Решение № 2208 от 09.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2208 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Темислав М. Димитров

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско дело № 20221100506248 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 20015129 от 21.02.2022 г. по гр.д. № 21683/2021 г. на Софийски районен съд, 36 състав, е осъден на основание чл. 55, ал. 1, ЗЗД „Н.“ ООД, ЕИК: *******, да заплати на М. Г. С., ЕГН: **********, сумата от 79,74 лв., представляваща частичен иск от вземане на стойност 378 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № 201907290946360059/29.07.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба - 16.04.2021 г. до окончателното изплащане. Осъден е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Н.“ ООД, ЕИК: *******, да заплати на М. Г. С., ЕГН: **********, разноски по делото в размер на 400 лв. - разноски за производството за държавна такса и възнаграждение на вещо лице. Осъден е „Н.“ ООД, ЕИК: *******, да заплати на адвокат и. п. н., ЕГН *******, сумата 300 лв. – възнаграждение за процесуално представителство на ищеца.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „„Н.“ ООД, чрез процесуалния му представител адв. Г. М.. Излагат се съображения за неговата неправилност. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че отделни клаузи от договора за кредит са нищожни. Сочи се, че директивите, на които се позовава първоинстанционният съд, нямат хоризонтално действие, а единствено вертикално такова. Същото се отнасяло и до практиката на СЕС, на която се позовава районният съд. Сочи се, че процесната клауза за неустойка е валидна, като се развиват съображения в тази насока. Сочи се още, че е 1 валидна и клаузата за възнаградителна лихва в размер от 40,05%, като в тази връзка се излагат съображения. Прави се искане решението да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен. Претендират се разноските за производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба е подаден от М. Г.

С., чрез адв. и. н.. Излагат се съображения за нейната неоснователност. Сочи се, че договорът е недействителен, поради противоречие с чл. 11, ал. , т. 9 от ЗПК. Излагат се подробни съображения в тази връзка. Споделят се изводите на първоинстанционния съд за нищожност на отделни клаузи от договора.

Прави се искане обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноските за производството.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, но при съобразяване с приетото в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно задължението на въззивния и служебно да следи за правилното приложение на императивни материалноправни норми.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество решението на Софийския районен съд е и правилно, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния относно установената фактическа обстановка.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на платена сума без основание, като се твърди нищожност на договор за потребителски кредит, евентуално нищожност на отделни клаузи, евентуално унищожаемост на договора.

По делото се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 201907290946360059/29.07.2019 г., съгласно който ответникът е отпуснал на ищеца кредит в размер на 300 лв., със срок на кредита до 30.01.2020 г. и месечна лихва от 40,05%, която съгласно погасителния план била в размер на 36 лв. Съгласно чл. 11, ал. 4 ГПР по договора е в размер на 48,28%. Съгласно чл. 4, ал. 3 кредитополучателят се задължава в срок до края на следващия ден от сключване на договора да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 336лв. със срок на валидност до 31.01.2020 г. В чл. 6 е уговорена неустойка при неизпълнение на чл. 4, ал. 3 в размер на 342 лв.

Като доказателства по делото са приети и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, както и общи условия уреждащи отношенията между ответника и неговите клиенти.

Приета по делото е разписка от 5.09.2019 г. за плащане чрез „Изипей“ АД от ищеца до ответника за сумата от 379,74 лв.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, което въззивният 2 съд кредитира по реда на чл. 202 ГПК, се установява, че ищецът е платил към ответника сума в общ размер на 379,74 лв., като в платежните нареждания не е посочено основанието за плащане. Вещото лице посочва, че от предоставено от ответното дружество извлечение от счетоводните регистри по Договор за потребителски кредит № 201907290946360059/29.07.2019 г. се установява, че с постъпилото на 5.09.2019 г. плащане в размер на 379,74 лева са погасени следните суми по Договор за потребителски кредит № 201907290946360059/29.07.2019 г. – 300 лв. главница, 36 лв. – лихви и 43,74 лева неустойка.

Видно от заключението по приетата и неоспорена по делото съдебно техническа експертиза с вх. № 25008361/04.02.2022 г., което въззивният съд кредитира по реда на чл. 202 ГПК, шрифтът, на който е изписан процесния договор „Times New Roman”, разновидност “country” (или близък 99,7 идентичност) с размер 11 до 12 пункта. Вещото лице сочи, че шрифтът може да се определи на печатащо устройство като размер 12.

Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, включително да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 11, ал. 4 ГПР по договора е в размер на 48,28%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно разходите по неустойката при непредставяне на банкова гаранция, сключен от потребителя с ответника, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Неустойката за непредставяне на банкова гаранция е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение 3 на вземанията по договора, противно на изложените от жалбоподателя доводи. Самият жалбоподател твърди, че представянето на банкова гаранция, а от друга страна и уговорената неустойка при непредставянето , обезпечава изпълнението на договора за кредит.

Свободата на договарянето, предвидена в чл. 9 ЗЗД не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т. ч. тези на добрите нрави. Уговорка за заплащане на неустойка при непредставяне на банкова гаранция в размер, по-голям от отпуснатия кредит и общия размер на възнаградителната лихва по него, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита.

С оглед изложеното, съдът намира, че неустойката при непредставяне на банкова гаранция отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в ГПР. По този начин се постига именно скрито увеличаване на възнаграждението на търговеца, предоставил кредит на потребителя, което е забранено от разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК, установяваща максимален размер на ГПР. В случая е несъмнено, че потребителят – финансово затруднен – не би могъл да предостави в срок до деня, следващ сключването на договора за кредит, банкова гаранция. Ето защо неустойката има скрита функция на допълнително възнаграждение по договора за кредит.

При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките, настоящият съдебен състав приема, че макар формално договорът за кредит да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 относно годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. Не е описано как се формира размерът на ГПР съгласно законовите изисквания, какви суми са включени в него, поради което не намира приложение и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, в приложимата към момента на сключване на договора за кредит редакция. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и/или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

4

Доколкото договорът за кредит е недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Установено е, че от потребителя е заплатената сумата от 379,74 лв., поради което искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е основателен за пълния предявен размер.

Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено, макар по съображения, различни от изложените в него.

При този изход на спора разноски се дължат на процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – в минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – сумата от 400 лв.

Разпечатката съдържа 35 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/771f5f6c-5439-47ca-bf98-1c228a72e5f5