Определение № 1317 от 04.03.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1317 гр. Бургас, 04.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20252120101478 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск от ЗД “Б.” АД, ЕИК: *********, против В. П.

С., ЕГН: ***********, с адрес гр. Б., ул. “Г.” № **, ет.*, ап.*, с правно основание чл.500, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 1349.59 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на увреденото лице, застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането.

С Определение № 6355/06.02.2025г. СРС е приел, че се касае за предявен иск срещу потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като ответникът е лице, което се ползва от застрахователно покритие и регресното право произтича от договор, поради което застрахователят има право да претендира от застрахования платеното застрахователно обезщетение. Поради това СРС е прекратил производството по предявената претенция и изпратил делото на БРС.

Настоящият състав счита, че компетентен да разгледа иска е Софийски районен съд поради следното:

С предявяване на осъдителен иск ищецът ангажира регресната отговорност на ответника, която е предвидена в специалната разпоредба на чл. 500, ал. 1 от КЗ в качеството му на водач, който виновно и противоправно е причинил вреди при управление на МПС. Регресното вземане възниква не поради качеството на ответника, водач на МПС, на застраховано лице и ползвател на застрахователна услуга, по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ, а по силата на специално уредената в закона регресна отговорност. Отговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователния договор, а пряко произтича от специалния фактически състав, уреден в закона и се обуславя от други предпоставки, посочени в него.

С оглед на изложеното, регресната отговорност по чл. 500, ал. 1от КЗ на виновния водач не е обусловена от качеството му на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което местната подсъдност се урежда по общото правило на чл. 105 от ГПК, а не по специалната норма на чл. 113 от ГПК. Поради това, доколкото не е направен отвод за местна подсъдност от ответника, съдът не може служебно да я преценя, с оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 4 от ГПК, а компетентен да разгледа иска е Софийски районен съд.

Предвид гореизложеното настоящия съд, намира, че следва да бъде повдигнат спор за подсъдност пред Бургаският окръжен съд. Същият се явява компетентен да се произнесе по така повдигнатата препирня за подсъдност, доколкото се явява по-горен на настоящия съд, доколкото спорът е между съдилища, които принадлежат към районите на различни по-горни съдилища.

Ето защо и на основание чл. 122 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1478/2025г. на БРС.

ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ за подсъдност между Софийски районен съд и Бургаски районен съд пред Бургаският окръжен съд.

ИЗПРАЩА на Бургаският окръжен съд, гражданско дело № 1478/ 2025 г. на БРС, заедно с гражданско дело № 6786/2025 г. на СРС, за определяне на местнокомпетентния съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2