Решение № 3841 от 17.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3841 гр. София, 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. К. при участието на секретаря Д.К. К. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. К. Административно наказателно дело № 20261110210252 по описа за 2026 година I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 254332-012427/06.06.2025г., ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на външните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на Б. Г. Б., с ЕГН: **********, административно наказание „парична глоба“ в размер на 10.23 евро с равностойност в размер на 20.00 лева за извършено административно нарушение по състава на чл.6, т.1 вр. чл.185 от ЗДвП.

ВЪЗЗИВНИКЪТ-ЖАЛБОПОДАТЕЛ Б. Г. Б. инвокира във въззивната си жалба лично подробни съображения против издадения санкционен акт.

Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевира се, че липсва извършено административно нарушение.

Иска се отмяната на издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призована, не се явява. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВРОПП е редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, като в писмено становище се релевират доводи за неоснователност на жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по

1 фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II. ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 07.07.2025г. - виж входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление - като липсват надлежно създадени писмени доказателства, удостоверяващи датата на връчването на санкционния акт на страната и съгласно съпроводителното писмо по делото, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 25-4332-012427/06.06.2025г., ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на външните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на Б. Г. Б., с ЕГН: **********, административно наказание „парична глоба“ в размер на 10.23 евро с равностойност в размер на 20.00 лева за извършено административно нарушение по състава на чл.6, т.1 вр. чл.185 от ЗДвП.

На 03.05.2025г., около 18:07 часа жалбоподателят Б. Г. Б., като ползвател и водач на МПС - лек автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег. № **********, собственост на трето лице (Г. Г.а Б., с ЕГН: **********), се движел в град София, по бул. „Евлоги и Христо Г.и“ с посока на движение улица „Черковна“ към бул. „Янко Сакъзов“, като на кръстовището на бул. „Мадрид“ и бул.

„Евлоги и Христо Г.и“ се преустроил в лява лента за движение за ляв завой, като пътната маркировка в тази лента била М11, непрекъсната бяла линия, указваща движението на водачите само ляво. (В тази насока е транспортната схема на Столична община на лист 53-лист 55 от СП). Водачът Б., обаче, преминал през кръстовището направо, а не наляво, при което създал опасност от ПТП. По същото време и място, жалбоподателят Б. бил възприет да извършва административното нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП от свидетелите Д. К. А., П. и Д. Й. М., изпълняващи полицейски функции към 05 РУСДВР по опазването на обществения ред и осъществяващи контрол на движението на участниците по ЗДвП по отворените за обществено ползване пътища на територията на град София. Свидетелят А., след спирането на жалбоподателя Б. за проверка, съставил след това АУАН Серия GA № 896693 2 от 03.05.2025г. срещу последния за административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите свидетелите Д. К. А., П. и Д. Й.М., изпълняващи полицейски функции към 05 РУСДВР. Съдът кредитира събрания по делото доказателствен материал.

Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни.

Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя процесуално нарушение при изготвянето и връчването на съставения АУАН. Правото на защита на въззивния жалбоподател не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за назначение и други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е отразено и в НП. Нарушението е подведено правилно под съответната норма на материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата по съставяне на обжалваното НП. В тази насока, обратните по съдържание възражения от жалбата са неоснователни. Административно-наказателното производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН . НП е издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект административно нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо формираното на обосновано мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на 3 закона. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.

Доказва се от обективна и субекта страна извършеното административно нарушение по чл.6, т.1 вр. чл.185 от ЗДвП . При вярно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и материалния закон, доколкото несъобразявайки се с предписанията на пътна маркировка М1, жалбоподателят Б. е извършил административно нарушение на чл.6, т.1 вр. чл.185 от ЗДвП вр. чл.2, ал.2 вр. чл.11 от ЗАНН. Приложена е била правилната санкционна норма. Налице е доказаност на нарушението на предписанията на пътната маркировка в инкриминирания пътен участък и съгласно гласните доказателствени средства по делото. В тази насока е проекта за организацията на движението, представен от Столична община.

Маркировка М1 е единична непрекъсната линия от пътната маркировка. Тя се използва за разделяне на лентите за движение, за очертаване на опасни участъци или за обозначаване на специални зони. С оглед посоченото, съдът намира, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима по отношение наказаното лице - възникнал е риск от ПТП и предвид налаганите на жалбоподателя Б. многобройни наказания по ЗДвП. Налице е и субективно отношение към извършеното. От субективна страна, жалбоподателят Б. е осъществил нарушението при форма на вина пряк умисъл, защото като правоспособен водач като е съзнавал, че нарушава пътната маркировка, указваща посоката на движение на ляво през инкриминираното кръстовище, същият е продължил движението си с МПС направо, създавайки риск от ПТП и нарушавайки посоката на движение на останалите участници в движението, движещи се в съседната пътна лента, спрямо лентата с маркировката, указваща извършването на завой само на ляво. Съзнавал е, че това е забранено от законоустановените правила за движение по чл.6, т.1 от ЗДвП, а от това следва, че жалбоподателят Б. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им. Настоящата съдебна инстанция приема, че правилно наказващият орган е определил и санкционната разпоредба по чл.185 от ЗДвП (изм. – ДВ, бр. 97 от 2017г., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025г.) за гореописаното обективирано съставомерно поведение и субективно отношение, налагайки законовоустановеното наказание глоба във фиксиран размер 10.23 евро с равностойност в размер на 20.00 лева (това е благоприятен закон към датата на нарушението (03.05.2025г.) по смисъла на чл.2, ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН и доколкото към днешна дата наказанието е 50.00 лева, считано от 07.09.2025г..

С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ подадената жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление в цялост следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.

ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НЕ СПОДЕЛЯ изводите на жалбоподателя от жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват упражняваната негова защитна функция в процеса и като найзаинтересована страна да избегне инициираното срещу него административно – наказателно обвинение. Съдът намира, че с приемане на неоснователността на тезите от въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна в настоящото съдебно решение, се опровергават обратните по 4 съдържание доводи на жалбоподателя от жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не следва отново да им се противопоставят допълнителни аргументи (извън посочените от съда) за тяхната неоснователност, с цел процесуална икономия.

VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото разноски не са дължими в полза на въззивния жалбоподател Б.. Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител претендира изрично разноски в настоящото административно-наказателно производство. Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, които имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (с последни изменения, в сила от 01.10.2025г.), санкционираният жалбоподател следва да понесе разноски за юрисконсулт в размер на 90.00 евро, определени от съда в пределите от 130.00 до 190.00 лева по негова преценка и с оглед обема на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.