Определение № 897 от 04.04.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 897 гр. Бургас, 01.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500447 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК и е образувано по повод частните жалби с вх. № 1433 и 1534 от 14.02.2024 г.по описа на РС-Несебър на С.Е. ,гражданка на *** , и частни жалби с вх. №1542 и 1543 от 15.02.2024 г.по описа на същия съд от Л.Б. ,гражданка на ***-двете ищци по гр.д. № 946/2023 г. по описа на Несебърския районен съд ,против определение № 127/04.02.2024 г. постановено по делото ,с което е оставено без разглеждане подаденото от ищцата Е. искане с вх. № 750/23.01.2024 г. и подаденото от Б. искане с вх. № 738/23.01.2024 г. за приемане за съвместно разглеждане на изложените от ищците нови основания за отмяна на решенията ,взети на проведеното на 12.08.2023 г. Общо събрание на етажната собственост на комплекс „Мелия 9“,с адрес – с. Равда ,общ.Несебър ,както и против определение № 132/05.02.2024 г. по същото дело ,с което е отказано продължаване срока за обжалване на протоколното определение от

23.01.2024 г.,с което е оставено без разглеждане искането на ищцата Е. с вх.

№ 61/04.01.2024 г.

Моли се за отмяна на атакуваните определения и приемане допълнението на исковата молба с нови основания за незаконосъобразност на атакуваните решения на ОСЕС.

Представителят на ответната етажна собственост оспорва частните жалби . Излага съображения за недопустимост ,евентуално – за неоснователност на 1 същите .

Затова се моли за отмяна на определението за прекратяване и изпращане на делото по подсъдност в гр. Велико Търново и продължаване на производсвото гр. Бургас.Представят се доказателства .

След преценка на изложените от страните съображения ,Бургаският окръжен съд счита частните жалби за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:

Производството по гр.д. № 946/2023г. по описа на Несебърския районен съд е било образувано по искове на частните жалбоподатели С. Е. и Л.Б. за отмяна на всички решения от проведеното на 12.08.2023 г. Общо събрание на етажната собственост в комплекс „***“,с адрес – с.***, общ.***, ул.*** № * ,к-с“***“-по реда на чл. 40 от ЗУЕС поради допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон,подробно посочени в исковата молба .

След изпращане на исковата молба на противната страна и постъпване на отговор от същия по реда и в срока по чл. 131 от ГПК ,районният съд е докладвал делото с определение от 28.11.2023 г. ,внесъл е делото в съдебно заседание и се е произнесъл по доказателствените искания на страните .

Междувременно с изявление вх. № 61:04.2024 г. от С. Е. и с вх. № 28/03.01.2024 г. от Л.Б. е поискано допълване на исковата молба и изготвения от съда проекто-доклад с допълнителни обстоятелства за отмяна на атакуваните решения на ОСЕС

Първоинстанционният съд ,като е посочил ,че съгласно разпоредбата на чл. 40 ал. 2 ЗУЕС срокът за обжалване на решенията на ОСЕС е преклузивен30-дневен от получаване на протокола от общото събраниеи че ищците са се снабдили с протокола от проведеното ОСЕС на 21.08.2023 г. /както сами сочат в исковата си молба /,то и исковете им за отмяна на тези решения е следвало да бъдат предявени в преклузивния 30-дневен срок и след изтичането на този срок нямат право да навеждат нови обстоятелства и нови основания за отмяна на решенията .Затова и с протоколното си определение от 23.01.2024 г. съдът е оставил без разглеждане исканията на ищците ,направени с изявленията им от 03.01.2024 г. и от 04.01.2024 г. за допълване на обстоятелствата за отмяна на решенията на процесното ОСЕС,като направени след изтичане на законоустановения срок по чл. 40 ал. 2 ЗУЕС.

2

Именно срещу това протоколно определение е насочена частна жалба вх.

№ 1542/15.02.2024 г. на Л.Б. и доколкото същата е била редовно призована за съдебното заседание на 23.01.2024 г.,в което е постановено въпросното определение ,съдът е постановил ,че срокът за обжалване на определението започва да тече от заседанието – т.е. срокът за обжалването му е приключил на 30.01.2024 г.,а частната жалба е подадена на 15.02.2024 г. и е просрочена ,подадена е след изтичане на законовия срок за обжалване .околкото обаче с определението си под № 126 /04.02.2024 г. съдът е постановил срокът за обжалване на протоколното определение за ищцата Б. да се счита от получаване на сканираното копие от протокола от съдебно заседание по електронната поща на ищцата ,то следва да се риеме ,че частната й жалба е подадена в срок /тъй като копието от протокола е получено на 07.01.2024 г. / Независимо от това настоящият съдебен състав счита ,че трябва да подчертае следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 40 от ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание (ОС). Молбата за отмяна на незаконосъобразното решение се подава пред районния съд по местонахождение на сградата в 30-дневен срок от оповествяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.

Подаването на молба за отмяна на решението няма суспензивен ефект, тъй като не спира изпълнението решението на общото събрание на ЕС. Спиране на изпълнението се допуска само, ако същото бъде постановено от съда. Тъй като спирането на изпълнението има за цел да запази status quo, то последното следва да бъде поискано, тъй като в това производство също се прилага основният за българския граждански процес принцип на диспозитивното начало – арг. чл. 6, ал. 2 от ГПК. В този смисъл следва да отбележи, че по характера си производството по предявен иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС е исково – искът е конститутивен, като за него се прилагат всички принципи и правила на исковия процес – основните принципи, положителни и отрицателни процесуални предпоставки, доклад по делото, разпределение на доказателствената тежест и т.н.

С оглед исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в него – диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК – вж. бел № 5), предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в нея, и не следи служебно за законосъобразността на решението, взето на проведеното ОС на ЕС.

Предвиденият 30-дневен срок в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е преклузивен.

Следователно същият не може да бъде спиран или прекъсван. Тази особеност на срока има и чисто процесуално измерение. Ищецът може да навежда нови основания за незаконосъобразност на оспорените решения на тази неперсонифицирана общност на 3 собственици на обособени обекти в една сграда само до изтичане на 30-дневния срок от оповестяването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, като по този начин би се достигнало до изменение на иска чрез добавяне на ново основание – арг. чл. 214, ал. 1 ГПК.

Но е недопустимо след изтичане на този преклузивен срок да се релевират нови основания за порочност на оспорените решения, взети от ОС на ЕС, вкл. и чрез поясняване и допълване на исковата молба по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК. По този ред, след разрешаване на предварителните въпроси – арг. чл. 143, ал. 1 ГПК, ищецът може да допълни исковата си молба чрез релевиране на фактически твърдения, но само в пределите на заявеното основание – така Решение 55/27.04.2015 г. по гр. д. № 5558/2014 г. по описа на ВКС, І ГО , в което се приема, че „уточненията, направени от ищеца в първото съдебно заседание по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, не променят основанието на иска такова, каквото е очертано в обстоятелствената част на исковата молба, а само го детайлизират посредством релевиране на конкретни фактически твърдения в рамките на заявената от ищеца фактическа рамка на спора. Това са твърдения за факти, които са част от вече посоченото основание на иска и които като такива се обхващат от обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение по делото, независимо дали са посочени изрично или не, т.е. не могат да бъдат основание за предявяване на нов иск за същото право. В този смисъл тези уточнения не могат да бъдат приравнени на изменение на иска по основание по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК, тъй като не променят основанието на предявения иск, а само го поясняват и детайлизират. Същевременно чрез поясняването на исковата молба ищецът може да отстрани вътрешни противоречия между собствените си фактически твърдения, както и да обоснове връзката между заявените факти и търсената с иска защита… В контекста на въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, следва да се посочи, че видът на предявения иск в случая не се определя от изявленията на ищеца, направени по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК, а от първоначално релевираните фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба”.

В случая ,както е посочил и първоинстанционния съд ,в исковата си молба ищците са оспорили всички взети на процесното общо съблрание решения като незаконосъобразни и са изложили подробни възражения за нарушаване реда за свикване на общото събрание ,оспорили са кворума за приемане на решенията ,липсата на представителна власт на присъствалите обитатели ,оспорили са съдържанието на протокола и са изложили подробни възражения против всяко едно от решенията ,които възражения са били приповторени и в съдебното заседание от 23.01.2024г.С изявленията на двете ищци –съответно изявление № 61/04.01.2024 г. но Е. се правят допълнителни искания за отмяна на решенията на ОС ,касаещи избора на нов УС,а с изявлението на Б. от 03.01.2024 г. се иска допълване на исковата молба ,като се изтъкват възражения срещу прехвърлени правомощия за изпълнение на 4 задълженията на член от съвета на други лиц,с които се счита ,че е нарушена процедурата по свикване на ОС.Тези нови възражения практически представляват нови искове с нови основания за отмяна на решенията на ОСЕС ,което е недопустимо след изтичане на преклузивния срок по чл. 40 ал.

2 ЗУЕС,поради което правилно съдът ги е оставил без разглеждане .В тази връзка частната жалба на Б. против протоколното определение от 23.01.2024 г. е неоснователна .

По отношение на частните жалба с вх. № 1534/14.02.2024 г. на С. Е. и ч.ж. с вх. № 1543/15.02.2024 г. на Л.Б. против определение № 127/04.02.2024 г. постановено по делото ,следва да се посочи ,че те също са неоснователни поради изложените по-горе съображения .С определение № 127/04.02.2024 г. районният съд е оставил без разглеждане подаденото от ищцата С. Е. допълнително искане с вх. № 750/23.01.2024 г. за приемане за съвместно разглеждане на изложените от нея нови основания за отмяна на решенията на ОСЕС от 12.08.2023 г. ,както и подаденото от Л.Б. с вх. № 738/23.01.2024 г. искане за приемане за съвместно разглеждане на изложените от нея нови основания за отмяна на решенията на ОСЕС.За въпросните допълнителни искания се отнасят изложените по-горе мотиви – а именно ,че е недопустимо въвеждане на нови основания за отмяна на решенията на ОС след изтичане на преклузивния срок по чл.40 ал. 2 ЗУЕС.Затова тези две частни жалби също следва да бъдат оставен без уважение .

Частната жалба с вх. № 1533/14.02.2024 г. на С. Е. е насочено против определение № 132/05.02.2024 г. постановено по делото ,с което първостепенният съд е оставил без уважение молбата й с вх. №

1004/30.01.2024 г. с искане за продължаване срока за обжалване на протоколното определение от 23.01.2024 г.,с което са оставени без разглеждане исканията на Е. и Б. за допълване на обстоятелствата за отмяна на решенията на ОСЕС. Съдът е оставил без уважение молбата за продължаване срока за обжалване на определението,като е посочил правилно ,че доколкото става дума за законово определен срок /какъвто е срокът за обжалване на съдебен акт /,той не може да бъде продължаван.

Сроковете за извършване на определени процесуални действия от страните и съда в исковото производство, както и в изпълнителното производство, са установени от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Сроковете за извършване 5 на процесуалните действия в производството по несъстоятелност са установени от Търговския закон /ТЗ/, съответно в ЗБН по отношение на банковата несъстоятелност и в други специални закони.По отношение на страните пропускането на срока има за последица погасяване на правото да се извърши съответното процесуално действие.