Определение № 131 от 21.01.2022, Административен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 131 Година 21.01.2022 Град

Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретаря

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 2802 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. Т.Т. с ЕГН ********** и Т.П.Т. с ЕГН **********, с адрес *** срещу мълчалив отказ на Община Бургас по заявление с рег.№ 94-01-41623/15.11.21г. Иска се от съда да отмени мълчалив отказ за издаване на административен акт от Община Бургас, с който да се приеме, че частен имот гр.Бургас, кв.Черно море № 2104 по ПУП от 2004г. частично са отбелязани улици о.т.442, о.т.443, о.т.444 и о.т.443 до о.т.441 по ПУП-2004г., не са публична общинска собственост, а части от частен имот, не са отчуждени и не са платени и е налице хипотезата на § 22, ал.1, т.1 от ДР на ЗУТ, като имота се посочи изрично в ПУП и кадастъра с точните размери, както и да се отмени мълчалив отказ да се издаде заповед от кмета на община Бургас, с която да отмени заповед № 802/15.04.2015г. и да се задължи община Бургас да се обърне към Агенцията по кадастър да се поправи явна фактическа грешка, като е посочила частен имот като публична общинска собственост.

Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – Кмета на Община Бургас, редовно уведомен, в представено писмено становище излага доводи за недопустимост на жалбата и прави искане да бъде прекратено производството.

Административен съд Бургас, като взе предвид събраните в хода на производството доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Със заповед № 802/15.04.2015г. на кмета на Община Бургас (л.66 от делото), на основание чл. 65, ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е наредено да се изземе от жалбоподателите, недвижим имот - публична общинска собственост, с площ от 451 кв. м., съставляващ реална част от улица между осови точки - о.т. 444, о.т. 445 и о.т.

442, между квартали 118, 100 и 101 по действащия ПУП на с. Черно море, Община Бургас, държан от тях без правно основание.

Заповедта е обжалвана по съдебен ред от И.Т. и Т.Т., като по жалбата е образувано адм.д. № 642/2017г. по описа на Административен съд Бургас. С постановеното по делото решение № 76/19.01.2018г., жалбата е отхвърлена, като неоснователна. Решението е обжалвано и оставено в сила с решение №1496/05.02.2019г. по адм.д.№ 3421/2018г. по описа на ВАС. В мотивите на решението е прието, че с одобрената през 1989 г. промяна на улична регулация на с.Черно море целият изземван имот е предвиден за улица и спрямо него не са налице хипотезите на § 22, ал. 1, т. 1 от ЗР на ЗУТ по някои от плановете, влезли в сила в периода от 1978 г. до 2015 г. Съдът изрично отбелязва, че имотът с площ от 540 кв.м., закупен от И.Т. по нотариален акт № 60 от 06.03.1996 г. не попада в имота, предмет на оспорената заповед. Поради това съдът е приел, че с оглед разпоредбите на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, правото на собственост на общината върху процесния имот, отреден за улица, произтича по силата на закона и съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗОбС не е необходимо съставяне на акт за общинска собственост. Съдът е приел също, че недвижимият имот - предмет на заповедта представлява публична общинска собственост и се ползва от И.Т. и Т.Т. без правно основание, поради което са налице предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, за неговото изземване.

Пред Върховния административен съд е депозирано искане от И.Т. и Т.Т. за отмяна на решение №76/19.01.2018г., постановено по адм. дело № 642/2017г. на Административен съд Бургас, потвърдено с решение № 1496/05.02.2019г., постановено по адм. дело № 3421/2018г. на ВАС. С решение № 14603/25.11.2020г., постановено по адм. дело № 9998/2020г. по описа на ВАС, е отхвърлено искането (л.92-96 от делото).

По жалба на Д.Х.Д., Илияна Т. и Т.Т., с решение № 13/12.11.2019г., постановено по адм. дело № 8/2019г. по описа на Районен съд Бургас (л.11 от делото) е прогласена нищожността на решение № 16 от 29.02.2000г.(л.97 от делото) и решение № 16А от 15.11.2000г. (л.107 от делото) на Общинска служба по земеделие Бургас, а жалбата за прогласяване нищожност на протоколно решение № 76912/24.11.1992г. на Общинска служба по земеделие Бургас е отхвърлена като неоснователна. Решението в частта, с която жалбата е отхвърлена, е оспорено пред Административен съд Бургас, който с решение № 566/05.05.2020г. по к.а.д. № 3198/2019г. е оставил в сила решението на Районен съд Бургас (л. 22 от делото).

Със заявление с вх. №

94-01-41623/15.11.2021г. от И.Т.Т. и Т.П.Т. (л.47 от делото) е отправено искане до Община Бургас, до Общински съвет Бургас и до кмета на Община Бургас за постановяване на нов административен акт, с който на основание влязло в сила решение № 13/12.11.2019г. по адм.дело № 8/2019г. по описа на Районен съд Бургас, потвърдено с решение № 566/05.05.2020г. по к.а.д.№ 3198/2019г. по описа на Административен съд Бургас, с което са прогласени за нищожни решение № 16 от 29.02.2000г. и решение № 16А от 15.11.2000г. на Общинска служба по земеделие Бургас, да приеме за установено, че „частен имот в гр.Бургас, кв. Черно море, № 2104 по ПУП-2004, идентичен с имот пл.№ 1371 по ЗРП-1978г., идентичен с имот пл.№480 по ЗРП-1962г., с титул за собственост нотариален акт № 113, том IV, регистров № 860 дело №343 от 1942г. на Станка Иванова Дичева /по-късно по мъж Зафирова/ имот от 4,5 декара, върху които частично са отбелязани улици о.т. 422, о.т. 443, о.т.444 и о.т.443 до о.т.441 по ПУП-2004г.“ не са публична общинска собственост. На същото основание е поискано от кмета на Община Бургас да отмени издадена от него заповед № 802/15.04.2015г., както и да се извърши фактическото действие – да се обърне към АГКК да се поправи явна фактическа грешка, като е посочен частен имот като публична общинска собственост.

По делото е налично и искане с рег.№ 94-01-41623/1/11.12.2021г. (л.48 от делото) от И.Т.Т. и Т.П.Т. ***, с което се напомня за подаденото заявление с вх. № 94-01-41623/15.11.2021г., като отново се излагат доводи и правят идентични искания.

С жалба вх.№

12777/14.12.2021г. от Илияна Т. и Т.Т., по точка едно, се оспорва мълчалив отказ за издаване на административен акт от Община Бургас, с който да се приеме, че частен имот гр.Бургас, кв.Черно море № 2104 по ПУП от 2004г., идентичен с имот пл.№ 1371 по ЗРП-1978г., идентичен с имот пл.№ 480 по ЗРП-1962г., с титул за собственост нотариален акт № 113, т.­ІV, рег.№ 860, дело 343 от 1942г. на Станка Иванова Дичева /по мъж Зафирова/ от 4,5 дка, частично са отбелязани улици о.т.442, о.т.443, о.т.444 и о.т.443 до о.т.441 по ПУП-2004г., не са публична общинска собственост, а части от частен имот, не са отчуждени и не са платени и е налице хипотезата на § 22, ал.1, т.1 от ДР на ЗУТ, като имота се посочи изрично в ПУП и кадастъра с точните размери. По точка две от жалбата се прави искане за издаване на заповед от кмета на община Бургас, с която да отмени своя заповед № 802/15.04.2015г., а по точка три е направено искане да се задължи община Бургас да се обърне към Агенцията по кадастър да се поправи явна фактическа грешка, като е посочила частен имот като публична общинска собственост.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Жалбата в частта по точка едно, в която се обжалва мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт, е недопустима по следните съображения:

По своята същност мълчаливият отказ представлява бездействие на административният орган, когато има задължение да се произнесе по направено пред него искане и той е индивидуален административен акт по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, като е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането.

В случая, е направено искане от жалбоподателите за издаване на административен акт с който да се приеме, че частен имот гр.Бургас, кв.Черно море № 2104 по ПУП от 2004г., от 4,5 дка, частично са отбелязани улици о.т.442, о.т.443, о.т.444 и о.т.443 до о.т.441 по ПУП-2004г., не са публична общинска собственост, а части от частен имот, не са отчуждени и не са платени и е налице хипотезата на § 22, ал.1, т.1 от ДР на ЗУТ, като имота се посочи изрично в ПУП и кадастъра с точните размери.

Видно от изложението в жалбата и представите по делото доказателства, в случая е налице спор за собственост между Община Бургас и жалбоподателите, по отношение на имот с площ от 451 кв.м., съставляващ реална част от улица между о.т.444, о.т.445 и о.т.442, между квартали 118, 100 и 101 по действащия ПУП на с.Черно море, Община Бургас, за който на основание чл.65, ал.1 от ЗОбС е издадена заповед № 802/15.04.2015г. на кмета на Община Бургас, за изземване. В този смисъл по своята същност искането на жалбоподателите отправено до Община Бургас, кмета на общината и председателя на Общинския съвет не представлява искане за издаване на индивидуален административен акт, а искане да се реши спор за собственост, посредством признание от едната страна, че имота не е нейна собственост.

На първо място, искането до Община Бургас и Председателя на общинския съвет е процесуално недопустимо, тъй като съгласно чл.25, т.6 от ЗМСМА, в правомощията на председателя на Общинския съвет е да представлява съвета пред външни лица и организации, но не и самата Община. Същевременно, съгласно чл.44, ал.1, т.15 от ЗМСМ, кмета на общината я представлява пред физически и юридически лица и пред съда, тоест единствено кмета на общината би могъл да изрази исканото признание, поради което не е налице твърдения мълчалив отказ от страна на Община Бургас и Председателя на Общински съвет Бургас.

На второ място, в чл.7 от ЗОбС е предвидено, че имотите частна общинска собственост могат да бъдат предмет на разпореждане, като такава възможност не е предвидена за имотите публична общинска собственост, а ако кмета на общината уважи това искане, то би било равнозначно на разпореждане с този имот, което е недопустимо.

На трето място, акта с който се признава, че един имот не е публична общинска собственост, а е частна собственост не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. При издаването на такъв акт, кмета на Общината би действал, не като административен орган, а като лицето представляващо собственика на имота - Общината. Съответно в производството образувано по искане за издаване на такъв документ страните са равнопоставени и при отказ да бъде издаден такъв, следва да се приеме, че е налице спор за собственост, който подлежи на решаване по общия исков ред, а не по реда на АПК.

С оглед на изложеното и доколкото искането на И. Т. и Т.Т. не представлява искан за издаване на индивидуален административен акт, то за административния орган не е възникнало задължението да се произнесе, съответно не е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58 от АПК, който да подлежи на съдебен контрол. Ето защо, подадената от лицата жалба, в частта по точка едно е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено в тази му част.

Жалбата е процесуално недопустима и в частта по точка две, в която се иска да се задължи кмета на община Бургас да издаде заповед, с която да отмени своя заповед № 802/15.04.2015г.

Не е налице спор по делото, че заповед № 802/15.04.2015г. на кмета на община Бургас е влязъл в сила административен акт. Тази заповед е била обжалвана по съдебен ред от И.Т. и Т.Т., като подадената от тях жалба е била отхвърлена с решение № 76/19.01.2018г. постановено по адм.д.№ 642/2017г. по описа на Административен съд Бургас. Решението е обжалвано и е оставено в сила с решение № 1496/05.02.2019г. постановено по адм.д.№ 3421/2018г. по описа на ВАС. Съответно с решение № 14603/25.11.2020г. постановено по адм.д.№ 9998/2020г. по описа на ВАС е отхвърлено искането на лицата за отмяна на влязло в сила решение № 76/19.01.2018г. по адм.д.№ 642/2017г. на Административен съд Бургас , оставено в сила с решение № 1496/05.02.2019г. постановено по адм.д.№ 3421/2018г. по описа на ВАС.