподател сумата от 500 лв.главница по сключен между „Микрокредит“ АД и С. С. Х. договор за заем MicroCredit № 9052-00178175/ 01.04.2024 г., ведно със законната лихва от 31.03.2025 г.- датата на подаване на заявлението в БРС до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 42,34 лв.-разноски в 2 заповедното производство.

Видно от представените по заповедното производство доказателства се установява, че сумата по кредита е 500 лв., срок на кредита- пет месеца, размер на вноската- 110,34 лв.,годишен размер на разходите/ГПР/-48,90%, годишен лихвен процент 40,47%, общо задължение по кредита-551,70 лв. По договора за допълнителни услуги „Комфорт“ е уговорен 5 месечен срок, размер на вноската от 56,43 или общ размер на задължението от 282,15 лв., като в тази сума се включва: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема,разглеждане до минути,преференциално обслужване, право на участие в специални промоции.

Съгласно правилото на чл. 411, ал.2,т.2 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането и в противоречие със закона или с добрите нрави.

Не е изпълнено изискването на чл. 11,ал.1,т.1 от ЗПК, изразяващо се в непосочване на годишния процент на разходите по кредите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, тъй като към него не са включени сумите, дължими по договора за допълнителни услуги от пакета „разглеждане до минути“, което води до нищожност на договора. В чл.22 във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е уредена недействителност на договорите при непосочване на ГПР.

Съгласно Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 по поставените втори и трети въпроси СЕС е приел,че за да се даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да бъдат включени всички разходи, следва да се приеме, че ГПР който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от преценка за обхвата на неговото задължение. Съгласно решението на СЕС неточното посочване на ГПР в договора, се приравнява на липсващ ГПР, което в случая води до недействителност на потребителския кредит. Предвидената от законодателя санкция за неспазване на императивното изискване се изразява в лишаване на кредитора от правото му да получи уговорените лихви и разноски, при което потребителят дължи само чистата стойност на кредита

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира подадената 3 частна жалба за неоснователна, което налага разпореждането в обжалваната му част да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3931 от 02.04.2025 г., постановено по ч. гр.дело № 2406/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4