Определение № 2429 от 14.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2429 гр. Варна, 14.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20243100500955 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу разпореждане № 1398/29.03.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 366/2024 г. по описа на Районен съд - Провадия, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. №2271/27.03.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу длъжника К. С. Д., ЕГН:**********, за следните парични вземания по договор за заем Microcredit № 903200124548/12.12.2022 г.: договорна (възнаградителна) лихва в размер на 179,80 лева за периода от 27.02.2023 г. до 27.11.2023 г.; сума за пакет допълнителни услуги в размер на 928,00 лева за периода от 27.02.2023 г. до 27.11.2023 г.; обезщетение за забава в размер на 123.59 лева за периода от 28.12.2023 г. до 28.02.2023 г.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната му част. Излагат се съображения за това, че погрешно заповедният съд е счел, че в процесния договор за кредит липсва информация за ГПР, като същата била посочена в приложения към договора за кредит и неразделна част от него Стандартен европейски формуляр. От последния било видно, че ГПР е 48.90%, поради което жалбоподателят счита, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

1

Направено е искане да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение.

Варненският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл. 274 от ГПК, поради което е допустима.

Производството пред ВРС е образувано по подадено заявление по чл.

410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника К. С. Д. за заплащане на следните парични вземания по договор за заем Microcredit № 9032-00124548/12.12.2022 г.: главница в размер на 923.40 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 25.03.2024 г. до окончателното изплащане; договорна (възнаградителна) лихва в размер на 179.80 лева за периода от 27.02.2023 г. до 27.11.2023 г.; сума за пакет допълнителни услуги в размер на 928.00 лева за периода от 27.02.2023 г. до 27.11.2023 г.; обезщетение за забава в размер на 123.59 лева за периода от 28.12.2023 г. до 28.02.2023 г.

Заповедният съд е разгледал заявлението като е приел, че същото е основателно и въз основа на него следва да бъде издадена заповед за изпълнение само за заявената главница в размер на 923,40 лв. За да отхвърли заявлението в останалата му част, заповедният съд е приел, че процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), сключен е при действието на ЗПК, поради което и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. Посочил е, че нито в договора за заем Microcredit, нито в погасителния план към него, включително в договора за допълнителни услуги, е налице посочване на размера на годишния процент на разходите (ГПР), като основен ориентир на потребителя относно финансовата тежест на кредита. Изложил е съображения, че в договора за кредит е посочен само лихвения процент 40.48 %, но липсва обозначаване на ГПР, а още по-малко на неговия размер, което е в нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Този порок има за последица недействителност на целия договор, съгласно чл. 22 от ЗПК. Без значение е единния европейски формуляр, тъй като същият не е част от съдържанието на сключения договор за потребителски кредит.

Въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна, доколкото при постановяване на разпореждането в обжалваната му част заповедният съд е съобразил задълженията си по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съгласно които заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на договор за потребителски кредит от 12.12.2022 г. и договор за допълнителни услуги към него от същата дата. Съдържанието на договора за 2 потребителски кредит е изрично уредено в закона, като съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В конкретни случай нито в основния договор, нито в договора за допълнителни услуги към него е посочен годишния процент на разходите /ГПР/. Последиците от липсата на този елемент от съдържанието на договора за потребителски кредит са уредени в чл. 22 от ЗПК, в който е посочено, че такъв договор е недействителен. При такава недействителност, съгласно чл. 23 от ЗПК длъжникът дължи възстановяване само на главницата по договора, но не и на лихвите по същия. Поради това, като е извършил служебна проверка за действителността на представения със заявлението за издаване на заповед за изпълнение договор и се е съобразил с последиците от констатираната недействителност на същия, заповедният съд е постановил разпореждането си в обжалваната част в съответствие със законовите разпоредби.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че ГПР се съдържал в Стандартния европейски формуляр. Съгласно чл. 5 от ЗПК, чрез този формуляр се предоставя предварителна информация на заемополучателя за условията на договора за потребителски кредит. Същият обаче няма характера на обвързващ страните документ, поради което договорът за потребителски кредит може да бъде сключен при условия, различаващи се от тези по формуляра. Това е видно и от обстоятелството, че в представения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит изрично е посочено, че информацията в този формуляр няма силата на предложение за сключване на договор и не задължава кредитора да предостави кредитния продукт, за който се отнася тази информация. Поради това и доколкото тази информация се предоставя преди сключването на договора, съдържащите се в нея данни не могат да заместят липсващото съдържание на последния и да санират недействителността му.

Предвид изложеното и поради съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции, разпореждането на ВРС в обжалвана част следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1398/29.03.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 366/2024 г. по описа на Районен съд - Провадия, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. №2271/27.03.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 3

203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу длъжника К. С.

Д., ЕГН:**********, за следните парични вземания по договор за заем Microcredit № 9032-00124548/12.12.2022 г.: договорна (възнаградителна) лихва в размер на 179,80 лева за периода от 27.02.2023 г. до 27.11.2023 г.; сума за пакет допълнителни услуги в размер на 928,00 лева за периода от 27.02.2023 г. до 27.11.2023 г.; обезщетение за забава в размер на 123.59 лева за периода от 28.12.2023 г. до 28.02.2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО e окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4