Определение № 2246 от 11.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2246 гр. Варна, 11.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500910 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от С. Р. Р., чрез адв. А. З.

Д., против Определение № 4715 от 25.03.2026г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с Определение 4816/27.03.2026 г., постановено по гр.д. № 13043/2024 г. по описа на РС - Варна, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба с вх. № № 11983/13.02.2026 г., за изменение на постановеното по делото Решение № 458/09.02.2026 г., в частта за разноските.

В жалбата се излагат съображения, че с предявените искове се защитава различен интерес, тъй като един от тях е осъдителен, поради което адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. се дължи за всеки един от тях. Твърди се, че при съобразяване на постановките по дело С-427/16г. и С-428/2016г. на СЕС не следва да се извършват произволни под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл.101 от ДФЕС ефект, който е да се гарантира свободна и лоялна конкуренция. Налице е позоваване на разрешението, дадено с решението по дело С-57/15 СЕС, според което на страните се следват понесените разумни и пропорционални съдебни разноски, за да бъде намален разубеждаващият ефект от иск за установяване на нарушение. Прави се анализ на тълкуването, дадено с решение по съединени дела С-94/04 и С-202/04 СЕС, за да се обоснове становището, че прекалено стриктното прилагане на правилата за защита на конкуренцията водят до значително намаляване на качеството на предоставените услуги и до икономически дисбаланс. Изложени са прогнози, че ще нараснат случаите на отказ от страна на адвокатите на оказват безплатна адвокатска помощ, поради риска да не получат възнаграждението, което им е необходимо, за да поддържат своите кантори и персонал. Поддържа се, че печалбата на адвоката се формира едва след приспадане на всички разходи и че същата трябва да бъде в размер поне равен на брутните възнаграждения на магистратите, тъй като в противен случай адвокатска професия ще упражняват само посредствени юристи. Цитира се съдебна 1 практика, която се счита за относима към поставените за разглеждане материалноправни въпроси.

В предоставения срок не е постъпил отговор на жалбата от ответника по нея.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

ВРС е постановил Решение № 458/09.02.2026 г. по гр.д. № 13043/2024г., с което е уважил изцяло предявения от С. Р. Р. против „Вива Кредит“ АД установителен иск за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем № 145639277/26.06.2023 г., както и осъдителна претенция за заплащане на сумата от 354,26 евро като платена без правно основание по нищожния договор за кредит.

В първата инстанция процесуалният представител на ищцата е представил списък по чл. 80 от ГПК, в който е поискал, за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв, съдът да му присъди сума както следва: 1. По иска за нищожност на целия договор за кредит – 992,68 лева с ДДС, при цена на иска 2010,45 лева; 2. По евентуалния иск за нищожност на клаузата за такса експресно разглеждане по чл. 1, ал.3 от договора – 480 лева с ДДС, при цена на иска 931,71 лева; 3. По евентуалния иск за нищожност на клаузата за непредоставено обезпечение по чл.5, ал.2 от договора – 480 лева с ДДС, при цена на иска 621,27 лева; По иска по чл.55 ЗЗД – 499,77 лева с ДДС при цена на иска 659,30 лева, или общо 2452,45 лева.

За да се произнесе по повдигнатия с жалбата материалноправен въпрос, съдът съобрази постановките на решение на СЕС по дело С-438/2022 г., според което при присъждане на разноски по делото съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения, а Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде използвана само като ориентир. Конкретната преценка следва да бъде извършена след като се вземат предвид вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

Следва да се има предвид, че отговорността за разноски при обективно съединени искове се определя според изхода на делото по всеки иск само когато същите имат различен предмет, което предполага самостоятелна защита по всеки от тях. В случая обаче всички предявени искове се основават на един единствен правен аргумент за нищожност на клаузите за акцесорните разходи по кредита, а оттам и на целия договор, поради невключването им в ГПР. По тези съображения съдът намира, че макар да са предявени четири иска, два от които евентуални, същите на практика имат за цел защита на един материален интерес – връщане на даденото по нищожен договор.

Основателността на кондикционната претенция за връщане на даденото на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е непосредствен резултат от уважаване на главния иск за недействителност на договора. По този съединен иск, единственият допълнителен факт, който следва да се съобрази, извън преценката по чл.22 от ЗПК, е фактът на плащането, който обаче е безспорен 2 по делото. Нещо повече, при предявен иск за връщане на даденото на нищожно правно основание съдът служебно следи за неговите пороци и без да е бил сезиран със самостоятелни искове по чл.26 от ЗЗД. Ето защо, обосновано следва да се приеме, че защитата по всички предявени искове по съществото си е идентична и присъждането на отделни възнаграждения не съответства на процесуалните усилия на адвоката.

Съображенията, че неприсъждането на целия разход за адвокатската услуга би съставлявало дискриминация по отношение на адвоката на ищеца, както и накърняване на правото на труд с оглед разходите, които адвокатът генерира и необходимостта да формира печалба, съдът намира за неоснователни. При разглеждания тип спорове с оглед характера на защитата на практика цената на иска се явява ирелевантна по отношение на обема на работата, която процесуалният представител би извършил. Позоваването на недействителност на договора за потребителски кредит поради това, че ГПР не съдържа разходите, които го формират, е принципно и не е обусловено от размера на заемната сума, която формира цената на иска. В този смисъл на практика защитата би била една и съща като обем и при цена на иска до 1000 лева, за който Наредбата предвижда възнаграждение в размер на 400 лева, и при иск с цена, над 1000 лева, възнаграждението за което е определимо по реда на чл. 7 ал.2 т.2 и сл. от Наредбата.

В конкретния случай се констатира отсъствие на фактическа и правна сложност на делото – еднотипни искове, по които е формирана константна съдебна практика, включително искова молба с еднотипни аргументи, които се възпроизвеждат по всички искове на потребители ФЛ за недействителност на договори за кредит и поръчителство с финансови институции. На практика липсват спорни въпроси по делото заради изобилната практика на СЕС и ВКС по този вид дела, обичайно с предизвестен, както и в случая, положителен изход за ищеца. По делото са проведени три открити съдебни заседания, но без явяване на коя да е от страните, включително адв. Д. за ищцата, като отлагането се дължи на нередовност на предприето от ищеца процесуално действие по чл.214 от ГПК и еднократно неизпълнение на указания по чл.190 от ГПК от ответника. Събрани са само писмени доказателства. Липсват усложнения в процеса на доказване. При съобразяване на горепосочените критерии възнаграждение в размер на минималния по чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004 г., би било несъразмерно високо.

В случая ВРС е присъдил за всички предявени искове възнаграждение в размер на 480 лева с вкл. ДДС.

Настоящият съдебен състав намира, че така определеното възнаграждение съответства на предоставената от адвоката услуга, при отчитане на правната сложност на делото и на процесуалните действия, предприети от пълномощника на ищеца.

Поради изложеното по-горе частната жалба е неоснователна и определението на ВРС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4715 от 25.03.2026г., поправено по 3 реда на чл.247 от ГПК с Определение 4816/27.03.2026 г., постановено по гр.д.

№ 13043/2024 г. по описа на РС - Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4