Решение № 396 от 15.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Варна, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20263100500547 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по повод жалба с вх. № 02689/03.02.2026 г. по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег. № 718, район на действие – ВОС, подадена от М. Д**** – Т******, ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20227180400031, срещу действие на ЧСИ по насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, изразяващо се в обективирано разпореждане на съдебния изпълнител в протокол от 27.01.2026 г. за изнасяне на публична продан на имот, представляващ 1/2 ид. ч. от недвижим имот с идентификатор ********** по КККР на гр. Д******, ведно с 1/2 ид. ч. от построени в северозападната част на двора жилищни сгради с идентификатори **********.2, **********.3, **********.4 и **********.5 по КККР на гр. Д******, находящи се в гр.

Д******, общ. Д******, обл. Варна, ул. „Б*****“ № 1, на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.

В жалбата са наведени оплаквания, че съдебният изпълнител е насочил изпълнението върху имот, който е несеквестируем, като са изложени доводи в тази насока. Отправено е искане за отмяна на обжалваното действие на съдебния изпълнител.

Постъпило е писмено възражение от взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, в което е изразено становище за неоснователност на подадената жалба. Посочва, че в изпълнителното дело са 1 налице данни, от които се установява, че съпругът на длъжника притежава идеални части от друг недвижим имот в с. В*****, община Враца, представляващ поземлен имот с построени в него жилищни сгради. Излага, че дори да бъде установено, че имотът, срещу който е предприето принудително изпълнение, представлява несеквестируемо имущество, отново счита, че подадената жалба е неоснователна, тъй като налагането на възбрана, както и описът на такава вещ са допустими изпълнителни действия. В тази връзка моли подадената жалба да бъде оставена без уважение.

В писмени мотиви по обжалваните действия съдебният изпълнител намира подадената жалба за допустима, но неоснователна. Посочва, че насочването на изпълнението по отношение на процесния недвижим имот е законосъобразно към момента на извършването му. Настъпилите по – късно факти – представени доказателства за направен отказ от наследство от страна на С. Т., са били съобразени, като е постановено разпореждане от 09.03.2026 г., с което съдебният изпълнител е приел, че не следва да бъдат продължавани действията спрямо процесния недвижим имот, тъй като същият се явява единствено жилище за длъжника.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20227180400031 е първоначално образувано на 25.10.2021 г. (под № 20218080400958 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег.

№ 808, район на действие – ВОС), впоследствие продължено от ЧСИ Станимира Данова. То е било образувано по молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – взискател, срещу С. К. Т. и М. Н. Д**** – Т****** – длъжници. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 26.08.2021 г. по ТД № 314/2020 г. по описа на ВОС, съгласно който С. Т. и М. Д**** – Т****** са осъдени солидарно да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 94 589 евро, предявена като частична главница по договор за кредит от 20.09.2007 г. с общ остатъчен размер от 117 430.51 евро; сумата от 797.03 лева, претендирана като заплатена такса за подновяване на договорна ипотека, ведно със законната лихва за периода от 17.09.2019 г. до окончателното заплащане на задължението, както и 7731.88 лева – разноски за исковото производство и 7431.88 лева – разноски за заповедното производство.

На длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение на 2

22.11.2021 г. Наложени са обезпечителни мерки и са проведени различни способи на изпълнение.

С молба от 13.10.2025 г. взискателят е поискал насочване на изпълнението чрез извършване на опис, оценка и публична продан на възбранен недвижим имот, собственост на М. Д**** – Т******, находящ се в гр. Д******, ул. „Б*****“ № 1.

От протокол от 27.01.2026 г. се установява, че е извършен опис на недвижим имот с идентификатор ********** по КККР на гр. Д******, ведно с построени в северозападната част на двора жилищни сгради с идентификатори **********.2 (представляваща жилищна сграда със застроена площ от 85 кв. м.), **********.3 (представляваща жилищна сграда със застроена площ от 28 кв. м.), **********.4 (представляваща селскостопанска сграда със застроена площ от 8 кв. м.) и **********.5 (представляваща постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 6 кв. м.) по КККР на гр. Д******, находящи се в гр. Д******, общ. Д******, обл. Варна, ул. „Б*****“ № 1. Извършването на описа е било в присъствието на Красимир Т. – длъжник, като същият е заявил, че няма възможност да осигури достъп до имота, поради което описът е извършен чрез външен оглед и по документи.

В протокола е обективирано разпореждане на съдебния изпълнител, съгласно което е възложено на вещо лице да извърши оценителна експертиза за пазарната стойност на имота.

В протокола е обективирано и разпореждане, в което е посочено, че на публична продан следва да бъде изнесена само притежаваната от М. Д**** – Т****** 1/2 ид. ч. от имота. Именно срещу това действие на съдебния изпълнител е подадена жалбата, с която е сезиран съдът.

В молба с вх. № 02686/03.02.2026 г. по описа на съдебния изпълнител М.

Д**** – Т****** е посочила, че семейството й не притежава други недвижими имоти, които да покрият минималната жилищна площ, определена с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/2008 г. (наричана по – долу „Наредбата“).

Изразила е становище, че имотът, срещу който е насочено принудително изпълнение, е несеквестируем. Изрично е посочила, че семейството й е четиричленно.

3

Приложена е справка от НБД „Население“, от която се установява, че длъжникът М. Д**** – Т****** има съпруг и три деца.

Приложено е и удостоверение от РС – Мездра, от което се установява, че съгласно определение № 102/30.01.2026 г. по описа на съда е вписан в особената книга отказ от наследството, направен от С. Т., останало след смъртта на В***** Т****** Т******, починала на 02.12.2016 г.

От наличните по изпълнителното дело справки от Агенция по вписванията и данъчни декларации се установява, че към датата на извършване действието на съдебния изпълнител (обективирано в протокол за опис на недвижим имот разпореждане за насрочване на публична продан), предмет на обжалване в настоящото производство, М. Д**** – Т****** притежава 1/2 ид. ч. от недвижим имот с идентификатор ********** по КККР на гр. Д******, ведно с 1/2 ид. ч. от построени в северозападната част на двора жилищни сгради с идентификатори **********.2, **********.3, **********.4 и **********.5 по КККР на гр. Д******, находящи се в гр.

Д******, общ. Д******, обл. Варна, ул. „Б*****“ № 1, а нейният съпруг и съдлъжник в изпълнителното дело - С. Т., притежава по наследство от В***** Т****** Т****** 1/54 ид. ч. от недвижим имот в община Враца, с. В*****, ул.

„Д***** ******, с площ от 2640 кв. м., заедно с 1/54 ид. ч. от едноетажна жилищна сграда с обща площ от 91 кв. м. (впоследствие отказал се от наследството, включващо процесния имот, като отказът е вписан в особената книга на РС – Мездра на 30.01.2026 г.).

С разпореждане от 09.03.2026 г. съдебният изпълнител е постановил да не се продължават действията по принудително изпълнение спрямо процесния недвижим имот, тъй като е преценил, че към момента той се явява единствено жилище за длъжника, поради което същият е несеквестируем.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

С определение № 1337/16.03.2026 г. по описа на ВОС на жалбоподателя бе указано, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да заяви дали поддържа жалбата, като съобрази разпореждането на съдебния изпълнител от 09.03.2026 г. Определението е надлежно връчено на 26.03.2026 г. До изтичането на предоставения срок – 02.04.2026 г., молба от страна на жалбоподателя не е подадена. Такава е входирана едва на 03.04.2026 г., като в 4 нея е посочено, че към момента разпореждането от 09.03.2026 г. не е влязло в законна сила, като е отправил искане за продължаване на срока за отговор до влизане в сила на разпореждането, както и че ако то влезе в сила, счита, че жалбата му се явява безпредметна и следва да бъде оттеглена.

Предвид обстоятелството, че молбата е подадена след изтичането на срока за изпълнение на указанията, не е налице основание за продължаване на същия. Съобразявайки това, че жалбоподателят не е изразил изрична воля за оттегляне на жалбата, както и с оглед липсата на данни дали разпореждането на съдебния изпълнител е било оспорено, съдът намира, че следва да се произнесе по същата поради наличие на правен интерес. Жалбата е допустима – подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, както и е депозирана в срок.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Видно е от разпоредбата, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта – в този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС на РБ. В мотивите на решението е прието, че несеквестируемостта на непотребимите вещи се изразява в забраната за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника – налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.

Допустим е и описът на непотребими вещи. Забранено е осребряването им и поради това при описа несеквестируемите непотребими вещи не може да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника, а несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника само ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства.

От изложената фактическа обстановка се установява, че върху процесния недвижим имот е наложена възбрана, бил е описан, изготвено е и експертно заключение относно неговата пазарна стойност. В протокола от 27.01.2026 г. е обективирано изрично разпореждане на съдебния изпълнител, 5 съобразно което е постановено, че следва да бъде насрочена публична продан на 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот (поземлен имот и сгради).

В чл. 444, т. 7 ГПК е предвидена несеквестируемост на жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Регламентирано е, че ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с Наредбата, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал.

2 ЗС.

В производството се установи, че освен процесния недвижим имот, срещу който е насочено принудителното изпълнение, към датата на извършване на обжалваното действие С. Т. – съпруг на жалбоподателя и съдлъжник по изпълнителното дело, е притежавал 1/54 ид. ч. от едноетажна жилищна сграда с площ от 91 кв. м. С оглед обстоятелството, че семейството на жалбоподателя е четиричленно, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4 от Наредбата, в която е определена минимална норма за жилищни нужди от 70 кв. м. жилищна площ.

Съпоставяйки горните изисквания, предвидени в ГПК и Наредбата, настоящият състав достига до извод, че нито един от двата имота (1/2 ид. ч. от имота в гр. Д******, както и 1/54 ид. ч. от имота в с. В*****), за които са били налице данни за притежавано право на собственост към датата на извършване на обжалваното действие, не е достатъчен за осигуряване на минималните жилищни нужди на семейството на длъжника, тъй като притежаваните от тях права не покриват изискването за минимална жилищна площ от 70 кв. м.