Решение № 170 от 27.07.2020, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 170

27.07.2020 г.

Град Смолян

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Смолян

Първи въззивен граждански състав

На 24.07.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария А. Славчева

Зоя С. Шопова като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело № 20205400500314 по описа за 2020 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.268 и сл. от ГПК.

С Решение № 100/08.06.2020г., постановено по гр.д.№ 8 /2020г. по описа на Девинския районен съд е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.София, ***, представлявано от Н.Н. директор да заплати на В.З.О. с ЕГН **********, от гр. Д. Д. обл.С. *** сумите: 1 789.34 лева, на основание чл.178, ал.1, т.3, във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през периода 14.01.2017г. 14.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на исковата молба 15.01.2020година до окончателното изплащане на сумата;както и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата 234.62 лева, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, обезщетение за забава върху главницата 1 789.34 лева от 21.02.2017г. до 14.01.2020г. и 500.00 лева разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1027/18.06.2020г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“,депозирана чрез ст.юрисконсулт Св.Стоянов.

С въззивната жалба се атакува постановеното съдебно решение изцяло, като се правят оплаквания за неговата неправилност,поради материална незаконосъобразност. Развива се оплакване,че през процесният период с от 14.01.2017 г. до 14.01.2020 г. е действала Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., която урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих м почивките па държавните служители ь МВР. Организацията на работното време на служителите по чл.

142, ал. I, т. 1 от ЗМВР се урежда именно с тази наредба, като е недопустимо прилагането на общите правила установени по Кодекса на труда и НСОРЗ.

Всички документи свързани с организацията на работното време, като протоколи и графици се изготвят по посочената наредба и съгласно правилата установени в нея, като е недопустимо прилагането по аналогия на други нормативни актове, както и своеобразното превратно тълкуване на волята на законодателя в тази връзка.

За да обоснове решението си за субсидиарно прилагане па НСОРЗ съдът се позовава на отменена подзаконова уредба и на съждения за празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето та отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, във връзка със съществото на спора. Поддържа също така,че направеното заключение е неправилно и необосновано поради факта, че празнота в настоящия случай не е налице. Напротив ЗМВР препраща към подзаконовият акт, в настоящият случай именно наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 1 „С тази наредба се определят редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на дьржавните служители по чл. 142, ал. 1, т. I от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и по § 86 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи“. В гази връзка тълкуването и препращането, без изрично това да е записано в нормативния акт. представлява дописване на закона и не може да бъде споделено като правилен извод.

Правоотношенията по служба уредени в специален закон са създадени, за да може, поради специфичният статут и служебни задължения на служителите да се постигне баланс между правата и задълженията им /какъвто е настоящия случай с тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, тъй като тези служители имат специфична функция и съответно специфични и сами по себе си отличаващи сс or общите права и задължения. За работещите на сумирано работно време служители по ЗМВР са установени 8-, 12- или 24часови смени. В разпоредбата па чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда е записано, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване па работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица нс може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В настоящия случай ищецът полага труд при работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е определена но ЗМВР, а не от КТ. Максималната продължителност на работното време за една смяна, определена в КТ е максимум 12 часа. Това само по себе си доказва, че е несъвместимо да бъде прилаган КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като техният статут с изключителен и различен от общия, като законодателят е съобразил това с разделянето на служителите но ЗМВР на три групи. Всяка от обособените групи служители има гарантирани права, които от своя страна са скрепени и с различни отговорности и задължения.

В решението си съдебният състав отбелязва, че това положение, свързано с отчитането на труда, поставя в неравностойно положение държавните служители в МВР.

В МВР съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР има три групи служителидържавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението;държавни служители и лица. работещи по трудово правоотношение.

В чл. 142, ал. 2 от ЗМВР е записано, че статутът па държавните служители по ал. 1, г. 1 се урежда с този закон /т.е ЗМВР/. В чл. 142, ал. 4 от ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител. В чл. 142, ал. 5 е посочено, че статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон. В случаите на препращане към кодекса на труда законодателят изрично /пряко/' е посочил съответните разпоредби.

По отношение на твърдението за поставянето в неравностойно положение на тази група служители се поддържа, че в чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република България се прогласява, че работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон. В тази връзка върховният закон на страната прогласява основните и неизменни права, каквото безспорно е правото на труд, като е оставил на законотвореца да прецезира тези права с оглед правоотношението.

С оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. I от ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1.т.1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа за година но чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и други. Зова далеч не поставя тези служители в по-неблагоприятно положение. Заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен труд е със самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондират и с Директива 2003/88/ПО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд.

Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи. В случая за уредбата на правоотношенията между страните с приложим ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ с подзаконов нормативен акт, издаден но приложение на КТ, поради което не може да се прилага нито субсидирано, по аналогия и случаите, когато е налице специална правна уредба и то регламентирана в нормативен акт е ранга на закон.

Повече от мотивите за неприложимост на общата уредба па трудовите правоотношения към предмета на спора подробно съм изложил в отговора на исковата молба. В допълнение бих добавил и следния преглед на правната уредба в потвърждение неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР - държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, какъвто е и ищецът.

Видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в гл. XV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г. В чл. 199 и 200 от ЗМВР-2006 с регламентирана основната заплата: в чл. 201 допълнителното възнаграждение за продължителна работа, а съгласно чл. 202 ал. 1 се изплащат допълнителни възнаграждения, като следва изброяване на 5 вила възнаграждения. Част от тях са приложими за системата на МВР (т. 1 изпълнение на специфични дейности), а друга част са сред типичните по Кодекса на труда и Закона за държавния служител (ЗДСл) - за прослужено време; за извънреден труд, постигнати резултати. Съгласно чл. 202, ал. 2 и 3 размерите и условията за изплащането на допълнителните възнаграждения се предвиждат с актове специално за системата на МВР. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, обнародван в ДВ, бр. 93 от 2009 г., е добавена ал. 5, според която извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет. В ДВ, бр. 88/2010 г. в ал. 1 с въведена т. 5 - възнаграждение за специфични условия на труд, а в края па ал. 5 с добавено за държавните служители на МВР. С новия ЗМВР-2014 уредбата е реорганизирана - старите чл. 201 и 202 по отношение па видовете възнаграждения са обединени в чл. 178; обособен е нов чл. 179, чиято ал. 1 предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на официални празници и време на разположение, а ал. 2 и 3 имат общо значение, като ал. 3 възпроизвежда последната редакция на ал. 5 на стария чл. 202.

Твърди още,че проследената нормативна история налага два извода:

Законотворческият разум предполага изброяването на видовете възнаграждения да е изчерпателно, в противен смисъл с безсмислено в ЗМВР2006 да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, ако същото се дължи но силата на Кодекса на труда или ЗДСл. Излишно е и прибавянето в ЗМВР-2014 г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични дни и време на разположение, които също биха следвали от КТ или ЗДСл.

Допълнението в чл. 202, ал. 5 ЗМВР-2006, касаеща характера на изброяването, на текста „за държавните служители от МВР” показва желанието на законодателя недвусмислено да лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не са насочени специално към служители на МВР. Последващото, нарочно добавяне па изричен текст не може да бъде отдадено на нормотворчско излишество, още повече предвид синхрона между това добавяне, едновременната отмяна на § 1а от ЗМВР- 2006, препращащ към ЗДСл, и предвиждането на нов вид допълнително възнаграждение - за специфични условия на труд. Думите в чл. 202, ал. 5 от ЗМВР-2006 „със закон или акт на Министерския съвет ’ съществуват и кьм момента на това изменение, поради което не може да се приеме, че добавката касае само подзаконовите актове.

Законодателят не е изключил възможността допълнително възнаграждение да бъде предвидено па друго място в ЗМВР или в друг специален закон. Сходно с положението и с отчитането на работното време и възнаграждението за извънреден труд. Приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) с отклонено с чл. 211, ал. 7 от ЗМВР-2006 и чл.