Решение № 1257 от 23.11.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1257 гр. Перник, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20221720103115 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, във вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1-во, 2-ро и 3-то от ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК и чл. 24 от ЗПК, във вр. с чл. 146, ал. 2, т. 5 от ЗЗП.

Образувано е по искова молба, подадена от Р. Д. К., ЕГН ********** от ********** срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. Славянска № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за паричен заем № *** от ***** г. по силата, на който ответникът му е предоставил сумата от 600 лв., а той се е задължил да я върне на три броя месечни погасителни вноски.

Сочи според чл. 6, ал. 1 от договора заемателят се е задължил в срок до три дни от усвояване на заетата сума да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на условия, определени от кредитора. За неизпълнение на това задължение в чл. 6.2 от договора е предвидено начисляване на неустойка в размер на 247.50 лв. Ищецът твърди, че тази сума е начислена в негова тежест още при сключване на договора.

Сочи, че в изпълнение на своето задължение за връщане на заетата сума е превел по сметка на ответника, както следва: на 18.03.2022 г. – 400 лв.; на 21.03.2022 г. – 500 лв. На 23.03.2022г. ответникът му е възстановил, като надплатена, сумата от 12 лв.

Счита, че част от заплатената от него сума, надвишаваща размера на заетата такава, а именно 288.00 лв., е недължимо платена, тъй като договорът за паричен заем е нищожен, евентуално – нищожни са отделни негови клаузи, 1 послужили като основание за начисляването и.

Ищецът сочи, че договорът за паричен заем е нищожен, тъй като не е спазено изискването за форма – да е написан по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи да са с еднакъв по вид и размер шрифт/чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК/, както и в съдържанието му не са включени всички реквизити – не е посочен годишния процент на разходите, условията за издължаване/чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11, вр. чл. 22 от ЗПК/. Счита, че отсъствието на ясна методика относно компонентите, включени в ГПР и начина на формирането му е в противоречие с чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК и по съществото си представлява непосочване на ГПР.

Твърди, че е нарушена забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и действителният ГПР значително надхвърля допустимия процент на разходите, тъй като такива се явяват и плащанията за неустойка.

Сочи, че клаузата на чл. 6.2 от договора за дължимост на неустойка е нищожна, тъй като излиза извън функциите, които законът и придава – обезпечителна, обезщетителна и санкционна и съответно противоречи на добрите нрави. Твърди, че основание за нищожността и е и противоречието и на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като уговарянето и, по съществото си представлява второ обезщетение за забавено плащане, каквото е и начисляването на лихва за забава. Като друго основание за нищожността изтъква противоречието и на чл. 71 от ЗЗД, в която са предвидени последиците от непредставяне на обещано обезпечение – настъпване на предсрочна изискуемост на цялото задължение, а за неизпълнението на процесната уговорка от заемателя, е предвидена различна последица – заплащане на неустойка.

Твърди нищожност и на клаузата за присъждане на възнаградителна лихва, поради нарушение на добрите нрави, тъй като предвиждането и заедно със задължение за заплащане на неустойка се явява изключително и необосновано висока по размер.

Сочи, че договорът е сключен от ищеца, при условия на крайна необходимост, в момент, в който поради липса на парични средства не е имал възможност да задоволява основни свои и на семейството си потребности, което е определящо за решението му.

Излагат се съображения за прилагане на заблуждаваща търговска практика от ответника по отношение на клаузата за определяне на ГПР.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца 288 лв., представляващи недължимо платена сума по силата на нищожен договор за паричен заем № *** от ***** г., евентуално поради нищожност на клаузите на чл. 6, т. 1, чл. 6, т. 2, чл. 3.7 от същия договор, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2022 г. до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът признава, че между него и ищеца е сключен договор за паричен заем № *** от ***** г., който е усвоен на ****** г. Оспорва твърдението, че ищеца му е заплатил процесната сума от 288 лв.

2

Ответникът оспорва изцяло наведените доводи за нищожност на договора за паричен заем, както и за нищожност на част от клаузите му. Сочи, че същият е сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП, тълкувани съобразно трайната практика на Съда на Европейския съюз и на Върховния касационен съд на Република България.

Искането към съда да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В съдебно засдеание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат М., поддържа иска. Излага съображения за неговата основателност.

Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не е изпратил представител.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните доказателства, намери следното:

Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество искът е основателен.

Съдът като обсъди приетите по делото писмени доказателства, в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното:

Не се спори между страните и е видно от представени те договор за паричен заем кредирект № *** от ****** г., стандартен европайски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, лог-файл по договор за паричен заем № ***, общи условия на „Сити кеш“ ООД за заеми „Кредирект“, в сила от 08.03.2019 г., че по силата на сключен на ****** г. договор за заем, ищецът е получил в заем от ответника сумата от 600 лв., изплатена му на 14.03.2022 г. чрез „Изипей“. Съгласно чл. 3 от договора ответникът се е задължил да върне заетата сума, ведно с договорна лихва с фиксиран лихвен процент от 40.05% на общо 3 броя месечни вноски в размер на 213.50 лв., с падеж на първо плащане 12.04.2022 г. и на последно плащане – 13.06.2022 г. Годишният процент на разходите е 47.52%. Общата сума за плащане по кредита е 640.50 лв.

В чл. 6.1 от договора страните са се съгласили, че заемът ще бъде обезпечен от от заемателя, в тридневен срок от усвояването му, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия – банкова гаранция или поръчител, който има осигурителен доход най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната , не е поръчител по други договори за заем, сключен със заемодателя, не е заемател по сключени и непогасени договори за заем със заемодателя, няма кредити към банки или финансови институции със статус различен от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справоочните данни на ЦКР към БНБ, представи служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за получавания доход.

Съгласно чл. 6.2 от договора за неизпълнение на това задължение е предвидена неустойка в абсолютен размер от 247.50 лв., която се начислява 3 автоматично от заемателя и е платима разсрочено съгласно погасителния план, а именно на три равни месечни вноски от по 82.50 лв., с падежи, съвпадащи с падежите на главното задължение.

Няма спор по делото, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл.

6.1 от договора и ответникът е начилил неустойката, предвидена в чл. 6.2.

Видно от представените от ищеца и не оспорени от насрещната страна разписка

№

0300015229945121/18.03.2022 г. и разписка

№

0300015242446016/21.03.2022 г. в изпълнение на задълженията си по договора за връщане на заетата сума, ведно с договорна лихва и неустойка, той е заплатил на ответника съответно 400 лв. на 18.03.2022 г. и 500 лв. – на 21.03.2022 г. или общо 900 лв. Съгласно признанието на ищеца на неизгоден за него факт, ответникът му е възстановил 12 лв. от тази сума, като недължима. Следователно върнатата от заемателя на заемателя сума по договора е в общ размер на 888 лв.

При така установените факти, от правна страна, съдът намира следното:

Спорни между страните са въпросите отговаря ли процесният договор за паричен заем на императивните изисквания на ЗПК, съответно клаузата за неустойка съответства ли на добрите нрави, на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и на чл. 71 от ЗЗД.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора, е действало извън рамките на своята професионална дейност. Ответникът е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ , поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.

Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с оглед разпоредбите на ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съответствието на договора на цитираните разпоредби следва да е налице към момента на сключването му.

Нарушението на която и да е от императивните разпоредби, има за последица – недействителност на целия договор – чл. 22 от ЗПК. Последиците от нея са уредени в чл. 23 от ЗПК – заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихвата и другите разходи.

Настоящият състав намира, че процесният договор за паричен заем не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК . Според цитираната разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК , годишният лихвен процент изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, 4 изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Годишния процент на разходите се изчислява по специална формула чрез която се осигурява информация на потребителя как е образуван размерът му и каква е общо дължимата сума по договора. В него трябва да са включени всички разходи на кредитополучателя, пряко свързани с кредитното правоотношение.

Процесният договор за паричен заем не отговаря на посочените изисквания, тъй като в него са посочени единствено абсолютните стойности на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 47.52 %/. Не се съдържа информация и за начина на изчисление на фиксирания годишен лихвен процент и отношението му към годишния процент на разходите. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Разпечатката съдържа 51 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7724bd16-5388-4211-b36d-4d0f7ad54efe