Решение № 425 от 28.05.2025, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 2311/2024
- Вид
- Решение № 425
- Подписан
- 28.05.2025
- В сила
- 30.06.2025
- Състав
- Даниела Йорданова Банкова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 83, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- § 13 · Закон за защита на потребителите
- чл.3, ал.1 · Закон за кредитните институции
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал.3 т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 425 гр. гр. Хасково, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20245640102311 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно и субективно пасивно съединение искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от Т. М. М., ЕГН **********, с адрес: ********, съдебен адрес: ********, адв. Д. В. М. от АК - Пловдив, против „Аксес Файнанс" АД, град София, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Балша" № 1, бл.9, ет. 2, представлявано от Цветан Петков Кръстев, за прогласяване нищожността на клаузите по чл.20, чл.21, ал.4 и чл.21, ал.5 от Договор за кредит „Бяла Карта" от 16.10.2018 г.
Ищцата твърди, че е страна по Договор за кредит „Бяла карта" от 16.10.2018г., сключен с „Аксес Файнанс" ООД. Сочи, че съгласно чл.2 от Договора за кредит „Бяла карта" от 16.10.2018г. ответникът, като кредитодател се задължава да предостави на ищцата, като кредитополучател револвиращ кредит в размер на 600,00 лева, а ищцата като Кредитополучател се задължава да върне сумата по кредита, съгласно условията на договора. На 05.08.2020г. бил сключен Рамков договор към „Бяла карта" от 16.10.2018г. за продължаване действието на платежна карта № 558798.
Съгласно чл.20 от Договор за кредит „Бяла карта" от 16.10.2018г., ако кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в срок от 3 дни, то същия дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като същата се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.
Съгласно чл.21, ал.4 от Договор за кредит „Бяла карта" от 16.10.2018г., при забава за 1 плащане на текущото задължение или на сумата по чл.12, ал.1 от договора, кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл.12, ал.1 от договора.
В случай, че не предостави допълнително обезпечение поръчител, но заплати 15 % от кредитния лимит, дължи заплащането на неустойка по чл.20 от договора в размер на 10 %, т.е, в случай на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следва да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението - по 2,50 лева на ден неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска.
В чл.21, ал.5 от Договор за кредит „Бяла карта" от 16.10.2018г. било предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост, ищцата – кредитополучател дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.
Навежда твърдения, че посочените клаузи на чл.20, чл.21, ал.4 и чл.21, ал.5 от Договор за кредит „Бяла карта" от 16.10.2018г. са нищожни на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Излага съображения в тази насока.
На първо място, уговорената клауза на чл.20 от Договор за кредит „Бяла карта" от 16.10.2018г. била неравноправна по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК, вр. с чл.33 от ЗПК.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Съгласно чл.33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, т.е неустойката, която се начислява с чл.20 от Договор за кредит „Бяла карта" от 16.10.2018г., поради това, че ищцата не е заплатила на падежа текущото си задължение и не е предоставила обезпечение в 3-дневен срок след настъпване на падежа на текущото задължение, се явява в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК, който предвижда, че при забава в изпълнението на задължението си, кредиторът има правото да изисква само законната лихва, а не неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, която се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.
На следващо място, така уговорената клауза на чл.20 от Договор за кредит „Бяла карта" от 16.10.2018г. се твърди да е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Предвидената клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на чл.20 от Договор за кредит „Бяла карта" от 16.10.2018г , според която се дължи неустойка при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на настъпване на падежа на текущото задължение, се намира в пряко 2 противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 на ВКС по тьлк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
С процесната клауза на чл.20 от Договор за кредит „Бяла карта" от 16.10.2018г. в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.
Клаузата по чл.20 от Договор за кредит „Бяла карта" от 16.10.2018г. е нищожна и противоречи на добрите нрави Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
В допълнение, клаузата за неустойка, предвидена в чл.20 от Договора за кредит е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като същата се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението е в огромен размер. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Излага съображения, че клаузата на чл.20 от Договор за кредит „Бяла карта" от 16.10.2018г., предвиждаща заплащането на неустойкау е нищожна и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.20 от Договор за кредит „Бяла карта" от 16.10.2018г не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия договор за потребителски кредит, по безспорен начин се установява, че клаузата на чл.20 от същия, е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора .
Сочи също така, че съгласно чл.21, ал.4 от Договор за кредит „Бяла карта" от 16.10.2018г., при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл.12, ал.1 от договора ищцецът дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или сумата по чл.12, ал.1 от договора, както и в случай, че ищецът не предостави допълнително обезпечение - поръчител, но заплати 15 % от кредитния лимит, дължи заплащането на 3 неустойка по чл.20 от договора е размер на 10 %. Тоест в случай на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следва да заплаща ежедневно разходи за действия по събиране на задължението - по 2,50 лева на ден и неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена вноска.
Така уговорената клауза на чл.21, ал.4 от Договор за кредит „Бяла карта" от 16.10.2018г. твърди, че е неравноправна по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК, вр. с чл.10а и чл.33 от ЗПК.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК.
Заплащането на такси разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до погасяване на текущо задължение, се явява в пряко противоречие с чл.10а от ЗПК.Съгласно чл.33 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Т.е неустойката която се начислява с чл.20 от Договор за кредит „Бяла карта" от 16.10.2018г. поради това, че ищцата не заплатила на падежа текущото си задължение и не е предоставила обезпечение в 3дневен срок след настъпване на падежа на текущото задължение и такси разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до погасяване на текущо задължение, се явяват в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК, който предвижда, че при забава в изпълнението на задължението си, кредиторът има правото да изисква само законната лихва, а не неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, която се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението и такси разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до погасяване на текущо задължение.
Така уговорената клауза на чл.21, ал.4 от Договор за кредит е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Предвидената клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, както и допълнителни такси, които са необосновано високи. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на чл.21 ал.4 от Договор за кредит „Бяла карта" от 16.10.2018г., според която се дължи неустойка при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на настъпване на падежа на текущото задължение и такси разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден до погасяване на текущо задължение, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за 4 извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Разпечатката съдържа 28 от 118 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7727ab93-54a4-456d-b348-b2bac7361a1f