Решение № 885 от 01.06.2020, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№885 гр.

Пловдив, 01.06. 2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на деветнадесети май, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО

ДИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ

СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора от ОП Пловдив Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Св. Методиева касационно административно-наказателно дело № 418 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Касационният жалбоподател Н.С.Т. с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния си представител адв.П., обжалва Решение № 3 от 08.01.2020 г., постановено по АНД № 893/2019 г. по описа на Районен съд Асеновград, 4 наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0239- 000493 от 22.04.2019 г., издадено от Началник на РУ на МВР Асеновград, с което на жалбоподателя Т. са наложени административни наказания глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

С касационната жалба се претендира отмяна на решението на Районния съд с твърдение за неговата незаконосъобразност и неправилност. Сочи се, че административното нарушение не е доказано от обективна и от субективна страна и районният съд неправилно е счел, че случаят на нарушение е немаловажен. В съдебно заседание жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител. Депозирана е молба от пълномощника му, с която касационната жалба се поддържа.

Ответникът по жалбата РУ на МВР Асеновград, редовно призован не е изпратил представител и не е депозирал отговор по касационната жалба.

Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Трифонова изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът, потвърдил наказателното постановление, е приел за установено от фактическа страна въз основа на разпита на двама свидетели и приетите писмени доказателства по административната преписка, че жалбоподателят е управлявал придобито от него МПС, което в двумесечен срок не е бил регистрирал, поради което и служебно, по силата на чл.143, ал.5 от ЗДвП, регистрацията на автомобила е била прекратена, както и че това деяние жалбоподателят е извършил непредпазливо. Поради това и първоинстанционният съд е счел, че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Т. и е изложил мотиви във връзка с преценката му за немаловажност на случая, както и за законосъобразното определяне на наложените административни наказания.

Настоящият съдебен състав намира, че решението си първоинстанционният съд е постановил при непълнота на доказателствата. Обстоятелството, че в административно-наказателното производство тежестта на доказване е на наказващия орган не освобождава съда от задължението да осигури разкриването на обективната истина със средствата и по реда, предвидени в НПК, който се прилага, съгласно чл.84 от ЗАНН в това производство, включително и чрез събиране на доказателства от съда по негов почин с оглед извършване лична проверка на всички обстоятелства, които са от значение за преценката относно законосъобразността на наказателното постановление, съгласно принципа на непосредственост, визиран в чл.18 от НПК.

В тази насока, според настоящия съдебен състав необоснована остава преценката на районния съд относно това, че нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е доказано, както от обективна, така и особено от субективна страна и е извършено виновно – непредпазливо от страна на жалбоподателя Т., като се има предвид, че доказателства конкретно относно субективната страна на деянието не са събрани и съответно обсъдени в мотивите на съда, постановил обжалваното решение. С оглед характера на нарушението, за което е издадено наказателното постановление, то за да е извършено същото, включително и от субективна страна, е необходимо водачът на МПС да знае, че МПС е с прекратена служебно регистрация. В тази връзка, ако лицето, което управлява МПС със служебно прекратена регистрация е и негов собственик, както впрочем се твърди в наказателното постановление, то такава представа у него ще е налице ако са изтекли и два месеца от придобиването на МПС. За да се извърши подобна преценка обаче, е нужно да се установи дали и кога жалбоподателят е придобил въпросното МПС, дали е изпълнил задължението си да заяви пред контролните органи обстоятелството, че е негов приобретател, срокът за което е едномесечен /чл.145, ал.2 от ЗДвП/, съответно дали към момента на управление на МПС е бил изтекъл и предвиденият в чл.143, ал.15 от ЗДвП, респективно чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. двумесечен срок от придобиването, в който, при неизпълнение на задължението на собственика да регистрира превозното средство, служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система се прекратява регистрацията на регистрирано ППС. В случая съдът, разгледал жабата против наказателното постановление, не е изискал нито справка за собственост на въпросния автомобил, нито извлечение от автоматизираната информационна система относно статуса на регистрацията му, за да се проверят посочените обстоятелства. Вместо това, безкритично е приел наличието на установено нарушение въз основа само на свидетелските показания, в които обаче не се съдържа конкретен отговор по въпросите кога е било придобито МПС, кой го е придобил, кога е трябвало да се заяви пред контролните органи придобиването на МПС, респективно кога е изтекъл двумесечният срок, след който и при неизпълнение на задължението на собственика настъпва служебно прекратяване на регистрацията, налице ли е в действителност отбелязване на такова обстоятелство в автоматизираната информационна система и кога, сиреч дали отбелязването, на което се позовават свидетелите е било надлежно и коректно направено при наличие на основанията по чл.143, ал.15 от ЗДвП. В тази насока и с оглед твърдението в жалбата срещу наказателното постановление, че нарушението не е било извършено виновно, съдът е дължал и изясняване на тези обстоятелства, и мотивиран отговор на възражението. Иначе, неоснователно е изложеното в касационната жалба становище относно това, че е следвало да се събират доказателства във връзка с уведомяването на жалбоподателя за извършеното служебно прекратяване на регистрацията, доколкото уведомяване е предвидено в други различни хипотези на чл.143 от ЗДвП, но не и в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, при която прекратяването на регистрацията настъпва при предвиденото в закона изтичане на срок, а жалбоподателят е длъжен да знае закона.

Несъбирането на доказателства, относими към пълното изясняване на фактите по делото и съответно правилността на преценката на съда относно доказаността на нарушението и конкретно от субективна страна, се явява основание за отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила с оглед приобщаване към делото при новото му разглеждане на относимите доказателства от значение за направата на крайни изводи.

Поради изложените съображения и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3 от 08.01.2020 г., постановено по АНД № 893/2019 г. по описа на Районен съд Асеновград, четвърти наказателен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.