Решение № 47 от 17.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Варна, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20243001000483 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Ю. Б. Р., Х. Б. Р. и Х. Б. А., като наследници по закон на К Ю. И, ЕГН ********** – тяхна майка, загинала в резултат на ПТП от 09.11.2021 г., причинено от М М А, ЕГН **********, който като нарушил правилата за движение по пътищата при управление на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 312 Д“ с рег. № N ХХХХ ХХ причинил по непредпазливост смъртта на К срещу решение № 40/04.07.2024г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 43/23г. в частта в която са отхвърлени като неоснователни предявените от тях искове за заплащане на застрахователно обезщетение за горницата над 50 000 лв. за всеки един от тях до сумата от по 150 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на извънсъдебните им претенции 10.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Въззивниците счита обжалваното решение за неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и поради необоснованост. Излагат 1 подробни съображения за това, свеждащи се основно до несъгласие с определеното от първоинстанционния съд застрахователно обезщетение, чийто размер намират за прекомерно занижен поради неправилно тълкуване на понятието справедливост, визирано в чл.52 ЗЗД. Въпреки правилно посочените критерии за определяне размера на обезщетение при настъпила смърт – възрастта на увредения, действителните отношения между него и лицето, търсещо обезщетение и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, съдът не е изследвал задълбочено и не е оценил в достатъчна степен всички доказани по делото факти, като същевременно незаконосъобразно е придал значение на факти, които са неотносими по смисъла на ППВС № 4/68 г. към отнесения пред него правен спор, а именно - преклонната възраст на пострадалата и обстоятелството, че двама от ищците имат свое семейство и деца и не са живели живеят съвместно с майка си. Независимо, че двама от ищците живеели в отделно домакинство поддържА. топла връзка с К, всекидневно се виждА. или поддържА. контакт по телефона, помагА. й в къщната работа и градината, събирА. се по празници. При научаване за инцидента изпаднА. в шок, приели много трудно новината, изпитА. и продължават да изпитват дълбока скръб, непреодолима тъга и много мъка.

След нейната смърт Х. и Х. поели грижите за Ю. поради заболяването му, разболели се, а Х. почти не излизал навън. По- нататък обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, че възрастта на починА.я при ПТП не съставлява самостоятелен критерий при определяне размера на обезщетението, а е съставна, при това – не решаваща част от сложния комплекс от конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, рефериращи към този размер. Несъобразена е и практиката на ВКС, която приема, че живеенето в отделно домакинство не обосновава само по себе си по-висока или по-ниска степен на близост между ищците и пострадА.я, а съдържанието на връзката между тях и начинът за преживяване на загубата. В този смисъл не е отчетена адекватно така формираната близост между деца и единствен родител, емоционалната им привързаност, интензитета на общуване и финансовата и моралната им подкрепа, оказвана им приживе от тяхната майка. Неправилно съдът се е позовал на отсъствието на изключително близка житейска връзка между починА.я и претендиращите обезщетение деца, излизаща извън пределите на обичайните близки отношения, тъй като подобна връзка е относима към материалноправната легитимация на лицата, 2 които съгласно ТР № 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС по изключение имат право на обезщетение – братя и сестри, баби, дядовци и внуци. Такава изключителност на връзката не се изисква за наследниците по закон на починалото лице, каквито са ищците. Съдът не е отчел в нужната степен емоционалния дискомфорт и страданията, които и тримата ищци са претърпели в резултат от загубата им, особено болезненото преживяване на трагичното събитие от Ю., който се е нуждаел от преките и непосредствени нейни грижи и поемането на тези грижи от Х. и Х.. Не са съобразени и икономическите условия в страната към релевантния за спора момент. При постановяване на обжалваното решение е допуснато и нарушение на чл.51 ал.2 ЗЗД. Съдът неправилно е отчел процент съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, равен с този на делинквента. Преди всичко от изслушаната КСАТМЕ не може да се направи категоричен извод дА.

К се е движила по пътното платно или го е пресичала към момента на удара.

Поддържат твърдението си, че към момента на удара пострадалата е пресичала пътното платно и тъй като по делото липсват доказателства, че в близост, а и че в с.Върбак изобщо е имало пешеходни пътеки, които да обосноват извода, че пресичането е станала в нарушение на правилата за движение по пътищата.

Но дори и да се приеме за доказано възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат, то е определено от съда в завишен размер, без да бъде отчетено, че обемът и интензивността на задълженията на водача на МПС и пешеходците, като по-уязвимите в движението участници, са различни и че водачите на МПС дължат по-голямо внимание, отговорност и грижа съгласно ЗДвП. След като основната причина за настъпването на ПТП има водачът на МПС, което е установено по категоричен начин, а именно – изненадващо за пострадалата неправомерно извършване на маневра на заден ход, а поведението на пострадалата е неизяснено докрай, въззивниците поддържат твърдението си за 10 % принос на съпричиняване. Молят решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което предявените от тях искови претенции бъдат уважени в размер на по 150 000лв за всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на предявяване на извън съдебната претенция – 10.12.21г. до окончателното изплащане на задължението.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважени, като потвърди решението в обжалваната му част като 3 правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 09.11.2021 г. в с.

Върбак, обл. Шумен по ул. „Хан Аспарух“ срещу дом № 27 при управление на МПС – т. а. „Мерцедес“, модел „Спринтер 312 Д“ с рег. № Х ХХХХ ХХ от М М А, който като управлявал МПС на заден ход, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за пешеходци, както и без да осигури лице, което да наблюдава пътя зад превозното средство и своевременно да сигнА.зира при опасност нарушил правилата за движение по пътищата – чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта на наследодателката на ищците К Ю. И с ЕГН ********** от с. В.

В резултат на произшествието К получила съчетана травма : глава, шия, гръден кош, крайници. При аутопсията се установили и множество болестни увреждания – тиреодит на Хашимото, ХОББ, белодробна антракоза, ХИБС, коронароскрелоза, огнищна миокардиоскрероза, стар миокарден инфаркт, хроничен пиелонефрит на левия бъбрек, двустранна гонартроза ІІІ степен, верукозен невус на лявото крило на носа, които нямат отношение към настъпилата смърт. Непосредствената причина за леталния изход се дължи на спиналния шок, развил се в резултат на тежката шийна и гръбначномозъчна травма.

С влязла в сила на 29.01.2024 г. присъда № 1 от 10.01.2023 г. на Шуменския окръжен съд, постановена по НОХД № 439/2022 г. по описа на съда, М М А бил признат за виновен в извършването на престъпление, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б. „б във вр. с чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК и чл.58 от НК му е било наложено съответното наказания.

Безспорно установено е още, че ищците са наследници по закон на загиналата К И – нейни синове и дъщеря, както и че отговорността на водача на МПС е била застрахована при ответното застрахователно дружество по задължителната застраховка „ГО“ за период, включващ датата на осъщественото ПТП.

4

На 10.12.21г. ищците предявили извънсъдебна застрахователна претенция пред ответника, но до изплащането на обезщетение не се стигнало, поради което е инициирано настоящото исково производство.

Горната фактическа установеност налага извода за нА.чието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за възстановяване на претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП – болки и страдания от внезапната загуба на тяхната майка К И – виновно и противоправно поведение на застрахования водач, вреди под формата на причинени болки и страдания и причинно следствена връзка между деликта и понесените вреди.

Основният спорен между страните въпрос касае размера на дължимото застрахователно обезщетение, както и процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. В тази връзка съдът съобрази следното :

По размера на обезщетението :

Същият следва да бъде определен съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика. Съдът следва да съобрази т.2ра на ППВС No 4/68г., в която са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадА.я, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/. При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява, че пострадалата към момента на произшествието е била на 85 години, при уговорката, че възрастта й сама по себе си не е самостоятелен критерий за определяне на обезщетението, а следва да бъде съобразен наред с другите относими критерии в тази насока; относително доброто й здравословно 5 състояние предвид липсата на данни за нА.чни хронични заболявания, имащи непосредствено отношение към смъртта й. Следва да бъдат съобразени още възрастта на пострадА.те и тяхното социално положение, а най-вече установените по делото доказателства за отношенията им с тяхната майка приживе и претърпените от тях страдА.я в резултат на загубата им.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Т Р Ф – снаха на Х.

Б. и Н С Ф се установява, че ищците и К били скромно семейство, единствено Ю. не бил семеен, живеел в една къща с нея, не е ходил в казармата поради заболяване. След като загубила съпруга си К останала сама и живеела с децата си в една къща. Х. и Х. не живеят понастоящем в същата къща; Х. живее на 100-150 метра от къщата на майка си . Ежедневно се виждА., поддържА. връзка, не се карА., не се разделяли, разбирА. се. Х. живеела в друго село – К П и често посещавала майка си, ежедневно поддържала контакт с нея, говорели си по телефона, а когато си идвала й помагала в домакинството и градината. След като ищците разбрА. за смъртта на майка си изпаднА. в шок, не можели да говорят, само плачели, организирА. заедно погребението. Х. и Х. поели грижите за Ю.. След инцидента Х. се разболял, прекарал инфаркт, съпругата му починала, защото се тревожела много за него. Х. също се разболяла от сърце, лежала в болницата, прекарала може би инсулт. Ищците често посещавА. гробищата, все още не са се отърсили от загубата на майка си, не са я преодолели. Особено страдал Ю., сега работел в съвета на 4 часа, сестра му и брат му му помагА. с пари и храна. След инцидента и тримата се променили много, не се събирА. вече по празниците, не са преодолели смъртта на майка си, много трудно се възстановявА..