Решение № 96 от 26.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000502785 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК.

С Решение №3337/06.06.2024г. по гр.д. №7435/2023г. по описа на СГС Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Г. Ц., ЕГН:**********, както следва: на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ, сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по НОХД №894/2008 г. по описа на СГС, по което ищецът е оправдан, ведно със законната лихва от 16.06.2021 г. до окончателното плащане и сумата от 10 лв., представляваща съдебни разноски, като искът за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв. е отхвърлен.

Недоволни от решението са останали и двете страни в производството, които обжалват същото.

В. Г. Ц. е депозирал ВЖ, в която излага оплакване за неправилно определяне на размера на обезщетението, поради неотчитане на обстоятелството, че наказателното производство му е попречило да започне работа, за което са ангажирани доказателства. Изтъква също, че като негативна последица следва да се отчете и влошаването на семейното му положение, тъй като във връзка с делото и настъпилата промяна в него – развел се е със съпругата си. Основното му възражение акцентира върху необоснованост на обжалвания акт, в който е прието, че само част от здравословните му проблеми са следствие от наказателното прозводство, въпреки че резултат от същото е и психическият му срив, за който ангажира 1 доказателства пред настоящата инстанция. Въз основа на изложеното иска той да бъде отменен в отхвърлителната част и да бъде постановен нов, с който да се уважи искът му в пълен размер.

ВЖ на Прокуратурата на Република България е насочена срещу частта от съдебния акт, с който е уважен частично искът за обезщетение, като тя възразява, че определеното обезщетение е необосновано високо и иска да бъде намалено. Излага и доводи, че липсват част от уредените в ЗОДОВ предпоставки за основателност на иска, като действително претърпени вреди, които да са пряк и непосредствен резултат от обвинението. Счита, че решението страда от липса на мотиви, тъй като не са изложение логически изводи от кои доказателства съдът извежда фактическите констатации и правните си изводи. Ето защо заявява и искане за отмяна изцяло на осъдителната част на решението.

Подробен отговор по горната ВЖ е подал ищецът, в който са изложени съображения за неоснователност на същата и искане за оставянето й без уважение.

Във въззивното производство е допусната СПЕ, чието заключение е приобщено към доказателствения материал.

Въззивният състав намира, че фактическата обстановка в спора е правилно установена и изцяло споделя констатациите за фактите и обстоятелствата, направени от Софийски градски съд, към които добавя и обсъждането на новото доказателство, както следва :

Не е спорно, че В. Г. Ц. е заемал длъжността главен директор на дирекция в Държавна агенция „Държавен резерви и военновременни запаси“ до 2005г.

На 15.08.2007 г. той е привлечен като обвиняем по ДП №12-П/2005 г. на СтСлС за извършено престъпления по служба – за това, че в периода 17.05.2002г. – 03.09.2003г. е нарушил служебните си задължения като главен директор на дирекция в Държавна агенция „Държавен резерви и военновременни запаси“ с цел да набави за другимо облага и от това са настъпили значителни вредни последици за Държавна агенция „Държавен резерви и военновременни запаси“. Предявени са били и граждански искове с обща цена от 13 000 000лв.

С присъда от 10.03.2017 г., постановена по НОХД №894/2008 г. по описа на СГС, ищецът, заедно с още осем лица, е признат за виновен за престъпления по чл.282, ал.3 от НК, в качеството му на длъжностно лице – като главен директор на дирекция в Държавна агенция „Държавен резерви и военновременни запаси“ и е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, като изпълнението на наказанието е отложено за петгодишен изпитателен срок. Наложено му е и наказанието лишаване от право да заема длъжности в държавната агенция. Признат е за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл.219, ал.4 от НК.

С решение № 341 от 07.08.2019г., постановено по ВНОХД № 94/2019г. по описа на Софийския апелативен съд е изменена присъдата, като по отношение на част от престъпленията по чл.282, ал.3, вр. чл.20, ал.4 от НК на 2 основание чл.305, ал.5 от НПК е приложена давност и наложените наказания са отменени, отменена е присъдата частично и по отношение на гражданските искове, които частично са отхвърлени.

С решение №120/16.06.2021 г. по КНД №216/2020 г. на ВКС е отменено решението на САС, с което ищецът е признат за виновен в осъществяването на престъпления по чл.282, ал.3 НК и на основание чл.304, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е признат за невиновен, като е оправдаван по повдигнатите обвинения.

ВКС е отменил осъдителното решение за гражданските искове, като е отхвърлил изцяло предявените на основание чл. 45 от ЗЗД искове от ДА „ДРВВЗ“ срещу ищеца за сумите от: 699 932,48 лв.; 825 000 лв.; 726 000 лв.;

742 500 лв.; 131 250 лв.; 175 000 лв.; 701 250 лв.; 742 500 лв.; 742 500 лв. и 262 500 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от гражданския ищец ДА“ДРВВЗ“, като неоснователни.

Видно е от писмо с вх. №116901/12.12.2023 г., че ищецът е упражнил правото си по чл.60а от ЗСВ да получи обезщетение за допуснато нарушение на правото му на разглеждане на наказателното производство в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС, като е сключил споразумение с Министерството на правосъдието и му е била изплатена определената сума за обезщетение на 10.06.2022.

Проженото към делото наказателно производство е с обща продължителност от 16 години, два месеца и 12 дни, а по отношение на Ц. от 14 години и два месеца. Видно е НОХД №894/2008 г. по описа на СГС, че е със значителна сложност, обусловена от броя на подсъдимите лица, от броя на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения, от необходимостта да се изследват факит за продължителен период от време, с голям обема на доказателствения материал, както и от приемането за съвместно разглеждане на граждански искове.

Не е спорно между страните, а и от доказателствата се установява, че ищецът е участвал във всички съдебни заседания по делото, които са деветдесет броя. В хода на делото са изслушани стотици свидетели, назначени и изслушани са 11 броя експертизи, а подсъдимите са осем физически лица, участвало е и ЮЛ – ДА“ДРВВЗ“, като граждански ищец. Съдебното производство е преминало през три инстанции. Всички тези обстоятелства обосновават заключението, че наказателното дело се отличава с голяма фактическа и правна сложност и по обективни причини същото е с голяма продължителност, както и че в делото няма данни за забавянето му по причина процесуалното поведение на Ц. или на неговият пълномощник.

Към доказателствения материал са приобщени епикризи и други медицински документи, анализирани от вещото лице специалист по кардиология и вътрешни болести, изготвил заключението по съдебномедицинска експертиза. Вещото лице е установил, че в началото на наказателното производство - 2005 г., няма медицински данни за заболявания на ищеца, а към 2017 г. и 2018 г. същият е развил следните заболявания:

Невралгия на троичния нерв, А.ризма на абдоминалната аорта, Лум6ална спондилоартроза и остеохондроза, Дискова протрузия и Дискова херния, 3

Артериална хипертония, Непаразитарни кисти на черния дроб и Разстройство на вегетативната(автономната) нервна система. Категоричен е, че от посочените заболявания артериалната хипертония и разстройството на вегетативната нервна система се влияят от високи нива на стрес. Експертът пояснява, че артериалната хипертония е мултифакторно заболяване и не може да се посочи само една причина за възникването му, но стресът е такава, която причинява рязко повишаване на стойностите му с по-трудно овладяване и контролиране. Сочи, че разстройствата на вегетативната нервна система обикновено се обуславят от стрес и се влияят от високи нива на същия, но всички останали заболявания не се причиняват и не се влияят от стреса.

Вещото лице заключава, че могат да се отнесат в причинноследствена връзка със стреса, възникнал у ищеца във връзка с привличането му като обвиняем и подсъдим по наказателно производство, заболяванията артериална хипертония и разстройство на вегетативната(автономната) нервна система. Първото заболяване се проявява в периода около 2007г., като вероятно стресът е една от множеството причини, които могат да доведат до това заболяване. За второто заболяване стресът е съществен фактор за развитието му и е констатирал лечение на същото с медикаменти от 2017г. до 2021г. При изслушването му в откритото с.з. д-р М. пояснява, че основното лечение на артериалната хипертония е започнало в края на 2017г.

От представеното писмено доказателство – Психиатрична и психологична консултация от 02.03.2024 г. се установява, че след преглед на ищеца, извършен от д-р Л. А. – психиатър и д-р Л. Б. – психолог, той е диагностициран с адапционно разстройство, причинено от стрес, което съгласно международната класификация на болестите представлява тревожнодепресивен синдром – заболяване от невротичния спектър, налагащо психотерапевтично и медикаментозно лечение. Въз основа на това писмено доказателство е изготвено заключението на СПЕ, според което тревожнодепресивен синдром не е същинско психично заболяване, но то е в пряка връзка с описаните многогодишни негативни преживявания, доколкото преди това не е имал такива оплаквания. Експертът сочи, че почти през целия период на наказателното производство е протичал депресивния и страховия синдром.

Интензитетът му е бил на отчетлив и най – остър от постановяване на осъдителната присъда до приключване на инстанционния контрол през 2021г. и се характеризира с периоди на затихвания. Експертът установява, че няма данни за други травматични събития през обсъждания период, които да са засилили оплакванията на Ц.. Последният към момента на на изготвяне на експертизата няма енвротични изживявания, които да повлияват поведението му или да са с болестна изява, същият е социализиран и работи.

В с.з. вещото лице пояснява, че описаното състояние на Ц. в заключението е по негови споделяния, както и че въз основа на това прави заключение, че към настоящия момент е сравнително добре, има спомени за преживяното, но не се улавят и не се оформят болестни синдроми.

За пълнота на фактическата обстановка следва да се посочи, че както при изготвяне на заключението от консултацията от 02.03.2024 г. с психиатър и с психолог, така и при изготвяне на заключението на съдебната експертиза, 4 ищецът е споделил, следните факти: че от първата си съпруга, с която имат два брака и два развода, има две деца – момче, родено пред 1977г. и момиче, родено през 1988г., а през периода от 2007г. – до 2012г. е имал друга връзка, от която е родено третото му дете, след което за период от 10 год., преди изготвяне на заключението от консултацията, живее на семейни начала с друга жена. В същата беседа посочва, че след 2005г. се е занимавал с дейността на фирмите, които е имал като частен бизнес и това е продължило до пенсионирането му през 2022г.

Свидетели са ангажирани в първоинстанционното производство само от ищцовата страна. Свидетелката Ц. установява, че бившият й съпруг е преживял много тежко наказателното производство, защото е считал, че няма вина и непрекъснато ги е уверявал, че това ще се установи. Поради делото тя и децата му са загубили доверие в него, което му се е отразило много негативно.

Сочи, че не знае дали уволнението му през 2005г. има връзка с наказателното производство, но след като е станал обвиняем не е можел да си намери работа.

Тя установява влошаване на здравословното състояние на ищеца, изразило се в сърдечни кризи, които са били повод за ангажиране на спешна медицинска помощ и са наложили въпреки раздялата им тя да остане да живее с него, за да му помага. Свидетелства за това, че дъщеря им се е дистанцирала най – много от него, като в началото на наказателното дело е била студентка и дори е спряла да разговаря с него. След оправдателната присъда връзката им не се е възстановила, защото тя се е омъжила и има две деца, както и защото периодът на отчуждението е бил много дълъг.