Решение № 260019 от 16.04.2021, Окръжен съд - Перник

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260019 гр. Перник, 16.04.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 17.03.2021 г., в състав:

Съдия:

Кристиан Петров при секретаря Ива Цветкова, като разгледа търг. д. № 00124 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от С.Н. срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и

Здраве“ АД за заплащане: 1/ на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 25500 лв. – застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди от телесни увреждания, получени от ищцата в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на *** г., около 16,15 часа по околовръстния път на *** с посока на движение от *** на около 300 метра след разклона за ***, причинено от Й.Й. при управление на товарен автомобил “Ивеко АД 410 Т“, рег. № ***, чиято задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от *** г. – датата на постановения отказ от страна на ответника, до окончателното изплащане на обезщетението.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът оспорва твърдения механизъм, причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП - да е предизвикано по вина и от допуснати от водача на т.а. нарушения на Здв. П и ППЗДвП. Оспорва, че от ПТП ищцата е претърпяла уврежданията – по вид и степен, евентуално, че уврежданията са довели до продължителни болки и страдания, както и да е налице причинно-следствена връзка на всички твърдени неим. вреди с ПТП. Релевира възражение за съпричиняване - ищцата е управлявала л.а. без поставен предпазен колан, както и е нарушила чл. 15,ал. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, което е основание за намаляване на обезщетението на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Оспорва размера на обезщетението за неим. вреди като силно завишен с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Обстоятелствата по конкретното пътно-транспортно произшествие се установяват от писмените доказателства /констативен протокол № *** г., АУАН № ***г., НП № ***г./, както и от първоначалната и повторната съдебно – автотехнически експертизи /САТЕ/. На ***г. управляваният от Й.Й. товарен автомобил “Ивеко АД 410 Т“, с рег.№ ***, се е движил в крайна лява пътна лента по ул."***" с посока от *** към *** и в района на около 300 м след разклона за ***, предприема маневра за преминаване от крайна лява в средна пътна лента, където в същата посока в средна пътна лента се движи управляваният от С.Н. лек автомобил „Фолксваген Пасат“. Следва удар между двете МПС, като конфликтът между двата автомобила е настъпил с предна дясна ъглова част на т.а., с лява странична задна част на л.а. След настъпилия удар, л.а. е продължил посоката си на движение със сложна ротация обратно на часовниковата стрелка (гледано отгоре), удар в заден десен панел, и последвал челен удар в еластичната предпазна ограда на ул."***". Товарният автомобил, след ПТП е спрял след известно разстояние в най-дясното платно. Произшествието настъпва в светлата част на денонощието, слънчево с добра видимост, суха пътна настилка, пътното платно е еднопосочно, състои се от три ленти за движение, всяка с ширина от 3,5 м, разделени от бяла прекъсната линия, както и аварийна лента; профил на пътя – хоризонтален; пътно покритие - асфалт, в добро състояние; режим на движение при максимална скорост 90 км./час. за извън населено място. Установява се, че в конкретната обстановка причини за настъпване на ПТП е предприетата, от страна на водача на т.а. „Ивеко", маневра престрояване в съседна дясна лента, без да осигури безопасното преминаване и без да пропусне попътно движещият се в съседната (средна) пътна лента л.а. „Фолксваген" и предизвиква ПТП, поради неоценяване на конкретната пътната обстановка (натоварен трафик) на водача на т.а.

Медико-биологичният вид и характер на получените от ищцата увреждания, начина на лечение и продължителността на лечебно-възстановителния период, се установява от съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/. Описват се следните травматични увреждания на ищцата, стоящи в пряка - причинно следствена връзка с ПТП от ***г.: ********************. В медицинската документация не са налице данни за загуба на съзнание по време и след инцидента, както и не е поставена диагноза Сътресение на мозъка /Комоцио церебри/. Назначено е следното лечение: ******************************* Според СМЕ оздравителният период при такива травми е от порядъка на няколко седмици до около един месец. В конкретния случай са налице данни за издадени болнични листове в периода до ***г., т.е. могат да се направят съждения, че възстановяването е продължило за период до около 40 дни след инцидента. Към момента от вещото лице е констатирано, че не са налице неблагоприятни последствия и остатъчни явления от травмите при ПТП и при пострадалата е налице пълно възстановяване от получените на ***г. травми. Травмите са отзвучали напълно и не се очакват за в бъдеще да настъпят неблагоприятни последствия за здравето на пострадалата.

При събраните в настоящото производство доказателства следва, че са установени елементите от фактическия състав на чл.

432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно: причинени на ищцата неимуществени вреди от травматични увреждания от ПТП на *** г., причинено по вина на застрахования при ответното дружество водач на моторно превозно средство Й.Й.. С оглед на това, прекият иск срещу застрахователя е доказан по основание.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази обстоятелствата, установени от СМЕ, свидетелските показания и писмените доказателства по делото. Брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания /*******************************/, които както поотделно, така и в своята съвкупност са довели до болки и страдания. Ограниченията, неудобствата и страданията, които е следвало да изтърпи ищцата – по време и на възстановителния период, който е бил с продължителност около 40 дни след инцидента, което от своя страна е довело до непълноценност в битово и хигиенно отношение и социален живот на ищцата. Отражението върху психо - емоционалното състояние на ищцата и претърпения силен стрес, преминал в шок. Промяна на живота на пострадалата след процесното ПТП и за в бъдеще след инцидента – възникнал страх от шофиране и пътуване с автомобил. Липсата на остатъчни явления – пострадалата е напълно възстановена и не се установяват други последици от травмите, от естество да нарушат нейния нормален начин и качество на живот преди инцидента. Освен посочените морални измерения на болката и страданията, се отчитат и конкретните обществено-икономически условия в страната към настъпването на ПТП, намерили стойностен израз и в актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по зад. застраховка "Гр. отговорност" на автомобилистите, които дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства.

Също и създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо определени суми за подобен вид увреждания в близък период, които съдебни актове са сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело. При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, справедливият по чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. паричен еквивалент за претърпените от ищцата неимуществените вреди е в размер на 15 000 лв. Тази сума конкретно ще репарира в пълен обем неимуществените вреди на ищцата за времето досега, съставлява точно измерение на отговорността на ответника, а в общ план е в съответствие с обществените условия, морал и икономическото положение в страната, като за разликата до пълния претендиран размер от 25500 лв. искът е неоснователен.

По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД

Приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или бездействия на пострадалия, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем. Възражението за съпричиняване от ищцата е обосновано конкретно с липса на поставен предпазен колан, нарушение на чл. 15, ал.

1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като тежестта на доказване за съпричиняване е върху застрахователя.

От механизма на ПТП се установява, че ищцата при ПТП, като водач е седяла на предна дясна седалка, но липсват доказателства, че е била без поставен предпазен колан. Според повторната САТЕ л.а. „Фолксваген Пасат ", с година на производство от 1998г. - 2000г., фабрично е оборудван с триточкови инерционни предпазни колани на предна лява и дясна седалка, триточкови колани на задна лява и дясна седалка, за пътника, който пътува на втори ред (задна седалка) в средата е монтиран фабрично - двуточков (лентов) предпазен колан. СМЕ е категорична, че уврежданията на ищцата е възможно да бъдат получени при водач на лек автомобил, който е бил с поставен обезопасителен колан. При поставен или непоставен обезопасителен колан, който трябва да се има предвид, че също представлява твърд тъп предмет и причинява травми в областта на гръдния кощ и коремната област, биха настъпили идентични травми, такива каквито са отразени и описани при пострадалата. При липсата на категорични доказателства, че ищцата е била без поставен предпазен колан, респ. на такива за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалата и вредоносния резултат и конкретно, че вида и интензивността на получените травми са щяли да бъдат със значително по – лек характер, дори и да бе доказано непоставяне от ищцата на предпазен колан, то съдът приема, че липсва принос от ищцата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

От повторната САТЕ се установява, че водачът на л.а. „Фолксваген" се е движил правомерно в средната пътна лента за движение със скорост около 80-85 км./ч. и не е възприел опасността, тъй като се е движил от дясно на около 3.50м. пред т.а., преди т.а да предприеме маневра от крайна лява лента навлизане в средната пътна лента преди настъпване на ПТП. Водачът на л.а. не е имал възможност да предотврати ПТП и не е било възможно да избегне удара с т.а., тъй като се е движил в средната пътна лента за движение успоредно от дясно на т.а. и на около 3.50м. пред т.а. непосредствено преди настъпването на ПТП. Началният контакт на т.а. с л.а е бил под ъгъл в момент когато л.а. се е намирал на около 3.5м. пред т.а в средната пътна лента на движение, поради което водачът на л.а. не е имал директна видимост върху движението на т.а. и не е виждал директна опасност от т.а. и затова не е предприел маневра в дясно, като няма причина водачът на л.а. да бъде задължен да се движи плътно в дясно на своята пътна лента.

От горното следва, че не е налице нарушение от пострадалата на чл. 15 ЗДвП, тъй като не може да се приеме, че поведението на водача на т.а. не би било същото и в случая, в който пострадалата се е движила възможно най-вдясно на средната пътна лента. Пострадалата не е имала представа какво ще бъде поведението на водача на т.а., който предприемайки маневра за преминаване от крайна лява в средна пътна лента, вместо да съобрази движението и да пропусне попътно движещият се пред него в съседната (средна) пътна лента л.а. е продължил движението си и е ударил отзад движещия се пред него л.а. Дори пострадалата да се е движила най-вдясно на средната пътна лента за движение, ударът отново би бил непредотвратим, ако водачът на т.а. не бе продължил движението си и щом като не е изпълнил нито едно от вменените му задължения, както те бяха изброени по-горе.

Липсват и данни за неблагоприятни фактори, които имат значение за избиране на съобразената скорост на движение, поради което следва, че избраната от ищцата скорост /в рамките на максимално допустимата/ е била съобразена с пътните условия и ищцата не е имала техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП /чрез маневра или спиране/. Поради това и изводът, че водачът на л.а. не е извършил нарушение и на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП.