Присъда № 4 от 23.04.2026, Районен съд - Чепеларе

МОТИВИ към Присъда № 4 от 23.04.2026 год. по НЧХД № 79/2025 год. по описа на Районен съд - Чепеларе

Производството по делото е образувано по частна тъжба на частния тъжител З. А. Ю., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр.***, бул. „*** *** *** ***“ № ***, вх.***, ет.***, ап.*** срещу Г. Т. Х., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, ул. „*** ***“ №***, с която е повдигнато обвинение за това, че на 12.07.2025 год. около 7.30 ч. в с. ***, на улица „***“ от северната страна на къщата й, което е в непосредствена близост до кръстовището на ул. „*** ***“ с ул.

„***“ в с.***, на два пъти нарекла З. А. Ю., ЕГН **********, с думата „***“ в присъствието на *** Г. Ю. и Б. Ю., като първия път с въпрос „******?“, вторият път при отговор на въпроса на Г. Ю. „Каква е?“ е отговорила „***“ и трети път е потвърдила, че думата недвусмислено се отнася за З.Ю., което е унизително за частта и достойнството й, като деянието е извършено на обществено място – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. По така подадената тъжба е образувано НДЧХ №***/2025 год. по описа на РС Чепеларе.

Подадена е и тъжба от частния тъжител Г. Н. Ю., ЕГН: ********** с постояен адрес: гр. *, бул. „*** *** *** ***“ №***, вх.***, ет.***, ап.***, срещу Г. Т. Х., ЕГН: **********, с адрес с. *, ул. „*** ***“ №**, с която е повдигнато обвинение за това, че на 12.07.2025г. около 7.30 ч. сутринта в с. *, на улица „***“, малко след кръстовището с ул. „*** ***“, отстрани на нейния дом е казала нещо унизително за честта и достойнството на Г. Ю., в негово присъствие и в присъствие на *** З.Ю., *** Б. Ю., като го нарекла: „***“, „*** ***“ и „***“, като деянието е извършено на обществено място - престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК. По така подадената тъжба е образувано НДЧХ №***/2025 год. по описа на РС Чепеларе.

С Определение №***/14.11.2025 год. производствата по двете наказателни дела са обединени, като същите са продължили по НДЧХ №79/2025 год. по описа на РС Чепеларе.

Предявен и е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от З.

Ю. за сумата 800 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от унижение, стрес, срам и безпокойство, вследствие на нанесената обида на обществено място, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието – 12.07.2025 год. до окончателното изплащане на сумата.

Предявен и е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от Г. Ю. за сумата 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от унижение, стрес, срам и безпокойство, вследствие на нанесените обиди на обществено място, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието – 12.07.2025 год. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание тъжителите се явяват лично и с повереника си адв.М.А., която поддържа повдигнатите с тъжбата обвинения и моли подсъдимата да бъде призната за виновна, както и да бъдат уважени предявените граждански искове. Не взема становище по вида и размера на наказанието, претендира разноски.

Подсъдимата се явява само в едно от съдебните заседания, като се е представлявала от адв.М.О.. В хода на съдебните прения защитникът взема становище за оправдаване на подсъдимата по повдигнатите обвинения, респ. отхвърляне на гражданските искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от 1 фактическа и правна страна:

Подсъдимата Г. Т. Х. е родена на *** год. в с.***, общ. *** ***, ****, ***, с настоящ адрес с.***, ул. „*** ***“ №***, с ЕГН **********.

Частните тъжители З. Ю. и Г. Ю. са **** и от няколко години притежават имот в с.*** на ул.

„*** ***“ №***. Техни непосредствени съседи са подс. Г.Х. и св.Д.Х.. След установяване на сем.Ю. в с.*** започнали бизнес, като експлоатирали *** *** и *** ***, във връзка с което притежавали и ***. Отношенията между двете семейства били изключително влошени тъй като имали непрекъснати спорове помежду си.

На 12.07.2025 год. около 7,30 часа *** на частните тъжители Б.Ю. пристигнал в с.*** и докато паркирал управлявания от него лек автомобил марка „*** ***“ с рег.№ *** в близост до дома им, внезапно изскочило едно куче, което се ударило в колата. То започнало да скимти, след което избягало и се скрило. Св. Б.Ю. паркирал автомобила, след което потърсил кучето за да разбере дали е добре, но не го намерил. В този момент подс. Г.Х. била на ул. „***“ от северната страна на дома си в близост до кръстовището на ул. „*** ***“ и „***“ и видяла случката с кучето, при което се ядосала и започнала да крещи на Б. Ю. като го упреквала, че блъснал кучето за да го убие. Частните тъжители били в двора на къщата си, където чакали Б.Ю. и чули виковете от улицата. Излезли и се отправили към кръстовището, като З.Ю. включила мобилния си телефон на видеозапис. Когато подс. Х. ги видяла започнала да им казва, че са „******“. Тогава Г. Ю. я попитал той ли е ***, а подсъдимата отговорила потвърдително с „да“. Г.Ю. продължил да я пита дали е ***, а подсъдимата отговорила “************“. Г.Ю. я попитал „Аз ли ***?“, а тя отговорила „*********“. След това нарекла Г. Ю. „*******“. Г. Ю. отново я запитал „*********“, а тя отговорила „Ти“. Двамата продължили да се преракават като Ю. отново я попитал „*******“, а подс.Х. казала „Да“. След това му казала, че не трябвало да ******, защото „карал като бесен и ударил кучето“, като визирала Б.Ю.. Двамата продължили да спорят за това дали Б. е ударил кучето или не и дали Г. Ю. е видял какво е станало. Тогава Г.Ю. й казал да не го обижда, но Х. му отговорила, че ще го обижда „защото е такъв“. Г.Ю. продължил да пита „Какъв съм?“, а подс.Х. отговорила „Защото сте такива и той е такъв.“.

На поредния въпрос на Г.Ю. какъв е, тя отговорила „***“. Двамата продължили припирнята за *** на Ю., дали всички са налице или някои от тях ги нямало вече. След това Х. казала на частния тъжител да млъкне и да не я предизвиква. Ю. й отговорил, че не я предизвиква, а че тя го обижда като го нарича *** и че е ***. Тя му казала, че действително го обижда и че *** е същия. В този момент частната тъжителка З.Ю. снимала с телефона, като подс.Х. попитала Г. Ю. „*******“, при което последния я попитал „Каква е?“, а Х. отговорила „***“. Ю. отново попитал „кой е ***“, на което подсъдимата недвусмислено отговорила, че се отнася за З. Ю.. Частния тъжител казал на подсъдимата, че **** е с две *** образования, че е майка на *** деца и че *** може да казва на себе си. След което преустановили конфликта, като частните тъжители се оттеглили в посока дома им, където бил и **** Б.Ю., а подс.Х. отишла да търси кучето, което малко по-рано било пострадало.

Изречените от страна на подсъдимата думи били непосредствено възприети както от частните тъжители и **** Б.Ю., така и от св.Д.Х., който по това време бил в дома си и станал свидетел на случилото се и от св.И.П., който живее в близост до мястото на инцидента.

За процесния случай частните тъжители споделили на св.П., с която се познавали отдавна и били приятели. И двамата били много възмутени и изнервени, тъй като тази случка им се отразила зле психически. Г.Ю. започнал да има проблеми със съня, а З. Ю. - да се притеснява за външния си вид. След случилото се частните тъжители изпитвали притеснения от хората в селото.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства обясненията на подсъдимата, показанията на Б.Ю. и И.П., частично от показанията на 2 свидетеля Д. Х. и Я.М., писмените и веществените доказателства.

Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите взаимно се допълват и очертават една логочна и житейски приемлива фактическа обстановка. Свидетелят Б. Ю. е пряк очевидец на събитията от 12.07.2025 год. като се намирал в непосредствена близост до мястото на инцидента и несъмнено е имал възможност правилно и пълноценно да възприеме случилото се. Съдът подложи на внимателна преценка неговите показания с оглед близката родствена връзка с частните тъжители, но не установи основания за съмнения в неговите показания. Показанията на св.Ю. се подкрепят и от показанията на св.П., който е станал свидетел на случилото се от неговия дом, намиращ се в непосредствена близост до процесното кръстовище.

Съдът не кредитира показанията на св.М., в частта в която твърди, че на инкриминираната дата св.П. не бил в с.*** и не бил свидетел на случилото се, които обосновава с липсата на автомобила му пред неговата къщата. В тази връзка е приобщена справка от Сектор „ПП“ при ОДМВР Пловдив и справка от АПИ за движението на лек автомобил „Мерцедес ***“ с рег.№ ***, собственост на св.И.П. в обхвата с.*** – гр.*** и обратно за периода от 10.07.2025 год. до 15.07.2025 год., от които е видно, че на 12.07.2025 год. в 7,30 часа автомобилът на св.П. се е намирал в с.***, а по – късно в същия ден е отпътувал към гр.***, в какъвто смисъл са показанията на св.П.

В показанията си св.Д.Х. също сочи, че **** Г.Х. нарекла частните тъжители „*********“, а на З.Ю. казала, че е „***“, докато снимала с мобилния телефон. Съдът не кредитира показанията на св.Х. в частта в която твърди, че след като Ю. излезли от тяхната къща, чул съпругата му да казва „пусни ме, пусни ме, да ида да видя какво става с кучето“, тъй като не се подкрепят с никакви други доказателства.

Събраните гласните доказателства са съответни на приложеното по делото веществено доказателство, а именно запис на процесната конфликтна ситуация, изготвен от частната тъжителка З.Ю.. По отношение на записа и неговата процесуална допустимост, като веществено доказателство съдът го кредитира, независимо че е изготвен целенасочено от заинтересовано лице с потенциалната цел да се използва като доказателство срещу подсъдимата. За да го допусне и кредитира по отношение на конкретния факт, който е основен предмет на доказване, съдът взе предвид, че при неговото предявяване и оглед по реда на чл. 284 и чл. 285 от НПК се установи, че същият сам по себе си е достатъчно информативен, за да се отнесе към процесното събитие и съдържа директен запис на казаното от подсъдимата, който бе възприет непосредствено от състава на съда и страните, както и става ясен контекста и обстановката, при която то е направено. Приобщеният като веществено доказателство компактдиск е бил обект на назначената съдебнотехническа експертиза имаща за цел установяване автентичността на видеозаписите. Според вещото лице записите на компактдиска нямат следи от манипулация, няма прескачания, прекъсвания или отрязвания в рамките на всеки клип. Вещото лице е възпроизвело съдържанието на видеозаписите като е описало точните реплики между лицата от тях. От допълнителната съдебнотехническа експертиза се установява, че видеозаписите са направени от мобилен телефон ***** (приобщен като веществено доказателство), като в паметта му са открити файлове с имена IMG_6532, IMG_6533 и IMG_6534, които съответстват като видео съдържание на файловете от компакт диска по делото, като е описана тяхната продължителност. Първият файл IMG_6532 – снимането е започнало в 7:29:21 ч. на 12.07.2025 год. Втория файл IMG_6533 - снимането е започнало в 7:30:54 ч. на 12.07.2025 год. Третия файл IMG_6534 - снимането е започнало в 7:31:19 ч. на 12.07.2025 год.

Съдът кредитира заключенията на съдебнотехническата експертиза и допълнителната СТЕ като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, даващи обоснован отговор на поставените въпроси, неоспорени от страните и кореспондиращи с останалата събрана по делото доказателствена съвкупност.

3

В обясненията си подс.Х. потвърждава за влошените между нея и семейството й от една страна и частните тъжители от друга страна взаимоотношения. Дава подробни обяснения за случилото се сутринта на 12.07.2025 год. с Б. Ю. и частните тъжители. Признава, че нарекла Г. Ю. с думите „***“ и „*** ***“, но отрича да му е казала, че е ****. Признава и че казала на З.Ю. че е „***“, защото смятала че е такава. Твърди, че нейното поведение било провокирано от действията на Г.Ю., който я хванал за ръцете и я издърпал до отсрещното платно на улицата, под един орех, където камерите им нямали обхват. И понеже не можела със сила да се защити, то го направила с думи за да го накара да я пусне. Твърди, че след като обидила ***, Г. Ю. й казал, че тя е ***, а *** била с две *** образования.