Решение № 17953 от 22.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17953 гр. ***, 22.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110152208 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена срещу А. С. Х. от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес г***. Предявен е иск за осъждане на ответника да възстанови в първоначалния му вид общото помещение за смет, разположено от ляво на задния вход на сградата на процесната етажна собственост, както и да възстанови вратите за свободен достъп до него.

Ищците твърдят, че процесната сграда, находяща се на адрес гр. ***, бул. „***“ ***, била част от жилищен комплекс „***“ и била обозначена под *** в архитектурния план на комплекса. Сградата на *** се намирала в режим на етажна собственост и се управлявала като такА. самостоятелно от останалите входове. Главният вход на сградата се намирал на бул. „***“, като достъпът се осъществявал през портална врата, след която се намирала малка площадка, вдясно от която имало врата към помещение, предназначено – съобразно проекта на сградата – за колички. От тази площадка се преминА.ло през 5-6 стъпала и се стигало до друга площадка, на която били разположени вратите към жилищата на първия етаж. От задната страна на сградата също имало вход, като в ляво от входната врата и на нейното ниво се намирало друго 1 общо помещение, предназначено по проект като помещение за смет. Достъп до него имало през две врати – едната била от външната страна и се намирала в ляво от входната врата на сградата, а другата била от вътрешната страна, непосредствено след входната врата. След като се преминело през тази входна врата се излизало на площадка, от която през 5-6 стъпала се стигало до площадката, на която били разположени вратите към жилищата на първия етаж. Ищцовата страна поддържа, че двете помещения – за колички и за смет – били предвидени за общо ползване на всички живущи в сградата, поради което представлявали обща част по смисъла на чл.

38 ЗУЕС. Сочи, че ответникът **Х. била собственик на *** находящ се на първия етаж на процесната сграда, който граничел с описаното помещение за смет. По собствена инициатива и без разрешение на останалите собственици ответницата премахнала входните врати към общото помещение, иззидала нов отвор и приобщила помещението към собственото си жилище. Изложени са твърдения, че чрез тези си действия ответната страна ограничила достъпа на останалите собственици до общото помещение, като ги лишила от възможността да го ползват съобразно прА.та си и неговото предназначение, нарушА.йки задълженията, установени в чл. 6, ал. 1, т. 3 – 5 и т. 7 ЗУЕС. Предвид изложеното ищците поддържат, че в резултат на неправомерните действия на ответника за тях е възникнал правен интерес от предявяване на иск за преустановяване действията на насрещната страна и възстановяване на общото помещение в сградата в първоначалния му вид. Твърди се, че с решение, взето на проведеното на 21.06.2023 г. общо събрание на процесната етажна собственост, за управител на същата бил избран ***, като било взето и решение за предявяване на искове за преустановяване завземането на общите части и възстановяването им в първоначалния им вид. Отправено е искане за уважА.не на предявения негаторен иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника А. С. Х. за отговор, като такъв е подаден в законоустановения едномесечен срок. Ответната страна поддържа, че предявеният иск е недопустим, неоснователен и недоказан. Сочи, че липсвало надлежно процесуално представителство за ищците по делото, тъй като исковата претенция била предявена от името на етажната собственост, без да били представени доказателства за наличието на валидно и законосъобразно решение на общото събрание на собствениците за водене на настоящото съдебно производство. По основателността на иска ответницата твърди, че не били представени нито доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин, че процесното помещение представлявало обща част по смисъла на чл. 38 ЗУЕС, нито такива за извършването от нейна страна на действия по приобщА.не на помещението към собствения и апартамент. Оспорва се извършването на каквито и да е било строителни, преустройствени или приобщА.щи действия спрямо общи части на сградата. В условията на евентуалност – в случай че се установи, че процесното помещение 2 представлявало обща част и било фактически приобщено към апартамента и – и по подробно изложени в отговора аргументи страната поддържа, че липсвали причинноследствена връзка между твърдяното противоправно състояние и нейно поведение, както и доказателства, че именно ответницата била автор на описаните от ищците действия. Липсвали данни за конкретния механизъм, авторството и момента на извършване на твърдяното деяние, както доказателства, че то представлявало „пречене“ по смисъла на чл. 109 ЗС. Сочи, в случай че се установи действителното наличие на приобщА.не, че това фактическо състояние било отдавна известно на етажните собственици, но те не предприели своевременно действия за отстраняването му, което представлявало индикация за наличието на мълчаливо съгласие с така създаденото състояние. То било отразено и в кадастралните карти и регистри, като помещението било заснето и нанесено в кадастъра като част от самостоятелния обект, собственост на ответницата, без това да е довело до противопоставяне от страна на останалите собственици. Отправено е искане за прекратяване на производството като недопустимо поради наличието на абсолютна процесуална пречка за разглеждане на предявения иск, а в условията на евентуалност – за отхвърляне на претенцията в цялост като неоснователна и недоказана, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предмет на делото е предявен от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес гр. ********* срещу А.

С. Х. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да възстанови в първоначалния му вид общото помещение за смет, разположено от ляво на задния вход на сградата, находяща се в гр. ********* както и да възстанови вратите за свободен достъп до помещението.

По допустимостта на иска:

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна за недопустимост на производството по делото. Към исковата молба е представен протокол от проведено на 21.06.2023 г. общо събрание на собствениците от процесната етажна собственост /л. 12 и сл./, в който е обективирано решение „Да бъдат предявени искове за преустановяване на завземането на общи части на сградата и възстановяването им в първоначален вид,…“ /по т. 3 от дневния ред/, а за управител на етажната собственост е избран *** /по т. 2 от дневния ред/ – също собственик от процесната етажна собственост (видно от списъка на явилите се на събранието лица).

Съгласно Определение № 809 от 20.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2024 г., I г. о., 3 иск по чл. 109 ЗС може да бъде предявен от всеки етажен собственик самостоятелно, тъй като той следва да разполага с възможност за защита на правото си да ползва общите части от етажната собственост. Така доколкото искът се поддържа поне от един етажен собственик – избраният управител или друг етажен собственик, същият се явява допустим. Разбирането, че всеки етажен собственик може да предяви иск за защита на общите части, включително и по естеството си, от неоснователни действия както от друг етажен собственик, така и от трето лице, се споделя и в други актове от съдебната практика на ВКС – вж. Решение № 345/25.06.2010 г. по гр. д. № 1497/09г., І гр. о., Решение № 291 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. ***29/2009 г., I гр. о., Решение № 179/09.03.2010 г. по гр. д. № 219/2009 г., І гр. о. По делото няма спор, че ** е собственик от процесната етажна собственост, поради което предявяването на искова претенция по чл. 109 ЗС само от това лице за защита на обща част от етажната собственост (доколкото именно той е упълномощил процесуалния представител на ищцовата страна по делото) не е недопустимо.

В случая обаче съдът приема, че искът по делото е предявен надлежно от името на всички собственици от процесната етажна собственост, представлявани от *** в качеството му на управител на етажната собственост. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази, че съгласно чл. 23, ал. 4 ЗУЕС председателят на управителния съвет или управителят представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон, каквато именно е настоящата хипотеза. За да предяви управителят иск от името на етажните собственици, е необходимо да има надлежно взето решение от тях за защита на общи прА. и интереси. Именно такова решение е взето от процесната етажна собственост на проведеното на 21.06.2023 г. общо събрание, видно както от самия текст на решението по т. 3 от дневния ред, така и от отразените в протокола от събранието обсъжданията на решенията по т. 1 – 3 от дневния ред. Решенията на общо събрание на етажна собственост, за които няма данни да са обжалвани в срока по чл. 40 ЗУЕС, следва да се считат за влезли в сила и за подлежащи на изпълнение от всички собственици. По делото няма данни за успешно проведено производство по реда на чл. 40 ЗУЕС за отмяна на взетите от общото събрание на 21.06.2023 г. решения, касаещи предмета на настоящото дело, поради което съдът намира за доказано наличието на изискуемите процесуални предпоставки за предявяване на иск по чл. 109 ЗС от собствениците от процесната етажна собственост. Следва да се съобрази още, че предвид липсата на твърдения и данни в противен смисъл, протоколът от общото събрание от 21.06.2023 г., препис от който е представен по делото, се е стабилизирал като съдържание и доказва с обвързваща етажните собственици и съда доказателствена сила, че обективираните в него действия на общото събрание и взетите решения са извършени, 4 съответно – взети, съобразно отразеното в него (в този смисъл – Решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК на ВКС).

С оглед изложеното съдът приема предявената искова претенция за допустима, поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

По основателността на предявения иск:

Негаторният иск с правно основание чл. 109 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост или на ограничено вещно право срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, двете задължителни условия за уважА.нето на негаторния иск са неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и създА.нето на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.

Следователно, за уважА.нето на този иск е необходимо ищецът да докаже както че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), така и че това действие или бездействие на ответника създА. за ищеца пречки за използването на собствения му имот, по-големи от обикновените, съобразно чл. 50 ЗС, като преценката за това кои въздействия са поголеми от обикновените е конкретна по всяко дело.