Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 248 от 11.07.2022, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 289/2022
Вид
Решение № 248
Подписан
11.07.2022
В сила
12.05.2023
Състав
Аглика Гавраилова, Антоанета Атанасова, МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Русе, 09.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Антоанета Атанасова

Михаил Драгнев при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20224500500289 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ООДРусе, еик **********, представлявана от юр.Т.Д, против решение №164 от 14.02.2022г., постановено по гр.д.№ 108/2021 г. по описа на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от ИР. П. ФЛ. против дружеството иск за установяване недължимост на сумата от 5265,67лв, начислена като цена за потребена вода по фактура № **********/01.08.2020 г. запериода от 15.06.2020г. до 15.07.2020г. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и поради необосноват по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът се отхвърли, както и присъждане на направените разноски.

Ответницата по жалбата ИР. П. ФЛ., от с. П., община В., обл.Русе, чрез пълномощника адв.В.В., оспорва основателността на жалбата. Моли 1 решението да бъде потвърдено, както и да й се присъдят направените разноски.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството по делото е образувано по предявен от ИР. П. ФЛ. против жалбоподателя отрицателен установителен иск- за недължимост на сумата от 5265,67лв., представляваща цена на доставена питейна вода.

От фактическа страна е установено, че страните са в облигационно отношение по договор за предоставяне на ВиК услуги за недвижим имот, находящ се в с. П., община В., обл.Русе, по ул. "С.К.", като ищцата е абонат на дружеството-жалбоподател по партида с номер 0681047.От справката – извлечение с данни за консумирана вода от абонат 0681047, е видно, че ищцата собственик на имота от 01.10.2006г.За различните месеци от 01.10.2006г. – 01.04.2021г. количеството консумирана вода е различно и съответно има издадени фактури за 5,76лв; 8,58лв, но и за 343,20лв, 346,63лв, 350,06лв.

С писмо от ответното дружество И.Ф. е уведомена, че при извършена проверка на водомерното стопанство в с. П., по нейната партида с абонатен номер 0681047, е отчетено показания 2509л При отчета на 15.06.2020г. същото е 452 или разликата е 2057куб.м вода.

Свидетелката Б., служител към ВиК-ООД, като инспектор „Вътрешно – ведомствен контрол“, установява, че за първи път посетила имота в с. П.

„през миналата година“, т.е. през лятото на 2020г. /свидетелката е разпитана в първоинстанционното производство на 31.05.2021г. /.Тогава правили пълна проверка на водомерите в цялото село. На Б. направило впечатление, че консумацията на вода в имота е голяма.Водомерният възел бил разположен в малка шахта. На капака на тази шахта имало много шишета с препарати за домакинството.В двора на процесния имот имало засадени домати, опънати 2 маркучи за вода. Свидетелката уточнява, че маркучите са за капково напояване. Не може да отговори колко е голям двора. Според свидетелката „ насетите домати били колкото за домакинството“. Заявява, че не е видяла басейн и допълва, че ако е била видяла, щяла да го снима. Засичала е такива големи консумации на вода, но в други села, от тези, които обслужва.

В първоинстанционното производство като свидетел е разпитан и С.М., син на ищцата. Свидетелят заявява, че в имота живее майка му с неговия брат, който е на 8г. Според М. дворът е с площ 2дка. В него отглеждали 10 корена домати, 10корена краставици и 10 корена пипер, а другото било трева. Майка му всяка година отглеждала зеленчуци, но такава голяма консумация на вода не е била отчитана. Свидетелят счита, че има грешка във водомера.Твърди, че през лятото на 2020г. не са извършвали никакви ремонтни действия, свързани с консумация на вода.Не е имало аварии.

От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният водомер е със следните технически параметри : еднострунен, сух водомер за студена питейна вода, със сух ролков брояч, клас на точност „В“ / Класът на точност се определя в зависимост от стойностите на минималния разход на водомера и преходния разход – клас А, клас В и клас С. Като клас А е с найниска точност на измерване и съответно най-големи грешки при измерването, докато клас С е с най-висока точност на измерване/.Постоянен разход Q max=5 мЗ/час. В първоначалната експертиза вх.№9829/09.06.2021г.вещото лице сочи, че като има предвид, че Q max не е максималното количество вода, което може да премине през водомера за 1ч, а е най-големият разход, при който водомерът може да работи в ограничени периоди, без повреда и без превишаване на максимално допустимите грешки и максимално допустимата стойност на загуба на налягане, напълно е възможно посоченото количество вода да премине през процесния водомер за посоченото време.В експертиза вх.№20515/20.10.2021г. е посочено, че за определянето обема на питейната вода през водопровод, непосредствено преди водомера в имота, е необходимо да се знае скоростта на водата, времето и площта на сечението на тръбата.

Като съобразява тези данни, експертизата дава заключение, че при скорост на водата 1m/s за зададеният период от 35дни количеството вода ще бъде 855,645 куб.м. При измерена скорост на водата 4,9m/s, количеството вода е 4219,992куб.м. В производството по делото вещото лице е обяснило, че в 3 случая е направено хидравлично измерване на налягането на водопроводната инсталация в процесния имот. Тъй като тръбата е 3/4цола или 2см, през нея може да премине начисленото количество вода.От приложения към експертизата Протокол за хидравлично изпитване на налягане във водопроводна инсталация е видно, че хидравличното налягане в мрежата е 4,5 bar – изпитването е извършено в присъствие и на ищцата.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният иск като е приел, че дружеството не е установило основанието за дължимост на вземането.Обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано.

От данните по експертиза вх.№20515/20.10.2021г. се установява, че максималният дебит на измервателния уред, монтиран в имота, е 5m/h, съответно на труба ¾. При този дебит скоростта на изтичане на водата е 4,9m/s.

При измерена скорост на изтичане на водата 4,9m/s, за зададеният период количеството вода е 4219,992куб.м.

При тези факти неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че отрицателният установителен иск предявен срещу жалбоподателя е основателен.От експертизата е установено, че начисленото количество питейна вода е доставено, предвид измерените хидравлично налягане и съответно – скорост на изтичане на водата.

Съвкупната преценка на доказателства обуславят категоричния извод, че ответницата по жалбата в качеството си на потребител на предоставените от жалбоподателя услуги дължи заплащане на горепосочената сума в размер на 5265,67лв., която представлява цена на доставена питейна вода.

Обжалваното решение, с което предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на процесната сума е уважен, е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него следва да се постанови ново решение, с което искът се отхвърли.

С оглед изхода от спора разноските за производството по делото са в тежест на ответницата по жалбата. Същата дължи заплащането на направените от жалбоподателя разноски за двете инстанции, но такива 4 своевременно са претендирани само за въззивното производство.Въззиваемата дължи на жалбоподателя 105,31лв. разноски за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 164/14.02.2022г., постановено по гр.д.№ 108/2021 г. по описа на Русенския районен съд и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.П. Ф., ЕГН **********, от с. П., обл.Русе, против „ В и К „ООД, еик **********- Русе иск за недължимост на сумата от 5265,67лв.- цена на за доставка на питейна вода по по фактура №********** от 01.08.2020 г. като неоснователен.

ОСЪЖДА И.П. Ф., ЕГН ********** да заплати на „В и К „ ООД-Русе сумата в размер на 205,31 лв. разноски за производството.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5