Решение № 487 от 11.05.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Пазарджик, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20215220103805 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Подадена е искова молба от М. ХР. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“*********, чрез адв.С.Н. М. от АК-Пловдив, съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.“********* против „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 121230735, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“*****, в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че на 01.12.2011г. против нея, като издател на запис на заповед са издадени по ч.гр.дело №5285 от 2011г. по описа на PC-Пазарджик заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за принудителното събиране на следните вземания, а именно: 827.81 лева – вземане, произтичащо от запис на заповед; законна лихва от 01.12.2011г.; 130 лева съдебни разноски.

Твърди, че въз основа на издадените заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист през 2016г. е било образувано от „Дайнърс Клуб България“ АД изпълнително дело №791 от 2016г. по описа на ЧСИ Т., с район на действие - района на ОС-Пазарджик, по което изпълнително производство действия по принудително изпълнение не са били извършвани.

1

Твърди, че поради бездействието на взискателя на 23.08.2021г. съдебният изпълнител е констатирал настъпилото вече прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК.

Сочи, че на 31.08.2021г. въз основа на същия изпълнителен лист по искане на „Дайнърс Клуб България“ АД е образувано против нея ново изпълнително дело при ЧСИ Т. под №374 от 2021г.

Твърди, че образуването на ново производство по принудително изпълнение през 2021г. обосновава правния й интерес като длъжник по изпълнението от предявяване на настоящия отрицателно установителен иск по чл.439 от ГПК с възражението за това, че вземането в размер на 827.81 лева, произтичащо от издаден от М. ХР. С. запис на заповед в полза на „Дайнърс клуб България“ АД е погасено по давност.

Твърди, че вземането по издаден запис на заповед на основание чл.537 от ТЗ, във връзка с чл.531 от ТЗ се погасява с тригодишен давностен срок, който в конкретния случай е започнал да тече от 01.12.2011г. с издаване на заповедта за изпълнение и е изтекъл още преди образуването на първото изпълнително дело под №791 от 2016г. по описа на ЧСИ Т., с район на действие - района на ОС - Пазарджик.

Евентуално твърди, че тригодишният погасителен срок за вземането по записа на заповед е изтекъл и преди образуването на 31.08.2021г. на второто поредно изпълнително дело №374 от 2021г. по описа на ЧСИ Т..

С оглед на гореизложеното твърди, че към настоящия момент задължението на М.С. в размер на 827.81 лева, произтичащо от издаден от М.

ХР. С. запис на заповед в полза на „Дайнърс клуб България“ АД е погасено по давност е изтичането на специалния тригодишен погасителен срок и като такова не подлежи на принудително изпълнение.

Ищцата твърди, че със записа на заповед е обезпечено задължение по договор за потребителски кредит - договор за кредитна карта и тя е с адрес в района на действие на PC - Пазарджик, то и последният на основание чл.113 от ГПК е компетентен да разгледа правния спор.

Моли съда да постанови решение, по силата, на което да признае за установено, че М. ХР. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“********* не дължи на "ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 121230735, със седалище и адрес на управление: гр.София, район 2

Триадица, бул.“***** сумата от 827.81 лева, произтичаща от издаден от М.

ХР. С. запис на заповед в полза на „Дайнърс клуб България“ АД , за която е издаден по ч.гр.дело №5285 от 2011г. по описа на PC - Пазарджик изпълнителен лист и образувано и висящо изпълнително дело №374 от 2021г. по описа на ЧСИ Т., с район на действие - района на ОС - Пазарджик.

Претендира сторените съдебни разноски, а именно: 50 лева - платена държавна такса и 300 лева - платено адвокатско възнаграждение.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника му, с който е взето становище, че исковата молба е допустима, предвид съдържащите се в нея твърдения на ищеца и искането към съда. Искът следва да бъде счетен за допустим, тъй като са налице процесуалните предпоставки за предявяването му.

В случай, че съдът приеме исковата молба за редовна и допустима, счита, че тя е изцяло неоснователна, а предявените в нея искове - недоказани.

Оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, във връзка с което прави следните възражения: Към исковата молба не са приложени никакви писмени доказателства, чрез които да се установи категорично фактът, че правото на принудително изпълнение върху вземанията им е погасено по давност, още повече, че самото им вземане е погасено по давност. Напротив, видно и от книжата по образуваното при ЧСИ Т. първо по ред изпълнително дело №791/2016г. безспорно се установява и е видно, че последното валидно изпълнително действие е от дата 15.04.2019г., когато на длъжника и ищец в настоящото производство М.С. са наложени запори на банковите сметки, които същата има открити в „Първа инвестиционна банка" АД и „Общинска банка“ АД.

Не оспорва факта, че по това изпълнително дело №791/2016г. по описа на ЧСИ Г. Т. в продължение на две години не са извършвани изпълнителни действия, годни да спрат настъпването на давностния срок, т.нар. перемпция, като веднага след нейното установяване ЧСИ Т. своевременно е изготвил Постановление за прекратяване на делото на основание чл.433 ал.1, т.8 с негов изх.№2534/23.08.2021г.

Оспорва погрешно наведените твърдения от ищцовата страна за липса 3 на правно основание за образуване на новото изпълнително дело с №374/2021г. по описа на ЧСИ Т., тъй като според нея вземането по записа на заповед било погасено с кратката тригодишна давност. Съгласни са, че изпълнителният титул се ползва от кратката тригодишна давност, но считано от последното валидно изпълнително действие от 15.04.2019г. и последващото образуване на ново изпълнително дело на 31.08.2021г. не са изминали повече от три години, за да е налице настъпване на погасителна давност на вземането по издадената срещу нея заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, както и че правото на принудително изпълнение е погасено.

Моли съда да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения от ищеца М. ХР. С. отрицателен установителен иск срещу „Дайнърс Клуб България" АД, че вземанията, които „Дайнърс Клуб България“ АД има спрямо нея са погасени по давност, както и че е настъпила давност спрямо правото им на принудително изпълнение относно вземанията им спрямо ищеца по образуваното срещу нея изп. дело №374/2021г. на ЧСИ Т..

Претендира присъждане на всички направени от ответника разноски по делото.

Предявеният иск се поддържа от пълномощника на ищцата в проведените по делото съдебни заседания. Моли съда да уважи иска като доказан и основателен. Претендира разноските по делото по представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща свои представител в съдебните заседания. С писмена молба поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Излага съображения по същество.

Съдът като взе предвид твърденията на ищцата в исковата молба и възраженията на ответника в писмения отговор и като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението като ал.2 на същата разпоредба предвижда, че искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено 4 изпълнителното основание.

Настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск по чл.439 ал.1 от ГПК, предмет на разглеждане в настоящето производство, е процесуално допустим и подлежи на разглеждане, тъй като в исковата си молба ищцата се позовава на факти, настъпили след приключване на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, а именно на настъпила погасителна давност. Приема, че именно чрез иска по чл.439 ал.1 от ГПК длъжникът може да защити своите права. Неговата правна сфера е накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което ищцата има интерес да установи. Искът правилно е насочен срещу взискателя по изпълнителното дело. Така, че ответното дружество е надлежна странаответник по предявения иск.

По съществото на иска, съдът приема следното:

От представените и приети по делото писмени доказателства, се установява, а и не е спорно между страните, че въз основа на Заповед №3387 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 02.12.2011г., постановена по ч.гр.д. №5285/2011г. по описа на Районен съд-Пазарджик, с която е разпоредено длъжникът – ищцата М. ХР. С. да заплати на кредитора – ответника „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 827,81 лв., ведно със законна лихва от 01.12.2011г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски в размер на 125 лв., е издаден изпълнителен лист на 02.12.2011г. за присъдените в полза на ответното дружество парични суми.

Видно от Заповед №3387 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 02.12.2011г., издадена по ч.гр.дело №5285/2011г. по описа на Пазарджишкия районен съд е, че вземането произтича от Запис на заповед от 01.03.2010г.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба на кредитора от 17.01.2012г. до ЧСИ С. Я., рег.№844, с район на действие СГС е образувано изпълнително дело №20128440400182, с взискател „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД и длъжник – ищцата М. ХР. С., което изпълнително дело впоследствие е изпратено от ЧСИ С. Я. на ЧСИ Г. Т., с рег.№882, с район на действие Окръжен съд-Пазарджик за продължаване на изпълнителните действия. При ЧСИ Г. Т., с рег.№882, с район на действие Окръжен съд5 Пазарджик е образувано на 29.11.2016г. изп. дело №20168820400791.

С молба от 09.12.2016г., взискателят – ответното дружество, чрез процесуалния си представител, е поискало налагането на запор и възбрана, включително на придобито по наследство имущество, както и извършването на опис на движими вещи на известните адреси на длъжника в района на ЧСИ 882. С молба с вх.№12451 от 11.10.2018г. взискателят е поискал налагането на запор на трудовото възнаграждение, което длъжникът получава при работодателя „САТ 1977“, с.Главиница“, ЕИК 112602389, налагането на запор на МПС, както и насрочването и извършването опис на движими вещи на известните по делото адреси на длъжника в съдебния район на ЧСИ. На ЧСИ са възложени всички правомощия по чл.18 ЗЧСИ, включително и определяне на начина на изпълнение.

Видно от книжата по приложеното заверено копие от изпълнителното дело №20168820400791 по описа на ЧСИ Г. Т. е, че след образуването му, срещу ищцата са предприети следните изпълнителни действия: На 02.03.2017г. е насрочен опис и оценка на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника; на 15.10.2018г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. ХР. С., получавано от работодателя „САТ 1977“ ООД, с.Главиница; с разпореждане на ЧСИ от 04.02.2019г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника – ищцата в „Общинска банка“ АД и „Първа Инвестиционна Банка“ АД. Насрочен е и опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, на адрес: гр.Пазарджик, ул.“*********.

Изпратени са запорни съобщения до двете банки, които са получени от тях на датата 15.04.2019г.

С Постановление от 23.08.2021г. е прекратено на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК производството по изпълнително дело №20168820400791 по описа на ЧСИ Г. Т., с рег.№882, с район на действие Окръжен съд-Пазарджик.