Решение № 270 от 15.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Пловдив, 15.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Захариев при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело № 20245300900440 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79 във вр. с чл.82 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ.

„Безопасен труд плюс“ ЕООД, ЕИК 204207735, седалище и адрес на управление: град Пловдив, р-н Южен, бул. Цар Борис III-Обединител“ Продължение № 1 и „ТИХ ТРУД – СТАРА ЗАГОРА“ ЕООД, ЕИК 833067498, седалище и адрес на управление: град Стара Загора, ул. Г. Байданов № 2, обединени в ДЗЗД КОНСОРЦИУМ БЕЗОПАСЕН ТРУД, със седалище: град Пловдив, бул. Източен 41, представлявани от адвокат Ц. К., съдебен адрес:

***, твърдят, че на 28.09.2021 г. между посоченото ДЗЗД, в качеството на изпълнител, и ответника Медицински университет град Пловдив, бул. В.

Априлов 15А, БУЛСТАТ 000455471, в качеството му на възложител, е сключен договор за доставка на работно облекло и лични предпазни средства, включени в списъка по чл.12, ал.1, т.1 от ЗОП на основание чл. 112, ал.1 от ЗОП. Твърди още, че в изпълнение на договора била осъществена една доставка, приета без възражения от възложителя. Въпреки това, без основание, според него, месец след тази доставка, изпълнителят бил уведомен, че договора се прекратява, тъй като доставените стоки не отговарят на договорената плътност, а на две от стоките е имало наличие на надписи и маркировки по плата. Твърди, че прекратяването е без основание като изпълнителят е изпълнил изцяло и точно задълженията си по договора. Излага доводи също, че поради неоснователното прекратяване на договора, изпълнителят е бил лишен от печалба в размер на 37 276 лева, за която сума отправил искане до възложителя да му бъде изплатена. Поради отказ за посоченото, претендират да се осъди ответника, да им заплати сумата 37276 1 лв., представляваща пропусната полза от неоснователно прекратен договор, както и 1278.50 лв. – задържана гаранция от възложителя; сумата 2102.40 лв. с ДДС – стойността на първата доставена стока, за която е издадена фактура № 0463/28.01.2022 г., както и сумата 4017.12 лв., за поръчани и изработени бродерии по същия договор или общо: 44674.02 лв., ведно със законната лихва върху посочените суми. Ангажират писмени и гласни доказателства.

Претендират присъждане на разноски.

Медицински университет град Пловдив, ЕИК 000455471, с адрес: град Пловдив, бул. В. Априлов 15А, представляван от адвокат Е. Ф. с адрес: ***, оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва представения от ищците договор, както и възникналото между страните облигационно отношение. Твърди, че изпълнителят е следвало да изготви, при извършена заявка, доставка в срок от 15 работни дни. На 13.12.2021 г. била изпратена такава заявка на електронния адрес, посочен в договора. На 30.12.2021 г. представител на изпълнителя уведомил възложителя, от друг електронен адрес, за „технически трудности и липса на достъп“ до посочения мейл. На изпълнителя бил даден нов срок за изпълнение – до 07.01.2022 г. Тъй като той също не бил спазен, на 19.01.2022 г. до изпълнителя била изпратена покана за изпълнение на просрочената заявка, ведно с уведомяване за начисляване на неустойка по чл.7.2. от договора, в размер на 1315 лв. и бил даден 10-дневен срок за плащането й. В поканата бил даден и нов, 5-дневен срок, за изпълнение на заявката, в случай на неизпълнение на който, договора се прекратява. На 24.01.2024 г. бил съставен Протокол за констатации за състоянието на доставената стока, които бил подписан от представител на изпълнителя „с особено мнение“, без да е посочено в какво се изразява то.

Ответникът излага твърдение, че отворените на случаен принцип стоки, били с „петна, надраскани и висящи конци“. Не били представени сертификати за състава на платовете. Такъв бил представен на 28.01.2022 г., ведно с фактура и подписан приемо-предавателен протокол. Ответникът твърди, че бил извършен нов, обстоен анализ на доставената стока, при който било установено несъответствие по данните от сертификата за туника с панталона дамска и мъжка – относно плътността на плата и съдържание на вискоза. На основание изложеното, с уведомление от 15.02.2022 г. изпълнителя бил уведомен, че възложителят прекратява договора с конкретно посочени в уведомлението констатации относно недостатъци на доставените артикули.

Възложителят посочил също, че е готов да заплати приетата качествена стока на стойност 966 лв. с ДДС, за което да се издаде фактура. При така изложената фактическа обстановка, ответникът твърди че се е придържал стриктно към изискванията на сключения между страните договор, недостатъкът относно качеството на плата било от такова естество, което не може да се санира.

Същевременно, за констатациите по т.2 от уведомлението изпълнителят бил вече уведомен с връщане на същата поръчка, като не били отстранени.

Оспорва и размера на претендираната от ищците печалба, като сочи, че съгласно договора възложителят не е бил задължен да заяви доставки на пълната стойност от договора, в размер на 92 000 лв., поради което изпълнителят не е бил обвързан да закупи целия обем необходима му стока 2

/плат/, която да съхранява на склад. Заявява също, че с така закупения плат е могла да бъде изработена и друга стока, която да се продава. Оспорва и начина на формиране на печалбата, претендирана от ищеца, доколкото в сключения договор са налице и други видове стоки, които участват по различен начин в образуването й. Ето защо, оспорва че за изпълнителя е налице пропусната полза от прекратяване на договора в претендираните размери. Заявява, че претендираната от ищците сума от 1278.50 лв., внесена гаранция, е прихваната с дължимата на възложителя неустойка на основание чл.7.2. от договора. Сумата 2101.40 лв., дължима по издадената фактура, е отказано да се изплати с уведомлението за прекратяване на договора, а сумата 4017.12 лв., претендирана за изработени бродерии, счита че не се дължи.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че същите са сключили на 28.02.2021 г. писмен договор, с който Медицински университет град Пловдив, бул. В. Априлов 15А, БУЛСТАТ 000455471, е възложил на ДЗЗД КОНСОРЦИУМ БЕЗОПАСЕН ТРУД, със седалище: град Пловдив, бул. Източен 41, образувано от „Безопасен труд плюс“ ЕООД, ЕИК 204207735, седалище и адрес на управление: град Пловдив, р-н Южен, бул. Цар Борис III-Обединител“ Продължение № 1 и „ТИХ ТРУД – СТАРА ЗАГОРА“ ЕООД, ЕИК 833067498, седалище и адрес на управление: град Стара Загора, ул. Г. Байданов № 2, доставка на работно облекло и лични предпазни средства, включени в списъка по чл.12, ал.1, т.1 от ЗОП на основание чл. 112, ал.1 от ЗОП. Съгласно договора, срокът за изпълнение на поръчката е 15 работни дни след получаване на писмена заявка от възложителя.

Съгласно чл.1.4. от договора, възложителят е длъжен да приеме и заплати само количествата и видовете стоки, които е заявил и които отговарят на техническите характеристики, съгласно Техническото предложение на Изпълнителя.

В чл. 3.1. от договора е посочен административен и електронен адрес на изпълнителя /[email protected]/, на който от възложителя могат да бъдат подавани заявки, а съгласно чл.3.3 заявената стока е следвало да се достави в срок от 15 работни дни на административен адрес: град Пловдив, бул. В.

Априлов № 15а – склад на МУ или друго посочено в заявката място.

Съгласно чл.10.3. от договора, когато някоя от страните е променила адреса си без да уведоми в седемдневен срок от настъпване на промяната за новия адрес другата страна, съобщенията ще се считат за надлежно връчени и когато са изпратени на стария адрес.

Неразделна част от така сключения договор са ценово и техническо предложение на изпълнителя, приети като доказателства по делото.

По делото е прието като доказателство възлагателно писмо изх.№ Р3349/13.12.2021 г., подписано от *** на МУ и адресирано до ищеца, изпратено на същата дата по електронна поща от адрес *** на същия електронен адрес, посочен от него в сключения договор, за частична доставка на стоки съгласно договора, описани в приложената към заявката таблица. Както самото 3 изпращане на заявката, така и нейното съдържание, не се оспорват от ищеца.

Тук е мястото да се посочи, че сключения между страните договор съдържа адрес за електронна кореспонденция с ищеца, но не и такъв за ответника и възложител по договора. Казаното означава, че Възложителят може да заяви по електронен път доставка на стоки, а изпълнителят следва да уведомява възложителя за всякакви промени или изпълнение по договора на административния адрес на възложителя.

По делото е представено и прието като доказателство, неоспорено от страните, електронно писмо, изпратено от името на г-н Н.Г., представляващ изпълнителя, до г-жа Ц.К., в качеството й на представител на възложителя, с дата 30.12.2021 г. – 13.46 ч., с което се уведомява адресата, че „поради технически проблем от 01.12.2021 г.“ няма достъп до електронната поща, посочена в договора, както и че изпълнителят има нова електронна поща – [email protected].

Предвид посочените факти, по които страните не спорят, съдът намира, че се налага извод, че на 13.12.2021 г. ответникът е изпратил напълно редовна заявка за доставка на стоки, съгласно сключения договор, като е изпълнил и изискването това да се направи на посочената в него електронна поща.

Обратно, налага се извод, че изпълнителят не е изпълнил задължението си съгласно чл.10.3 от договора, да уведоми в седмодневен срок ответната страна за променения адрес за електронна кореспонденция между страните. Съдът не споделя като основателни възраженията на ищеца, изложени в допълнителната искова молба, че възложителят е трябвало да изпрати така посочената заявка в писмен вид на административния адрес, посочен в договора, или чрез телефонно позвъняване до изпълнителя. В сключения между страните договор ясно са посочени административни адреси на двете страни и електронен адрес за кореспонденция с ищеца. Подписалите договора са се съгласили, че уведомяването на ищеца на посочените електронен или административен адрес е редовно, а на кой от тях да стане това, е избор на възложителя като не е предвидено изискване, то да бъде дублирано по какъвто и да е начин.

Съдът намира, че доказателствената тежест за установяване наличие на обективни причини за забава в изпълнението на задължение по договора, е на страната, която се позовава на тях.

В цитираното по-горе електронно писмо от ищеца с дата 13.12.2021 г. е направено изрично признание, че той „няма достъп по технически причини“ до своята електронна поща, считано от 01.01.2021 г. и се посочва нов електронен адрес.

По делото не се ангажираха каквито и да е доказателства от ищеца за установяване на „липса на достъп до посочения електронен адрес“, „хакнат“ /по точния израз в допълнителната искова молба/ от неизвестни лица.

Правното значение на липсата на такова доказване е, че ищецът не може да се позове на свое коректно поведение в изпълнение на задължението си по чл.10.3 от договора, считано от 01.01.2021 г. и което е по-важно – на свое незнание за редовно направеното към него възлагане на частична поръчка от 4 ответника с посоченото по-горе писмо на 13.12.2021 г. Ето защо, съдът приема, че считано от 13.12.2021 г. за изпълнителя по договора е започнал да тече срокя, предвиден в чл.1.2. от договора, от 15 работни дни за доставка на заявената стока. 11 работни дни от тях са изтекли за периода 14-31.12.2021 г., а останалите 4 – до 07.01.2022 г. /петък/, включително.

Казаното означава, че при неизпълнение на възложената поръчка, считано от 08.01.2022 г. изпълнителят изпада в забава. За същите правни и фактически последици е уведомен и ищеца на 04.01.2022 г. с писмо, изпратено по електронната поща, както на адреса, посочен в договора, така и на новия, посочен от него адрес.

В обстоятелствената част на исковата молба дословно се твърди следното: