Решение № 2584 от 03.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2584 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Ивета Антонова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100514271 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Н. Х. И. срещу решение № 20179262/31.08.2021г. постановено по гр.д. № 53683/2019г. на Софийския районен съд, ГО, 66 състав, в частта, с което са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу нея искове по реда на чл.422 от ГПК, както следва:

- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗЗ за сумата от 1972,44 лв. представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за периода 01.03.2016г. – 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.03.2019г. до окончателното й изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 242,70 лв. представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 14.09.2016г. – 26.02.2019г.;

В жалбата се твърди, решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Счита, че съдът без събрани надлежни доказателства по делото е приел, че имотът като СИО се ползва за жилищни нужди на семейството, както и не е съобразил обстоятелството, че за дълга следва да отговаря единствено другия съсобственик – съпруг, доколкото именно той е подал декларация за прехвърляне на партидата на негово име и на негово име са издавани фактури, поради което и ответника не е изпаднала в забава. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено ново, с което изцяло се отхвърлят исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба довод за неправилно приложение на закона и счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

1

Третото лице помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове предявени по реда на чл.422 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД сумите по заповед за изпълнение на парично задължение от 04.04.2019г. по ч.гр.д. № 15187/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 66 състав, както следва:

-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 2650,89 лв. – цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ ап.36, находящ се в гр. София ж.к. **** за периода 01.05.2015г. – 30.04.2018г.;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 372,59 лв. – обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 2650,89 лв. и за периода 14.09.2016г. – 26.02.2019г.;

-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 54,00лв. , представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.02.2016г. – 30.04.2018г.;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 10,81 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 54,00 лв. за периода 30.03.2016г. – 26.02.2019г.

Решението в частта, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за главница за цена на топлинна енергия за сумата над 1972,44 лв. до пълния предявен размер от 2650,89 лв. и за периода 01.05.2015г. – 29.02.2016г.; с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата над 242,70 лв. до предявения размер от 372,59 лв. – обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 2650,89 лв., както и исковете с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 54,00лв. представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.02.2016г. – 30.04.2018г.; с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 10,81 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 54,00 лв. за периода 30.03.2016г. – 26.02.2019г., като необжалвано е влязло в сила.

Страните не спорят, че въз основа на нотариален акт № 195, том IV, ре. № 4582, дело № 702/15.10.2004г. ответника заедно със съпруга си – В.Л.И. придобиват и се легитимират като собственици в режим на семейна имуществена общност на топлоснабден имот – ап.36, находящ се в гр. София ж.к. ****

В качеството си на съсобственици, съпрузите имат качеството на "потребители на топлинна енергия за битови нужди" по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ/отм/, действал до 17.07.2012г., според която физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153 ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна 2 станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДЕКВР/КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Доколкото правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона /чл.77 от ЗС/, а ответника не е направил възражение, нито доказал, че е настъпило разпореждане с правото на собственост след придобиването им, съответно семейната имуществена общност е прекратена, то съдът счита, че и за процесни период ответника и съпруга й – В.Л.И. се легитимират като съсобственици и в този смисъл потребители на топлинна енергия, като отговорността им е солидарна на основание чл.25 ал.2 от СК /отм/, респ. чл.32 ал.2 от СК, тъй като за задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно. /чл.36 ал.2 от СК/.

Несъмнено разходите за отопление са именно такива, поради което и ответника отговаря за целия дълг, като е ирелевантно обстоятелството на чие име е записана партида за имота и дали някой от съсобствениците е подавал изрично заявление за откриване на партидата само на негово име, респективно на чие име са издадени фактурите. Това е така, тъй като качеството „потребител“ на топлинна енергия се определя, в зависимост от това кое лице е титуляр на вещно право – на собственост или ползване.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", в сила от 12.03.2014 г., както и ОУ одобрени с решение № ОУ1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, бл.19/11.07.2016г. , които са обявени по реда на чл.155 от ГПК като служебно известни, /без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150 ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ - отм/ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответниците да са направили предложения за промени в общите условия /чл.150 ал.3 от ЗЕ/, 3 поради което и същите ги обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.

2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление /топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице./.

Следователно настоящият състав счита, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил, че за процесния период ответника се легитимират като носител на вещно право на собственост върху процесния имот в съсобственост с В.И. и при режим на семейна имуществена общност върху процесния имот, поради което отговарят солидарно за задълженията относно цена на топлинна енергия. Т.е. всеки един за целия дълг.

Във въззивната жалба липсват оплаквания относно правилността на решението при изчисляване и определяне на конкретния размер на дължимата главница за процесния период, вкл. и при приложение на института на погасителната давност, поради което и на основание чл. 269 ГПК този въпрос не следва да се обсъжда по същество.

Направени са оплаквания относно дължимост от страна на ответника на лихва за забава върху главницата, съставляваща неплатена цена на потребена топлинна енергия отново поради обстоятелството, че не е титуляр на партидата.

Периодът, за който е уважен иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД е 14.09.2016г. – 26.02.2019 т.е при действието на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Доколкото в изложените по – горе мотиви, съдът обоснова правния си извод, че ответника е „потребител на топлинна енергия“ и страна по договорно правоотношение сключено при публично известни общи условия и чийто съдържание е определено именно в тях, то същия отговаря както за дълга, така и за последиците от неплащането му на падежа.

При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 33 ал 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32 ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва - чл. 33 ал. 4 от Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че "Топлофикация София" ЕАД не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура за периода от 14.09.2016г. – 26.02.2019 като не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.