Решение № 683 от 23.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.а като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20243110110514 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК.

Ищецът „Ю. Б.“ АД твърди, че между „Б. П. П. Ф.“ и А. Ж. М. е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-******* от 28.12.2022 г. с кредитен лимит от 3500 лева. Заявява, че едновременно със сключването му се е извършило усвояване чрез покупка на стока на изплащане. Сочи, че наред с това в полза на ответника е издадена кредитна карта, чрез която е усвояван паричен ресурс чрез картови транзакции и теглене на пари в брой и след първоначално посочения период по погасителния план. Твърди, че уговорената месечна вноска била в размер на 130.29 лева при лихвен процент от 21.06 %. Ответницата преустановила плащанията по кредита на 01.03.2023 г. Вземанията по кредита били обявени за предсрочно изискуеми на 15.08.2023 г. с връчването на покана на длъжника. В исковата молба се съдържа изрично позоваване на предсрочната изискуемост.

Ищецът заявява, че е придобил вземанията по договора за кредит чрез придобиване на търговското предприятие на „Б. П. П. Ф. С.А.“, клон България.

Обосновава правния си интерес от предявяване на иска с твърдения, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 717/2024 г. по описа на ВРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

1

Отправя искане до съда за приемане за установено, че А. Ж. М. дължи на „Ю. Б.“ АД, следните суми:

1) сумата от 3943.50 лева/2016.28 евро, представляваща незаплатена главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-******* от 28.12.2022 г., сключен с „Б. П. П. Ф. С.А.“, клон България, търговското предприятие на който е придобито от ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.01.2024 г. до окончателно изплащане на задължението;

2) сумата от 837.24 лева/428.07 евро – възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.03.2023 г. до 15.08.2023 г.;

3) сумата от 191.15 лева/97.73 евро – мораторна лихва, начислена за периода от 08.08.2023 г. до 19.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 717/2024 г. по описа на ВРС.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е депозирал писмен отговор, с който с който навежда доводи за нередовност на исковата молба поради липса на надлежно учредена представителна власт на лицето, подписало същата, и неоснователност на предявените искове.

Ищецът, с писмена молба, депозирана преди първото по делото заседание, поддържа предявените искове.

Ответникът, чрез назначения от съда особен представител, оспорва исковете. Развива съображения за недопустимост на производството, като поддържа, че не може да се приеме за техническа грешка, отстранима по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, посочването в исковата молба на дата на сключване на договора за кредит, различаваща се от посочената в заповедта за изпълнение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч. гр. д. № 717 по описа за 2024 г. на ВРС, 18 състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство.

Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.

С исковата молба е представен Договор за кредит № CARD-******* от 28.12.2022 г., сключен между „Б. П. П. Ф. С.А.“, клон България и А. Ж. М. /л.

4-8/. От неговото съдържание се установява, че дружеството е отпуснало на ответника револвиращ кредит в размер на 3500 лева. Съгласно т. 2 от договора кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта, позволяваща извършване на теглене в брой от банкомати /ATM/, плащания чрез терминални устройства /POS/ и други услуги, достъпни чрез AT M и POS. В т. 14 от 2 договора изрично е предвидено, че за ползване на револвиращия кредит кредитополучателят дължи годишна лихва, която се начислява върху усвоения кредитен лимит за времето на ползването му. Наред с това кредитополучателят дължи заплащане на такси за ползване на картата съобразно приложимата тарифа на дружеството, които се удържат за сметка на разполагаемия кредитен лимит. При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва /т. 17/.

Към писмените доказателства по делото са приобщени и договор за застрахователно посредничество и сертификат за застраховка, ведно с общи условия /л. 82-89/, от които става ясно, че ответницата е сключила договор за застраховка към договора за кредитна карта, съгласно който застрахователната премия се начислява като задължение по кредитната карта /виж стр. 2 от Сертификат № CARD-*******/.

От служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че търговското предприятие на „Б. П. П. Ф. С.А.“, клон България, е придобито от ищеца - „Ю. Б.“ АД, което обстоятелство съдът е обявил за публично известно и неподлежащо на доказване с доклада по делото. Следователно ищецът се явява универсален правоприемник на кредитора по гореописания договор.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, подробно и обосновано, усвоената главница по процесния договор за кредит възлиза на общо 3943.50 лева, формирана, както следва: месечни вноски за покупка на изплащане – 912.03 лева, застраховка – 20.22 лева, такса обслужване – 30 лева, лихва кредитна карта – 40.08 лева и остатъчна главница – 2941.17 лева.

Вещото лице е изчислило, че дължимата договорна лихва е в размер на 837.24 лева, формирана като сбор от дължимите вноски по погасителен план за периода от 01.09.2023 г. до 01.01.2026 г., като същата е начислена в счетоводството на банката на 08.08.2023 г. Сочи, че мораторната лихва, начислена върху главницата от 3943.50 лева за периода от 08.08.2023 г. до 19.12.2023 г. възлиза на 191.15 лева. Изрично вещото лице заявява, че липсват данни за извършени плащания по договора за кредит за периода от подписването му до 13.01.2026 г.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Уточнява, че по кредита са усвоени две суми – за заплащане на устройство и за заплащане на застраховка. Пояснява, че главницата по кредитната карта е формирана като сбор от задължението за главница по договора за стоков кредит, начислени такси за ползване на кредитната карта, лихва по кредитната карта и застраховка по кредитната карта. Посочва поотделно размера на мораторната лихва, начислена върху всяко от посочените вземания, както следва: 44.21 лева – върху вземането за месечни вноски за сумата от 912.03 лева; 0.98 лева – върху вземането за застраховка за сумата от 20.22 лева; 2.45 лева – върху вземането за такса обслужване за сумата 30 лева; 1.94 лева – върху вземането за лихва по кредитна карта за сумата от 40.08 лева и 142.57 лева – върху вземането за сумата от 2941.17 лева.

3

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на производството и редовността на исковата молба :

Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителен иск за вземането. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.

Действително в исковата молба първоначално е посочено, че претенциите на ищеца се основават на Договор за кредит от 17.07.2019 г., което основание се различава от отразено в заповедта за изпълнение. Именно поради изложеното съдът, в хода на извършената проверка по реда на чл. 129 ГПК, е оставил производството по делото без движение, като с молба от 10.10.2024 г. ищецът изрично е уточнил, че в исковата молба е допусната техническа грешка, касаеща датата на договора, и същият е сключен на 28.12.2022 г. Че се касае за техническа грешка може да се заключи и при съобразяване на факта, че приложените към исковата молба доказателства касаят именно договор за кредит от 28.12.2022 г.

Неоснователно е възражението на ответника за липса на представителна власт на адв. М. Ц., подписал исковата молба. Видно от приложеното на л. 10 от делото пълномощно, последният е преупълномощен от адв. Д. Д., който от своя страна се явява съдружник в неперсонифицираното Адвокатско съдружие „Д. и съдружници“ /упълномощено от ищеца съгласно пълномощно от 05.12.2019 г. – л. 10/, както и законен представител на другия съдружник в посоченото съдружие - Еднолично адвокатско дружество „Д. М. Д.“. Това се потвърждава от служебно извършените справки в Регистър Булстат, приложени на л. 62 и 63 от делото. Именно поради тази причина и преупълномощаването носи подписа единствено на адв. Д. Д..

За да бъдат уважени предявените искове, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответника по договор за кредит; 2) реалното предоставяне на ответника на заетата сума; 3) настъпването на падежа на вземанията.

От представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин съществуването на облигационна връзка между ищцовото дружество и ответника, а от заключението по съдебно-счетоводната експертиза се потвърждава и че ответникът е усвоил заемната сума, като понастоящем всички претендирани вземания са падежирали, в т.ч. сумите по продажбата на изплащане, крайният падеж на които е 01.01.2026 г./.

От заключението на вещото лице се установява, че главницата по процесния договор за кредит възлиза на общо 3943.50 лева. От същата обаче следва да бъде изключена сумата от 40.08 лева, доколкото същата всъщност 4 представлява лихва по кредитната карта. По отношение на последната, за разлика от вземанията на кредитора за такси за обслужване на платежния инструмент и за застрахователни премии, липсва изрична договорна клауза, която да предвижда усвояването й за сметка на кредитния лимит, поради което и съдът намира, че в тази част /за сумата от 40.08 лева/20.49 евро/ искът следва да бъде отхвърлен. За остатъка в размер на 3903.42 лева/1995.79 евро същият следва да бъде уважен.

Що се отнася до претенцията за възнаградителна лихва, доколкото от експертното заключение е видно, че за исковия период от 01.03.2023 г. до 15.08.2023 г. такава не е начислявана, като посочената от ищеца сума от 837.24 лева е формирана като сбор от вноски с падежи от 01.09.2023 г. до 01.01.2026 г., същата следва да бъде отхвърлена изцяло.

Предвид частичното уважаване на иска за главница искът за обезщетение за мораторна лихва също следва да бъде уважен частично – за сумата от 189.21 лева/96.74 евро, представляваща начислената лихва върху вземанията, формиращи уважената част от иска за главница, като за разликата и акцесорният иск следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 622.82 лева/318.44 евро.