Решение № 4 от 01.02.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№4 гр. София , 01.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23 в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Анна В. Ненова Вълканова при участието на секретаря ЕЛИ Й. ГИГОВА като разгледа докладваното от Анна В. Ненова Вълканова Търговско дело № 20201100901771 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба вх. № 93123 от 17.09.2020г. на „М.“ АД за откриване на производство по несъстоятелност при неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост, на „Обучителен център - Е.“ ЕООД.

Молителят твърди, че има вземане към длъжника по Договор за настаняване и провеждане на обучения за периода от 24.06.2019г. до 09.10.2019г., сключен на 22.02.2019г., за което е била издадена фактура № 0000043968 от 11.10.2019г. – неустойка за забава в размер на 0.5% на ден върху главницата, изчислена за периода от 15.11.2019г. до 15.05.2020г. – 25 966. 70 лева (главницата по фактурата е била платена от трето лице на 15.05.2020г.), както и вземания по Договор за настаняване и провеждане на обучения за периода от 09.10.2019г. до 29.11.2019г., сключен също на 22.02.2019г., за което е била издадена фактура № 0000044518 от 04.12.2019г.

1

– 13 005. 50 лева останала неплатена главница с ДДС след извършено частично плащане на 22.06.2020г., 237 220. 32 лева неустойка за забава от 6% на ден върху цялата главница от 26 011 лева, начислена за периода от 20.01.2020г. до 22.06.2020г. и 65 547. 72 лева неустойка за забава в същия размер върху главницата от 13 005. 50 лева за период от 22.06.2020г. до 16.09.2020г.

Молителят излага още, че длъжникът не оспорва вземанията си, но не ги погасява, като от „М.“ АД е било образувано предходно производство по несъстоятелност – т.д. № 533/2020г. на СГС, ТО, VІ-18 състав, приключило с оттегляне на молбата, поради уговорка за плащане. Длъжникът е спрял всички плащания и не е в състояние да погаси задълженията си. Дружеството е и свръхзадължено и няма активи, с които да покрива своите дългосрочни и краткосрочни задължения.

Молителят иска да бъде постановено решение, с което да се открие производство по несъстоятелност на „Обучителен център - Е.“ ЕООД поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост, с начална дата - датата на подаване на исковата молба, а ако съдът прецени, че продължаването на дейността на длъжника би увредило масата на несъстоятелността, евентуално ако наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски, то дружеството да бъде обявено в несъстоятелност. Исканията на молителя са уточнени с молба от 02.12.2020г. по делото.

Дружеството „Обучителен център - Е.“ ЕООД не е дало становище по молбата.

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда, доказателства – писмени доказателства, данни от Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и данните на вещото лице по допуснатата съдебна финансово-икономическа експертиза, и като съобрази вписванията, заличаванията и обявяванията в търговския регистър по партидата на търговеца, намира за установено от 2 фактическа страна следното:

„Обучителен център - Е.“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд, регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2016г. и с разнообразен предмет на дейност (обучение, квалификация и преквалификация на кадри във всички области на образованието, разкриване и експлоатация на учебно-професионални центрове и др.).

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични задължения по търговски сделки, както и непогасени публични задължения, свързани с търговската му дейност.

Задълженията по търговски сделки са включително към молителя – 13 005. 50 лева останало неплатено възнаграждение с ДДС по Договор от 22.02.2019г. Договорът, сключен изрично и писмено, е бил с предмет настаняване и провеждане на обучения за срок от 07.10.2019г. до 29.11.2019г., по график. За сумата на възнаграждението, дължимо от длъжника възложител от молителя – изпълнител в срок до 20.01.2020г., е била издадена фактура № 0000044518 от 04.12.2019г., при пълен размер на вземането от 26 011 лева. Останалата част от задължението е била платена от длъжника на 22.06.2020г.

Договорът от 22.02.2019г.е представен по делото. Също съгласно него (клаузата на т. 7.1), в случай на неспазване определените срокове възложителят е дължал на изпълнителя неустойка в размер на 6% дневно върху дължимата сума.

На 22.02.2019г. между страните е бил сключен писмено и друг договор, отново с предмет настаняване и провеждане на обучения, но за срок от 24.06.2019г. до 09.10.2019г., провеждани по график. За дължимото възнаграждение от молителя – изпълнител е била издадена фактура № 0000043968 от 11.10.2019г. за сумата от 28 851. 89 лева, която към 15.05.2020г. е била платена изцяло, макара при забава, тъй като плащането, съгласно договора, е трябвало да бъде до 15.11.2019г. И в този договор, също представен по делото, е било уговорено заплащането на неустойка за забава 3 от длъжника. Съгласно клаузата на т. 7.1 от договора, в случай на неспазване на определените срокове за плащане възложителят е дължал на изпълнителя неустойка в размер на 0.5% дневно върху дължимата сума.

Публичните задължения на ответното дружество за данъци и осигурителни вноски са поне 8 109. 49 лева, от които 7 754. 44 лева главница и 355. 05 лева лихви - ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите на физически лица, от трудови правоотношения, ДОО, вноски за здравно осигуряване, универсален пенсионен фонд. В този смисъл е изготвената и представена по делото справки от НАП за актуални задължения към 04.01.2021г. Задълженията са със срок за плащане от 14.02.2020г. и след това.

По делото не е оспорвано, че задълженията са във връзка с търговската дейност на ответника.

Върху имуществото на ответника са били наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК с постановление от 20.10.2020г., но няма започнато принудително изпълнение.

Няма данни за частни държавни вземания на дружеството, както и за задължения към персонала.

По делото е изслушана съдебна финансово-икономическа експертиза.

Вещото лице по експертизата е работило въз основа на обявяваните годишни финансови отчети в търговския регистър при Агенция по вписванията за 2016г., 2017г. и 2018г., като този за 2018г., в съставните си части баланс и отчет за приходите и разходите, е представен и от молителя по делото. След това в търговския регистър липсват други заявявания и обявявания във връзка със задълженията на длъжника по ЗСч.

Съгласно посоченото от вещото лице при работата му, други документи от страна на длъжника не са били представени, въпреки, че се е свързало с управителя и е изискало представянето им. С доклада по делото съдът е дал указанията на длъжника да даде съдействие на вещото лице при работата му, както и че е в негова доказателствена тежест да докаже, че е платежоспособен.

По-конкретно съгласно заключението

4 на вещото лице, през изследваните години, съгласно изготвените годишни финансови отчети за 2016г., 2017г. и 2018г., дружеството е имало положителен нетен оборотен (работен) капитал, а финансовият резултат от обичайната дейност е бил печалба.

Коефициентът на обща ликвидност на дружеството към 31.12.2016г. е бил 1.000, в норма, и наличните краткотрайни активи са били достатъчни за покриване на краткосрочните задължения на дружеството.

Към 31.12.2017г., съгласно годишния финансов отчет, този коефициент вече е бил 0.7500, а към 31.12.2018г. – 1.1183, но сумата се формира от текущи краткотрайни активи (вземания) в размер на 104 хил. лева, без да се установява действителното им съществуване и то като краткосрочни вземания. Съгласно изричното отбелязване в изготвеното заключение, на вещото лице не са представени оборотна ведомост и аналитични разшифровки на активите с оглед индивидуализацията им, както и не е изяснена разликата от предходния отчетен период (към 31.12.2017г.), когато краткотрайните активи са били посочени в размер само на 9 хил. лева. Т.е. не се установява разлика - 95 хил. лева на активите (краткосрочни вземания) към 31.12.2018г. Поради тези изводи на вещото лице коефициентът на обща ликвидност на длъжника към 31.12.2018г. не може да се приеме от съда 1.1183, съответно повече от единица.

Съдът не приема варианта на заключението на вещото лице с отразяване на всички претендирани от молителя суми като краткосрочни задължения за 2018г., тъй като двата договора между страните са били сключени през 2019г. и след това са възникнали задълженията на длъжника по договорите, но при изложеното по-горе коефициентът за обща ликвидност отново се възприема от съда под единица.

Също към 31.12.2017г. и към 31.12.2018г. под норма са били коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност.

За 2018г. под норма са били коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост (0.1183 и 8. 4545), като показател за способността дружеството да посреща дълготрайните си задължения. В този смисъл също е 5 заключението на съдебната експертиза по делото.

За ответното дружество не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с бързоликвидно имущество. В този смисъл са и поясненията в открито съдебно заседание от 08.12.2020г. на вещото лице – че това е и към 2019г.

Липсват вписвания, отбелязвания и заличавания по партида на длъжника в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието. В този смисъл са данните по постъпило писмо от Агенция по вписванията.

Няма данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“, съгласно писмо вх. № 93375 от 21.10.2020г.

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 08.12.2020г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд в 1месечен срок на сума от 3 000 лева, необходима за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от длъжника, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ след заседанието на 08.12.2020г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

6

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че ответникът - длъжник е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични задължения по търговски сделки, включително към молителя, както и публичноправни задължения към държавата.

Тези задължения не са изпълнени, неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). което предполага

Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2017г.

Съгласно възприетото от фактическа страна, не по-късно от 31.12.2017г. ответникът - длъжник не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи – коефициентът на обща ликвидност на дружеството към тази дата е бил под характерната стойност 1. Това е било изрично според годишния финансов отчет на дружеството за 2017г., но и към 31.12.2018г., съгласно възприетото от фактическа страна, както и след това, при липсата за събрани данни за финансово-икономическото състояние на длъжника от 2019г. и понастоящем. По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). Такава действителна ликвидност на активите към 31.12.2018г., както и след това, не се установява.