Решение № 1205 от 20.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1205 гр. Бургас, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100501640 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е въззивна жалба от Д. П. И. с ЕГН ********** от гр. К., ж.к.„Ж.“, бл. **, вх. *, ет. *, чрез процесуален представител адв. Светла Гонкова-Трайкова срещу решение № 168/06.07.2023 год. по гр.д.№ 1096/2022 год. по описа на Карнобатския районен съд, с което е прието за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Д. П. И. с ЕГН ********** и адрес в гр. К., ж.к. „Ж.“, бл. **, вх. *, ет. * дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от изпълнителния директор – Ганчо Йовчев Тенев, сумите от : 747,25 лв. /седемстотин четиридесет и седем лева и двадесет и пет ст./, дължими по фактури за периода от 26.10.2020 г. до 26.09.2022 г. и представляваща начислена, но незаплатена цена на питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за отчетен 1 период от 03.09.2020 г. до 02.09.2022 г. и 61, 21 лв. /шестдесет и един лева и двадесет и една ст./, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 30 дни след издаване на фактурите, дължимо за периода 25.11.2020 г. до 26.10.2022 г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 по ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед № 498/02.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. № 985/2022 г. по описа на Районен съд – Карнобат. Осъден е Д. П. И. с ЕГН ********** и адрес в гр.

К., ж.к. „Ж.“, бл. **, вх. *, ет. * да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от изпълнителния директор – Ганчо Йовчев Тенев , сумата от общо 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/ – съдебно-деловодни разноски, представляващи 575 лв. разноски в исковото производство и 75 лв. разноски, сторени в заповедното производство по гр.д.

№ 985/2022 г. по описа на Районен съд – Карнобат. Посочено е, че присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца, както следва: IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, ЦКБ – клон Бургас, BIC:

CECBBGSF.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.

Твърди се, че начислените суми за потребена вода са недължими. Неправилно след разпределение ищецът е начислил на отделните абонати – потребители на услуги, разходи за вода и загуби на вода извън сградната инсталация, в която се намира обекта на ищеца. Твърди се, че за процесния период операторът не е изпълнил задълженията си да изгради и поддържа водопроводно отклонение и водомерен възел до границата със сградната водопроводна инсталация, в която се намира обекта на ответника, а е поддържал един общ водомер за множество сгради, които се намират в общ комплекс. Твърди се, че това е неправомерно поведение и от него ищецът няма право да черпи права, натоварвайки потребителите с разходи за вода отчетена като потребена от общите мрежи. Сочи се, че ответникът е изряден платец за разходите за вода начислени по неговата индивидуална партида.

Направен е подробен анализ на събраните по делото доказателства с твърдение, че изводът на съда относно задълженията за заплащане на 2 допълнително начислената вода е необоснован, тъй като погрешно е прието, че в случая следва да се приложат правилата за обект в поземлен имот.

Оспорен е и начина на отчитане на водомерите, с твърдение, че не е електронно, а е следвало да стане в присъствието на потребителя, което не е направено. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове с присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от изпълнителния директор – Ганчо Йовчев Тенев чрез процесуален представител гл. ю.к. Десислава Златева, в който са изложени подробни съображения за нейната неоснователност и за правилност на обжалваното решение. Твърди се, че съдът е анализирал доказателствата по делото и е изяснил точно фактическата обстановка, въз основа на което е направил обосновани и законосъобразни изводи. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирано лице, срещу акт на районния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което Е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Карнобатският районен съд се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1, вр. чл. 410 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 203 от Закона за водите и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид горното и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му по допустими искови претенции, поради което е валидно и допустимо.

Обжалваното решение е постановено по исковата претенция на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД-гр.Бургас против Д. П. И. с ЕГН ********** и адрес в гр. К. за установяване, че ответникът дължи на 3 ищцовото дружество горепосочените суми и осъждането му да заплати на ищеца разноските в заповедното и в исковото производство. Твърди се, че ответникът е клиент на ищцовото дружество и потребител на ВиК услуги за собственото му жилище, намиращо се в сграда-етажна собственост, която заедно с други сгради е присъединена към едно водопроводно отклонение, като на осн. чл.25 от ОУ на дружеството, на потребителите се фактурира вода и от разпределение, когато към водопроводното отклонение са присъединени повече от един потребител. Твърди се, че по процесните фактури издадени за периода 26.10.2020 год. – 26.09.2022 год. в тежест на ответника е фактурирана потребена вода от разпределение, която не е заплатена в сроковете посочени в ОУ. Иска се уважаване на исковите претенции, ангажирани са доказателства.

Ответникът с писмения си отговор не оспорва качеството си на потребител на ВиК услуги, като сочи, че е изряден платец за задълженията за процесния период по индивидуалната си партида за собствения си имот, но твърди, че фактурираните суми от ищцовото дружество за вода от разпределение са недължими. Твърди, че в противоречие с нормативните актове регламентиращи тази дейност, ответникът е включил към общо водопроводно отклонение с водомерен възел /общ водомер/ освен сградата в която се намира жилището на ответника представляваща бл.14, още – бл.10 и бараки с №№ 3, 4 и 5 в ж.к.Ж. в гр.Карнобат. Твърди, че водопроводната мрежа след централния водомер до границата с бл.14 трябва да се стопанисва и поддържа от ищеца, а не от потребителите, като при авария ВиК оператора следва да понесе загубите на вода и носи отговорност за ремонта на мрежата.

Твърди, че това в случая не е било направено от ищеца за процесния период, тъй като през 2020 год. е допуснат теч на значителни количества питейна вода от водопроводната мрежа между общия водомер и сградните инсталации на бл.14, бл.10 и бунгала №№ 3,4 и 5, като разходите за това неправилно са начислени като задължения за плащане от потребителите. Отделно се твърди, че при отчитането на потребената вода са нарушени нормативните изисквания, тъй като при записване на данните от общия водомер не е присъствал представител на потребителите, а също-не е ясно как са разпределени сумите между отделните потребители. Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на съдебните разноски.

При преценка на правилността на решението въззивният съд взе 4 предвид, че не се оспорва обстоятелството, че ответникът по делото е собственик на водоснабдения имот находящ се в етажна собственост, с административен адрес гр.Карнобат, ж.к.„Ж.“, бл. **, вх. *, ет. *, който има качеството на потребител на ВиК услуги с индивидуален парт. аб. №836542.

От заключението на вещо лице Атанасов по приетата съдебносчетоводна експертиза се установява, че за процесния период ответникът е заплащал сумите по издадени фактури за потребена вода отчетена по индивидуалния му водомер с аб.№836542, но не е заплатил издадените му фактури за разпределена вода отчетена от общия водомер.

От заключението на вещо лице Доневски и комбинираното заключение на вещо лице Доневски и Атанасов по приетите от районния съд съответно съдебно-техническа и съдебно-техникоикономическа експертизи се установява, че за сградата в която се намира жилището на ответника – бл. **, централният водомер е ситуиран в градинката пред бл.10. Този централен водомер измерва консумацията на бл.14, бл.10 и на четири едноетажни постройки от които две не се ползват за живеене и са заключени, като едната е с изключено водоподаване. Процесният централен водомер, разположен във водомерна шахта намираща се в градинка пред бл.10, измерва консумацията на вода от бл.14, бл.10 и двете населени едноетажни постройки. За разположената след централния водомер площадкова водопроводна мрежа няма изготвен и съгласуван проект и мрежа не е предадена на ВиК-Бургас.

Видно от представена по делото скица издадена от Община-Карнобат през 2008 год. /л.78/, както и от схемите към заключението на вещо лице Доневски, бл.14, бл.10, четирите едноетажни сгради, които са свързани с централния водомер, както и други сгради, са разположени в един поземлен имот - УПИ II, кв.5 с площ от 10 120 кв.м., който на скицата от 2008 год. е отбелязан като държавна собственост.

Собствениците на водоснабдени имоти са потребители на ВиК услуги съгласно от чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Сградата, в която се намира жилището на ответника е етажна собственост и заедно с други сгради е разположена в общо за всички сгради УПИ, поради което и противно на възраженията по въззивната жалба, спрямо ответника като потребител на ВиК услуги са 5 приложими както правилата относно етажната собственост, така и правилата относно общите поземлени имоти.

Съгласно чл.11 от Наредба №4, водоснабдяването с вода с питейни качества от водоснабдителните мрежи на урбанизираните територии се извършва чрез водопроводни отклонения към имотите на потребителите, а когато след водопроводното отклонение има повече от един потребител, водомерът на водопроводното отклонение е общ водомер. Водопроводното отклонение завършва с водомерен възел. Предвидено е, че операторът може да монтира за негова сметка водомерната шахта и водомерния възел извън границите на имота, като отговорността му за предоставяне на услугата водоснабдяване е до регулационната линия на имота на потребителя. В тези случаи водомерната шахта заедно с водопроводното отклонение, но само до имотната граница на имота на потребителите са част от общите мрежи на водоснабдителната система и се изграждат, поддържат и стопанисват по реда на ЗУТ и ЗВ от операторите.

Става ясно, че разполагането на водомерната шахта и водомерния възел извън границите на имота в който се намира бл.14 – УПИ II, кв.5 по плана на гр.Карнобат – където е монтиран общия водомер, не е в нарушение на Наредба №4, тъй като такава възможност е предвидена с разпоредбата на чл.11, ал.3, изр.2, поради което възражението за нарушаване на нормативните изисквания относно разположението на централния водомер не се споделя от въззивния съд. Не се установи по делото водопроводното отклонение, на което е монтиран общия водомер да е изградено в отклонение от ВиК схемите на одобрения за територията подробен устройствен план. Действително, съществува и възможност общ водомер да бъде изграден при условията на чл.11, ал.3, изр. първо от Наредба №4 само за етажната собственост на бл.14, но съгласно заключението на вещото лице Доневски, за да се изгради самостоятелен водомерен възел с общ водомер само за бл.14 е необходимо да се изготви технически проект за такова водопроводно отклонение и да се съгласува с необходимите институции по ЗУТ, а след като се изпълни техническия проект, да се открие партида в програмата на водния оператор.