Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1840 от 10.11.2026, Административен съд - Ловеч

Съд
Административен съд - Ловеч
Дело
350/2026
Подписан
10.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 58, ал. 1, т. 10 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл. 6 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл. 6, ал. 3, т. 1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл. 76, ал. 3, т. 3 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл. 76, ал. 4, т. 2 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл. 83, ал. 1 и ал. 2 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл. 83, ал. 1 и ал. 2 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл. 83, ал. 4 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл. 83, ал. 5 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл. 98, ал. 1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл. 353б · Наказателен кодекс
  • чл. 353б, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 86 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1840

Ловеч, 10.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - V състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА РАДЕВА

При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА РАДЕВА административно дело № 20267130700350 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуален кодекс /АПК/ във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ .

Делото е образувано по Жалба вх. № 2284/08.07.2026г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, вх. № УРИ 451000-1635/02.07.2026г. по описа на РУ [населено място], подадена от С. В. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. С. Ч. от АК [населено място], с адрес на кантората: [населено място], [улица], ет. 4, срещу Отказ с рег. № 451р-6212 от 24.06.2026г. относно издаване на разрешение за придобиване, чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие с цел самоотбрана, издаден от Началника на РУ [населено място]. С жалбата се прави искане съдът да отмени оспореният отказ по изложени подробни доводи за това и да върне преписката на административния орган с указания за издаване на исканото разрешение по подадено Заявление вх. № УРИ 451000-1072 от 27.04.2026 година.

В съдебно заседание жалбоподателят С. В. К., редовно призован, не се явява лично. Не се явява и упълномощеният от него процесуален представител – адв. С. Ч. от АК [населено място]. Подадена е преди съдебно заседание писмена молба от адв. Ч., в която същият е отразил, че поддържа жалбата, няма нови доказателствени искания и моли да бъде отменен обжалваният отказ, като бъде върната преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания, както и да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото.

Ответната страна – Началник на РУ [населено място] при ОДМВР [населено място], редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от процесуален представител – главен юрисконсулт Р. Р., който изразява становище за неоснователност на жалбата с искане същата да бъде отхвърлена. Излага подробни аргументи за законосъобразност и правилност на обжалвания отказ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като извърши анализ на доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С. З. вх. № УРИ 451000-1072 от 27.04.2026г. жалбоподателят С. В. К. е направил искане до Началника на РУ [населено място] при ОДМВР [населено място], да му бъде издадено разрешение за придобиване, чрез закупуване, на един брой късоцевно огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. Към заявлението са приложени освен копие на лични документи и удостоверение за психическа годност, така и мотиви, в които К. е посочил, че оръжието му е необходимо, тъй като притежава фирма „К. мега металс“ ЕООД, която се занимава с изкупуване на черни и цветни метали, както и че той пътува из страната и оръжието му е необходимо за самозащита. Приложено е също удостоверение, че К. е завършил курс „Боравене с огнестрелно оръжие и боеприпаси“ и е положил успешно изпит по Протокол № 50-05 от 2010г., както и Декларация по чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗОБВВПИ.

Със Заповед № 451з-66 от 28.04.2026г., издадена от Началника на РУ [населено място], е възложена проверка за спазване на законоустановените срокове за издаване на разрешения за дейности с ООБ във връзка с подаденото от С. В. К. З. вх. № УРИ 451000-1072 от 27.04.2026 година.

Видно от изготвена от старши инспектор Ц. С. до Началника на РУ [населено място], Докладна записка рег. № 541р-4220/29.04.2026г., С. В. К. е имал три полицейски регистрации, по една от които производството е приключило с присъда с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на което е било отложено за изпитателен срок от 3 години за престъпление по чл. 353б от НК. Посочено е, че не са налице данни, водещи до извод за наличие на заплаха за живота и здравето на С. В. К. и е изразено становище да не бъде издавано разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие с цел самоотбрана и боеприпаси за него.

По повод издадена от Началника на РУ [населено място] рег. № 451з-67/2026г. е била изготвена от мл. ПИ К. К. Д. записка № УРИ451р-4585/11.05.2026г., видно от която при извършена на 07.05.2026г. проверка е било установено, че С. В. К. е създал място за съхранение на ООБ съгласно изискванията на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ и не са налице данни за наличие на криминални прояви, да е настаняван през последните три години задължително в лечебно заведение по Закона за здравето, няма данни да употребява наркотични вещества, както и не са му налагани мерки по Закона за защита от домашното насилие. В тази докладна записка е изразено становище за издаване на разрешение за дейности с ООБ на С. В. К..

Изискана е била Електронна справка за съдимост на С. В. К., издадена на 07.05.2026г., от която е видно, че същият е осъждан с Присъда № 260005/06.12.2022г., постановена по НОХД № 338/2020г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, влязла в законна сила на 31.03.2023г. за извършено престъпление по чл. 353б, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 години. Вписана е реабилитация по чл. 86 от НК, настъпила на 02.04.2026 година.

С оспореният в настоящото производство Отказ с рег. № 451р-6212 от 24.06.2026г. относно издаване на разрешение за придобиване, чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие с цел самоотбрана, издаден от Началника на РУ [населено място], на основание чл. 83, ал. 5 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, е отказано издаване на разрешение за придобиване, чрез закупуване на един брой късоцевно огнестрелно оръжие на С. В. К.. В мотивите на отказа е посочено, че от съдържащите се в преписката документи и сочените от заявителя мотиви, се достига до извод, че С. В. К. не посочва основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение, т.е. начинът му на живот, средата, в която се движи, работи, отговорностите му да са опасни за неговата личност, здраве и живот. Излага се, че дори да се приеме, че К. държи в касата на дружеството си големи парични суми, то охраната на такъв обект е по реда на Закона за частната охранителна дейност и този факт не обосновава необходимостта от придобиване на късо огнестрелно оръжие. Посочено е в мотивите, че издаването на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана е крайна мярка, целяща опазване на общественозначими блага, като в конкретният случай не е доказана нуждата от използването й. Сочи се също, че в преписката липсват твърдения и доказателства за конкретни посегателства против личността или имуществото на К., за да се направи извод за необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие, като предотвратяването на потенциални заплахи за посегателства върху имуществото не може да мотивира издаването на разрешение, тъй като заплаха от действия с такъв характер съществува хипотетично за всеки гражданин. В постановеният отказ в заключение е посочено, че е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ – лицето няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Посочено е, че заявителят не е представил доказателства за реална, а не вероятна опасност за живота, здравето и имуществото си и не е налице основателна причина, която по несъмнен начин да обоснови издаването на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана.

Отказът е връчен на С. В. К. на 26.06.2026г., а жалбата е подадена на 02.07.2026г., в законоустановеният срок.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид и разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като направи следните правни изводи:

Отказ с рег. № 451р-6212 от 24.06.2026г. за издаване на разрешение за придобиване, чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие с цел самоотбрана, е издаден от старши инспектор Ц. И. С. – за Началник на РУ [населено място], съгласно Заповед № 295з-1883 от 16.06.2026 година. Съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. В конкретният случай е издаден мотивиран отказ за издаване на разрешение от компетентно лице, а именно Началника на РУ [населено място]. Предвид това съдът счита, че не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Отказът е постановен в предвидената писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Административният орган служебно е извършил проверка и е събрал доказателства във връзка с изясняването на спорните факти и обстоятелства, които са от значение за съществуването на претендираното от заявителя право, като са изложени подробни мотиви за липсата на законовите предпоставки за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. Обсъдени са както представените от заявителя писмени доказателства, така и служебно събраните такива, извършен е анализ на същите и са изложени мотиви за постановения отказ. В този смисъл съдът счита за неоснователно направеното с жалбата възражение за липса на мотиви и неяснота при постановяване на административния акт. Предвид това съдът приема, че не е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени. Не е налице и отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Законодателят изрично е регламентирал кои релевантни факти органът установява сам, т.е. за кои факти той събира служебно доказателства по смисъла на чл. 36, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ органът служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, т. 6 и т. 7, както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят изрично е разпределил задълженията по събиране на доказателствата между органа и заявителя.

В настоящият случай органът в съответствие с изискванията на специалния ЗОБВВПИ е извършил дължимите проверки по заявлението, подадено от С. В. К., събрал е служебно и други релевантни данни и е разпоредил проверка на относимите обстоятелства. Предвид това съдът счита, че административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от ЗОБВВПИ. След подаденото заявление от П. И. П., административният орган е оценил пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение, като е разпоредил и е била извършена проверка на място в дома на заявителя относно изискванията за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси, снабдил се е с електронна справка за съдимост. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на заявителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Следователно той служебно изследва пригодността на заявителя да бъде субект на разрешението, но не и на твърдяната необходимост като правопораждащ юридически факт. Доказателствената тежест за установяване на необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие е на заявителя, а в случая той не е доказал такава необходимост. Именно на основание горното и след обсъждане на сочените от лицето причини, е постановен и обжалвания отказ.