Акт от 20.08.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

208

Година

12.12.2008 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

10.31

Година

2008

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Красимира Вълчева Тодорова

Пламен Александров

Йорданка Янкова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Въззивно гражданско дело номер

20085100500042 по описа за

2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение N 461 от 26.07.2005г., постановено по гр.д.N 289/2005 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Р. Г. Д. срещу “САТ-99”АД гр.Кърджали иск за сумата 62 667,12лв., представляваща трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 2000г. до 25.03.2005г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното й изплащане и иск за 600лв., представляващи обезщетение за забава върху главницата от 62 667,12лв. за периода от 25.01.2000г. до 25.03.2005г. Със същото решение Р. Д. е осъден да заплати на “САТ-99”АД гр.Кърджали сумата 200лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Р. Г. Д., който го атакува като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага подробни съображения. Моли да се постанови друго решение. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа жалбата си. Претендира разноски.

С решение № 263 от 30.12.2005 г., постановено по в.гр.д.№ 308/2005 г., Кърджалийският окръжен съд е оставил в сила решение N 461 от 26.07.2005г., постановено по гр.д.N 289/2005 г. на Кърджалийският районен съд.

С решение № 62 от 13.02.2008 г., постановено по гр.д.№ 153/2007 г., Пловдивският апелативен съд е отменил решение № 263 от 30.12.2005 г.по в.гр.д.№ 308/2005 г. на Окръжен съд – Кърджали и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото въззивникът поддържа жалбата. На основание чл.116, ал.1 от ГПК /отм./ е допуснато изменение на иска за заплащане на извънреден труд, за периода от 01.01.2000г. до 25.03.2005г., като същият е намален от 62 667.12 лева на 8 872.35 лева, както следва: претенцията за 2000 г. е намалена от 11 939.04 лева на 12 лева, за 2001 г. – от 11 939.04 лева на 12 лева, за 2002 г. – от 12 430.08 лева на 2 932.82 лева, за 2003 г. – от 12 430.08 лева на 2 918.75 лева, за 2004 г. – от 11 939.04 лева на 2 531.92 лева и за 2005 г., за периода от 01.01.2005 г. до 25.03.2005 г. – от 1 989.84 лева на 464.86 лева. На основание чл.116, ал.1 от ГПК /отм./ е допуснато изменение на иска за мораторни лихви, като същият е увеличен от 1 803.71 лева /след допуснато първоначално увеличение на същия от 600 лева на 1 803.71 лева/ на 1 828.71 лева, за периода от м.януари 2000 г. до м.януари 2002 г. включително.

Ответникът по жалбата – „САТ - 99” АД гр.Кърджали, чрез своя представител по пълномощие, оспорва жалбата. В представена по делото писмена защита излага подробни съображения. Моли съда да остави в сила атакуваното решение на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

Въззивният съд, като прецени доказателствата по делото, в това число и тези събрани пред тази инстанция, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Пред първата инстанция са били предявени от Р. Г. Д. срещу “САТ-99”АД гр.Кърджали, в обективно съединение: 1. иск за заплащане на извънреден труд, за периода от 01.01.2000г. до 25.03.2005г., който след допуснато изменение на иска е в размер на 8 872.35 лева и 2. иск за мораторни лихви, за периода от м.януари 2000 г. до м.януари 2002 г. включително, който след допуснато изменение на иска е в размер на 1 828.71 лева.

От представеното по делото заверено копие от допълнително споразумение към трудов договор от 14.12.1999 г. се установява, че въззивникът Р. Г. Д. работи в “САТ - 99” АД гр. Кърджали като шофьор на микробус „УАЗ”, считано от 14.12.1999г. на пълно работно време с основно месечно възнаграждение 263лв. и допълнително трудово възнаграждение 4%, съгласно чл.22, ал.1 от ВПРЗ.

Със заповед № 9/12.06.2000г. на изпълнителния директор на “САТ-99” АД гр. Кърджали, издадена във връзка с организацията на работното време и образуването на работните заплати е било определено работно време за шофьорите на дежурен микробус, обслужващ “Бентонит”АД гр.Кърджали, както следва – нощна смяна в делнични дни от 17.00 до 08.00 часа като от 17.00 до 20.00 часа - на разположение, от 20.00 до 24.00 часа - по разписание, от 00.00 до 04.00 часа - почивка /на разположение/ и от 04.00 до 08.00 часа - по разписание; смяна в почивни дни от 08.00 до 08.00 часа, или общо 24 часа, като от 08.00 до 12.00 часа - дежурен, от 12.00 до 13.00 часа почивка /на разположение/, от 13.00 до 17.00 часа-дежурен и от 17.00 до 08.00 часа - на разположение.

Впоследствие, с Допълнително споразумение № 21/01.01.2002г, сключено между страните по делото, същите са се споразумели за следните изменения на трудовия договор, считано от 01.01.2002г, а именно - за място на работа в "САТ-99" АД гр. Кърджали, като ищецът е бил преназначен от длъжност "шофьор на микробус УАЗ" на длъжност "шофьор на микробус УАЗ К 0034" Н, при пълно работно време съгласно Правилника за вътрешен трудов ред, за неопределен срок и при заплащане на положения труд съгласно Вътрешните правила за работна заплата, с основна заплата в размер на 150 лв., и заплащане в размер на 0.9 % месечно за всяка година допълнително трудово възнаграждение за пр¯дължителна работа съгласно чл.9, ал.1 от Колективен трудов договор. Във връзка с така определеното трудово възнаграждение, от констативно – съобразителната част на назначената пред първоинстанционния съд съдебно – счетоводна експертиза се установява, че за периода от 01.01.2002 г. до 28.02.2005 г. ищецът Р. Д. е получавал заплата по разценка от 01.01.2002 г. в размер на 268 лева, включваща основна работна заплата в размер на 150 лева и доплащане за разположение извън територията на дружеството в размер на 118 лева.

При новото разглеждане на делото от въззивния съд е назначена тройна съдебно – счетоводна експертиза, съгласно която за периода от м.февруари 2002 г. до м.март 2005 г. въззивникът Д. е положил извънреден труд в размер на 3 291 часа, за които се полагат следните възнаграждения: 8 848.38 лева – при заплата 268 лева и клас 8.10 лева = 276.10 лева и 5 088.60 лева – при заплата 150 лева и клас 8.10 = 158.10 лева. В съдебно заседание вещите лица установяват, че това заключение е въз основа на всички представени по делото пътни листове и на базата на нормиран работен ден, като при изчисляване на стойността на положения извънреден труд не са съобразили заповед № 9/12.06.2000 г. относно организацията на работното време и образуването на работните заплати. В тази връзка по делото е представено и допълнително заключение на тройната съдебно – счетоводна експертиза, съгласно което размера на положения от въззивника Д. неизплатен извънреден труд е 1 679 часа, за които се следват следните възнаграждения: 4 477.07 лева при заплата 276.10 лева и 2. 547.51 лева – при заплата 158.10 лева. Вещите лица установяват, че размера на неизплатения положен извънреден труд от въззивника Д. е определен на база пътните листове, като е отчетена и заповед № 9/12.06.2000 г. относно организацията на работното време и образуването на работните заплати. В констативно – съобразителната си част вещите лица установяват, че липсва връзка между графиците за работа и пътните листове, поради което приемат, че графика е план за работа, а реалното отчитане е по пътни листове. Установяват, че по пътни листове не са констатирали дежурства съобразно графика.

При така събраните доказателства въззивната инстанция намира, че искът за заплащане на извънреден труд е частично основателен. За периода от 01.01.2000г. до месец февруари 2002 г. включително, искът, с оглед направеното от процесуалния представител на ответника възражение за изтекла давност, е погасен по давност. Това е така, тъй като съгласно чл.111, б.”а” от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност. Впрочем, това обстоятелство се признава и от пълномощника на ищеца в съдебно заседание от 26.04.2005 г. Що се касае до иска в останалата му част и за периода от 01.03.2002 г. до 25.03.2005 г., то от цитираното по – горе допълнително заключение на назначената пред въззивната инстанция тройна съдебно – счетоводна експертиза се установи, че е налице положен от въззивника Р. Д. извънреден труд, който не е заплатен от ответника по иска. Съдът възприема това заключение на експертизата, тъй като същото е съобразено както с представените по делото като доказателства пътни листове, така и със заповед № 9/12.06.2000 г. относно организацията на работното време и образуването на работните заплати в ответното дружество. В тази връзка неоснователен е довода на пълномощника на въззивника, направен в представената по делото писмена защита, че цитираната заповед няма правно действие. Същата е издадена и подписана от представляващия ответното дружество, изведена е с номер и дата и не е оспорена, поради което и представлява официално доказателство за отразените в нея обстоятелства.

Що се касае до базата за изчисляване на полагащото се на въззивника възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.03.2002 г. до 25.03.2005 г. , то от гореизложеното се установи, че за този период въззивника е бил с договорена основна работна заплата в размер на 150 лева, която е получавал за отработените през месеца законоустановени работни часове, като разликата до получаваното от него трудово възнаграждение в размер на 268 лева представлява доплащане за разположение извън територията на предприятието в размер на 118 лева месечно. При това положение въззивният съд намира, че размера на дължимото на въззивника възнаграждение за положен извънреден труд следва да бъде определен на база договорената между страните с допълнително споразумение № 21/01.01.2002 г. основната работна заплата от 150 лева, която е получавал за отработените през месеца законоустановени работни часове и уговореното допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа в размер на 0.9 % месечно за всяка година, съгласно чл.9, ал.1 от Колективен трудов договор. Ето защо следва да се възприеме допълнителното заключение на тройната съдебно – счетоводна експертиза, в частта, установяваща размера на дължимото възнаграждение за положен извънреден труд, определено въз основа на установените часове извънреден труд /без тези за месец февруари 2002 г., за които искът е погасен по давност/ и на база възнаграждение в размер на 158.10 лева, включващо основната работна заплата и допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа. Видно от допълнителното заключение на тройната съдебно-счетоводна експертиза, за периода от 01.03.2002 г. /без февруари 2002 г./ до м.03.2005 г. са били положени 1 631 часа /1 679 часа – 48 часа за м.февруари 2002 г./ незаплатен извънреден труд, за които се следва възнаграждение в размер на 2 471.62 лева /2 547.51 лева – 75.89 лева за м.февруари 2002 г./, за която сума искът е основателен. В останалата си част и до предявения размер от 8 872.35 лева искът е неоснователен.

От вариант ІІ-ри на допълнителното заключение на тройната съдебно - счетоводна експертиза се установява също така, че върху дължимото възнаграждение за положен и незаплатен извънреден труд се дължат мораторни лихви в размер на 514.95 лева, за която сума искът е основателен и като такъв следва да бъде уважен до този размер. В останалата си част и до пълния предявен размер от 1 828.71 лева искът за мораторни лихви е неоснователен.

Ето защо следва да се отмени обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.03.2002 г. до 25.03.2005 г., в размер на 2 471.62 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2005 г., както и в частта, с която е отхвърлен иска за мораторни лихви върху главницата от 2 471.62 лева, за периода от 01.03.2002 г. до 25.03.2005 г., в размер на 514.95 лева, кÓто се осъди „САТ – 99” АД гр.Кърджали да заплати на Р. Г. Д. сумата от 2 471.62 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.03.2002 г. до 25.03.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2005 г., както и да заплати сумата от 514.95 лева, представляваща мораторни лихви върху главницата от 2 471.62 лева, за периода от 01.03.2002 г. до 25.03.2005 г. В останалата му част обжалваното решение е правилно и като такова следва да се остави в сила в тази му част.

Разпечатката съдържа 41 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7729ee5c-9d97-4b96-a8d1-248f470a3009