Решение № 579 от 21.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. София, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Петър Стоицев

СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова в присъствието на прокурора Г. Ив. Г. като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100600408 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 11.11.2021 г., постановена по н.ч.х.д. № 16019/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 93-ти състав, подсъдимата В. Р. Г. е призната за невиновна в това, че на 31.05.2020г. на страница във Фейсбук, с потребител В. Г. и администратор В. Р. Г. е разгласила позорни обстоятелства за ЧТ Н. С. С., като е заявила: „Началник на отдел „Социална политика, образование и здравеопазване“ към Омбудсмана на Република България и главния юрисконсулт на „Инспекция по труда“ водят платен семинар с теми: Възможности и ред за намаляване на трудовото възнаграждение; Какви действия следва да предприеме работодателят, за да преодолее закрилата, с която се ползва работника; Главният юрисконсулт на ГИТ поддържа сайт с циничното име Uvolnime Има начин!; Ако не е незаконно, минимум е неморално тези, от които работниците чакат защита, да учат работодателите как да я преодоляват, Uvolnete.gi Има начин!“, които твърдения са разпространени публично и по друг начин – във Фейсбук с потребител В. Г. и администратор В. Р. Г. https://www.Фейсбук.com/VanyaGriorovaPage/posts/615027732694254, спрямо длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията му – главен юрисконсулт на ИА „Главна инспекция по труда“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

С присъдата подсъдимата В. Р. Г. е призната за невиновна и в това, че на на 04.06.2020г. на страница във Фейсбук с потребител В. Г. и администратор В. Р. Г. е разгласила позорни обстоятелства за ЧТ Н. С. С., като е заявила: „Безспорно има разлика между това да се консултира работодателя, което се твърди, че е задължение на 1

ГИТ, и това да му се посочи точно какви вратички да използва, за да заобиколи закона и да уволни работника, включително когато работникът е майка с дете или човек с увреждане“, които твърдения са разпространени публично и по друг начин – във Фейсбук с потребител

В.

Г. и администратор

В.

Р.

Г. https://www.Фейсбук.com/VanyaGrigorovaPase/posts/615027732694254 спрямо длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията му - главен юрисконсулт на ИА „Главна инспекция по труда“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.

148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

С присъдата подсъдимата В. Р. Г. е призната за невиновна в това, че на 04.06.2020 г. на страница във Фейсбук - https://www.Фейсбук.com/vgrigorova с администратор В. Г. е разгласила позорни обстоятелства за ЧТ Н. С. С., като е заявила:

„Безспорно има разлика между това да се консултира работодателя, което се твърди, че е задължение на ГИТ, и това да му се посочи точно какви вратички да използва, за да заобиколи закона и да уволни работника, включително когато работникът е майка с дете или човек с увреждане“, които твърдения са разпространени публично и по друг начин – във Фейсбук с https://www.Фейсбук.com/vgrigorova с администратор В. Г. спрямо длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията му - главен юрисконсулт на ИА „Главна инспекция по труда“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал.

1 от НК.

С присъдата подсъдимата В. Р. Г. е призната за невиновна в това, че на 04.06.2020 г. в предаване „Нашия ден“, Българско национално радио, програма „Христо Ботев“ е разгласила позорни обстоятелства за ЧТ Н. С. С., като е заявила:

„Безспорно има разлика между това да се консултира работодателя, което се твърди, че е задължение на ГИТ, и това да му се посочи точно какви вратички да използва, за да заобиколи закона и да уволни работника, включително когато работникът е майка с дете или човек с увреждане.“, които твърдения са разпространени публично и по друг начин чрез радио предаване „Нашия ден“, Българско национално радио, програма „Христо Ботев“ спрямо длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията му – главен юрисконсулт на ИА „Главна инспекция по труда“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

С присъдата подсъдимата В. Р. Г. е призната за невиновна в това, че на 04.06.2020г. на страница във Фейсбук - https:/www. Фейсбук.com/vgrigorova с администратор г-жа В. Г. е разгласила позорни обстоятелства за ЧТ Н. С. С., като е заявила: „Няма нищо лошо. Точно. Това казах и в края - нека си бъде корпоративен адвокат. Но не поради факта, че е главен юрисконсулт на ГИТ, да има детайлна информация, която да предоставя срещу заплащане и не заради позицията си да прокарва законови промени в ущърб на работниците. Той не случайно прави презентация с логото на ГИТ“, които твърдения са разпространени публично и по друг начин във Фейсбук с https://www.Фейсбук.com/vgrigorova с администратор г-жа В. Г. спрямо длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията му – главен юрисконсулт на ИА „Главна инспекция по труда“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният тъжител Н. С. е осъден да заплати на подс. В. Г. сумата от 1000,00 (хиляда) лева, представляваща разноски за адвокатско 2 възнаграждение.

Срещу така постановената присъда са депозирани въззивна жалба и допълнение към нея от частния тъжител Н. С. чрез повереника му, с които се иска нейната отмяна поради неправилност. Изложени са съображения, че ЧТ С. е провел семинар на тема спазване на действащото законодателство в страната, който практически е в помощ на работодателя да не допуска неправилно прилагане на закона, а не е с цел преодоляване закрилата, от която се ползва работникът при уволнение, както се посочва от подс. В.

Г. в инкриминираните публикации. Изтъква се, че в нито един момент по време на семинара тъжителят не е изразявал становище в качеството си на представител на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Поддържа се, че СРС неправилно е приел, че подс. В. Г. е изразила личната си позиция, а не е разгласила клеветнически твърдения и се прави искане за постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатите й с частната тъжба обвинения за нанесени клевети.

В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на допълнителни доказателства.

В открито съдебно заседание пред СГС подс. В. Г. и ЧТ Н. С. не се явяват лично, но се представляват от защитника си, респ. повереника си.

В хода на съдебното заседание пред въззивната инстанция са представени и приети като писмени доказателства: копие на спогодба от 28.02.2022 г. между Н. С. и Н. Д. и копие на протокол от открито съдебно заседание от 28.02.2022 г. по н.ч.х.д. № 16000/2020 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав.

В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че подс. В. Г. не е извършила вмененото й деяние. Изтъква се, че подсъдимата е изложила неверни клеветнически твърдения, че ЧТ С. е съветвал в семинар работодатели как по-лесно да съкращават и уволняват лица и най-вече майки с болни деца, болни и т.н. Посочва, че от заключението на изготвената по делото ВТЕ се установява, че тъжителят не е давал и не е правил такива разяснения, а през цялото време се е стараел да обясни практиката на съдилищата за неправилното уволнение на лица, които заемат определени длъжности. Прави искане да бъдат приети изложените аргументи, като подс. Г. бъде призната за виновна по повдигнатите обвинения.

Защитникът на подсъдимата излага съображения, че посочените в жалбата оплаквания не касаят същността на обвинението и не отговарят на събраните доказателства, тъй като е установено по безсъмнен начин, че частният тъжител в качеството си на главен юрисконсулт на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е участвал в семинар с първоначален дневен ред, в който е включена точка „Какви действия следва да предприеме работодателят, за да преодолее закрилата, с която се ползва работникът“, като по време на този семинар постоянно е излизало логото на изпълнителната агенция. Посочва се, че на стр. 9, 23 и 25 от изготвената ВТЕ се изяснява, че тъжителят обяснява как може да бъде заобиколена защитата именно на лицата, попадащи в обсега на чл. 333 от КТ. Защитникът излага доводи, че подзащитната й е цитирала статия, която е написана въз основата на достоверни факти, възприети от св. Д., като е издирала дневния ред на семинара и е направила оценка на поведението на ЧТ С., който към този момент е бил главен юрисконсулт на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда, доколкото изразената от подсъдимата оценка не осъществява признаците на престъплението клевета, а упражняване на гарантираното от Конституцията на Република България право на мнение срещу обществено значима 3 личност по отношение на която в по-голяма степен може да бъде отправяна критика.

Възразява се срещу приетото във въззивното съдебно следствие споразумение, представено от поверника на частния тъжител, като посочва, че с него св. Д. единствено е приел, че не е направил усилия да потърси тъжителя преди да бъде публикувана информацията, което е вид нарушение на моралния кодекс на журналиста, но няма никакво отношение към достоверността на обстоятелствата и фактите, които той е изнесъл в статията, а подсъдимата е цитирала. Иска се и присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение от подсъдимата пред въззивната инстанция.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, намери за установено следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Подсъдимата В. Р. Г. е родена на **** г. в гр. София, българка, български гражданин, неосъждана, с висше образование, неомъжена.

През м. май 2020 г. св. Н. Д., който бил журналист в сайта „Барикада“ (http://baricada.org/), намерил обява за онлайн семинар на тема „Трудови правоотношения след извънредното положение“ в сайта „Акаунтинг нюз“ (http://accountingnews.bg/), който да бъде проведен на 15.05.2020 г. с лектор ЧТ Н. С. – главен юрисконсулт на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“). Няколко дни преди провеждане на семинара от обявата била премахната т. 3, гласяща: „Закрила при уволнение. Какви действия да предприеме работодателят, за да преодолее закрилата, с която се ползва работника“, което предизвикало интерес у св.

Д.. Последният се свързал с подс. В. Г. с молба да му помогне да открие първоначалния вид на програмата, тъй като знаел, че тя може да му окаже техническа помощ. Подс. Г., от своя страна, помолила поотделно свидетелите К.Т. и П.Б. да намерят кеш версията на интернет страницата, в която била публикувана първоначалната версия на обявата за онлайн семинара с участието на ЧТ С., след което изпратила на св. Д. получените кеш версии.