Решение № 823 от 23.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 823 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева в присъствието на прокурора К. Д. Д. като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20231100604690 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.334 НПК.

То е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от С. В. С., осъдено лице, против Определение от 03.07.2023 г по н.ч.д. № 5063/23 на СРС, 115 състав, в частта, в която след извършена кумулация на осъжданията му е бил приложен чл.24 НК, като определеното общо най-тежко наказание от 1 година "лишаване от свобода" е било увеличено с три месеца. Посочва, че това увеличение „не се налага“.

СГП посочва, че следва да се остави в сила групирането, извършено от СРС, като съответно на всички нормативни правила.

В съдебно заседание адв. М., защитник на осъденото лице, посочва, че не обжалва групирането, а увеличението на наказанието по чл.24 НК. Счита, че след като е определено наказание по споразумение под минимума, след това в отделно производство това наказание се увеличава. От неговите доводи не е ясно дали твърди незаконосъобразност на това увеличение или иска милост от съда, независимо от законовите правила. Посочва, че той работи и е безпредметно да се връща в затвора за три месеца.

Осъденото лице С. С. посочва, че работи при вуйчо си и иска да се махнат тези три месеца.

Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства, установи следното:

1

Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място отговор на доводите в жалбата и тези, направени от страните в съдебното заседание; също така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в тази насока.

Относно доводите на защитата. По своето естество тези доводи се отнасят само до прилагането на чл.24 НК. При все това, доколкото въззивната инстанция има правомощието да извърши пълна проверка на всички аспекти на законосъобразността на обжалвания съдебен акт и доколкото прилагането на чл.24 НК е обусловено и от вида и естеството на кумулираните наказания, както и на различните възможности за кумулация, то се налага пълен преглед на осъжданията на жалбоподателя.

Видно от справката за съдимост, С. В. С. е осъждан както следва:

1. по н.о.х.д. № 9383/01 на СРС с влязъл в сила съдебен акт на 18.02.2002 г за деяние от 03.04.2000 г по чл. 195 НК на наказание от 3 месеца "лишаване от свобода", условно отложено за срок от три години;

2. по н.о.х.д. № 94 31/04 на СРС с влязъл в сила съдебен акт на 11.05.2005 г за деяние от 04.10.2002 г по чл. 195 НК на наказание от "глоба" от 1 000 л.в;

3. по н.о.х.д. № 7745/06 на СРС с влязъл в сила съдебен акт на 07.05.2007 г за деяние от 20.08.2005 г по чл. 325 НК на наказание от "пробация";

4. по н.о.х.д. № 3 799/09 на СРС с влязъл в сила съдебен акт на 06.07.2009 г за деяние от 03.11.2009 г по чл. 325 НК на наказание от 8 месеца "лишаване от свобода", условно отложено за срок от три години;

5. по н.о.х.д. № 8832/12 на РС Пловдив с влязъл в сила съдебен акт на 07.10.2013 г за деяние от май-юли 2012 г по чл. 195 вр чл.26 НК на наказание от 2 години "лишаване от свобода", при строг режим, като се привежда в изпълнение предходното наказание;

6. по н.о.х.д. № 5308/13 на РС Варна с влязъл в сила съдебен акт на 22.11.2013 г за деяние от 28.06.2012 г по чл. 194 НК на наказание от 8 месеца "лишаване от свобода".

Това наказание е групирано с предходното, без прилагане на чл.24 НК;

7. по н.о.х.д. № 19066/13 на СРС с влязъл в сила съдебен акт на 07.03.2014 г за деяние от 23.05.2010 г по чл. 194 НК на наказание от 4 месеца "лишаване от свобода", при строг режим; отново е приведено в изпълнение наказанието по четвъртото осъждане;

8. по н.о.х.д. № 10 383/14 на СРС с влязъл в сила съдебен акт на 06.01.2015 г за деяние от 11.10.2003 г по чл. 198 НК на наказание от 1 година и 5 дни, напълно приспаднати от предварителното задържане. Приведено е в реално изпълнение първото му осъждане;

9. по н.о.х.д. № 4 644/13 на СРС с влязъл в сила съдебен акт на 17.11.2015 г за деяние от 03.11.2006 г по чл. 195 НК на наказание от 12 месеца "лишаване от свобода", условно отложено за срок от три години;

10. по н.о.х.д. № 18220/18 на СРС с влязъл в сила съдебен акт на 20.12.2018 г за деяние от 24.05.2018 г по чл. 196 НК на наказание от 7 месеца "лишаване от свобода";

11. по н.о.х.д. № 10872/19 на СРС с влязъл в сила съдебен акт на 16.07.2019 г за деяние от 16.05.2019 г по чл. 196 НК на наказание от 7 месеца "лишаване от свобода", условно отложено за срок от три години;

12. по н.о.х.д. № 1 335/20 на СРС с влязъл в сила съдебен акт на 06.05.2020 г за деяние от 16.02.2020 г по чл. 199 НК на наказание от 12 месеца "лишаване от свобода";

13. по н.о.х.д. № 1423/23 на СРС с влязъл в сила съдебен акт на 01.03.2023 г за деяние от 06.05.2021 г по чл. 196 НК на наказание от 12 месеца "лишаване от свобода";

14. по н.о.х.д. № 3 955/23 на СРС с влязъл в сила съдебен акт на 29.03.2023 г за деяние от 27.03.2022 г по чл. 196 НК на наказание от 12 месеца "лишаване от свобода";

С определение по н.ч.д.№ 2710/15 на СРС, влязло в сила на 10.11.2015 г, се 2 кумулират пето, шесто, седмо и осмо от горепосочените осъждания, с прилагане на чл.24 НК, като най-тежкото наказание от две години е увеличено с шест месеца; както и второто и третото от тях; като първото и четвъртото следва да се изтърпят самостоятелно.

Въззивният съд приема, че правилно СРС е кумулирал тези осъждания.

На първо място правилно е приел, че последните две осъждания касаят деяния, извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях – доколкото двете деяния са извършени на 06.05.2021 г и на 27.03.2022 г, а съдебните актове са влезли в сила през март 2023 г. Поради което правилно е приел, че те следва да се кумулират, като се наложи само едно наказание – което е 1 година "лишаване от свобода" (и по двете е определено такова наказание).

Конкретно относно доводите в жалбата, въззивният съд приема, че правилно е приложен чл.24 НК, като така определеното общо наказание е увеличено; в конкретния случай това увеличение е само с три месеца – като предвид липсата на съответен протест то не може да бъде допълнително увеличено. В жалбата само се посочва, че това увеличение не е нужно. В съдебно заседание, както е посочено по-горе, защитата излага донякъде неясна теза, като може да се предположи, че се касае за подвеждане (доколкото след споразумението, при което наказанието е по-леко, след това то се увеличава в отделно производство) или иска отмяна на това увеличение само по хуманни причини, без значение законовите основания.

Въззивният съд приема, че както естеството на двете кумулирани наказания, така и цялостното съдебно минало на осъденото лице, правят наложително прилагането на чл.24 НК. В случая се касае за две наказания "лишаване от свобода", всяко по 12 месеца, като след кумулация ще бъде изтърпяно само едно наказание от 12 месеца "лишаване от свобода" – което би могло да доведе до представата, че другото от тях фактически е опростено. Това не може да допринесе за поправителния и превъзпитателния ефект на наказанието, което е основната му цел, съобразно чл.36 НК. Също така осъденият С. е бил осъждан 14 пъти, като изтърпените наказания "лишаване от свобода" не са оказали нужното поправително и превъзпитателно въздействие – доколкото в кратък срок след освобождаването му той отново е вършил еднотипни престъпления. Поради което законосъобразно е приложена нормата на чл.24 НК и е увеличено наказанието с три месеца.

Доводите, свързани с искането от съда да прояви хуманност и разбиране към новото му трудово положение (работи при вуйчо си) от правна страна следва да се приемат като доводи, относими към явната несправедливост на наказанието. А в случая изтърпяване на 15 от общо определените 24 месеца не може да се приеме за явно несправедливо.

Обстоятелството, че подсъдимият заявява трудова ангажираност при свой роднина не е от такова естество, че да доведе до извода, че той не следва да търпи това увеличение – доколкото няма никакви данни относно съответните характеристики на евентуалното му трудово правоотношение, вкл и до колко то е трайно и до колко е свидетелство за намерението му да води правомерен живот.

На второ място, относно втората кумулация, извършена служебно от СРС.

На първо място в тази си част определението на СРС не е било обжалвано – доколкото осъденият е обжалвал само увеличението на наказанието по първата кумулация с три месеца. Също така в своите прения адв.М. за първи път само бегло е посочил и това увеличение, като е съсредоточил вниманието си на първата кумулация.

С оглед пълнота на въззивният контрол, той следва да обхване и тази част на съдебния акт. Отново въззивната инстанция приема, че тя е правилна и законосъобразна, вкл и относно увеличението на наказанието с половин година. В действителност тази втора 3 кумулация допълва вече направената кумулация с нчд № 2710/15, доколкото след извършването е била постановено деветото осъждане, което попада в обхвата на вече кумулираните от пето до осмо осъждане; с тази предходна кумулация вече е бил приложен чл.24 НК, като наказанието от две години "лишаване от свобода" е било увеличено с половин година, което общо наказание вече е било изтърпяно. Няма основание, при още едно осъждане за срок от една година като краен резултат не само това осъждане да не се търпи (както СРС е отбелязал, в изпитателния му срок следва ново престъпно деяние), но и предходно определеното общо наказание да се намали.

Правилно и законосъобразно СРС е извършил приспаданията от вече изтърпените наказания и задържания.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 03.07.2023 г по н.ч.д. № 5063/23 на СРС, 115 състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4