Решение № 4251 от 22.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4251 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20211100112571 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищецът А. И. И. излага в исковата си молба, че на 18.11.2016 г. на ВП17 в землището на гр. Ботевград, обл. Софийска, в зоната на километър 1+1700 км. при управление на МПС - лек автомобил, марка "Дачия", модел "Логан", peг. № ****, движейки се в платното за движение в посока от гр. Мездра към гр. София с превишена скорост от 101 км/ч, водачът В.

Б. Л. е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като е последвал удар между управлявания от него лек автомобил и пресичащи пътното платно неустановен брой коне, в резултат на който е настъпила смъртта на намиращия се на предна дясна седалка в колата И.А. И. и средна телесна повреда на седящата на задна дясна седалка М.П. Г., която в последствие също е починала на 28.11.2016 г. Ищецът е баща и законен наследник на починалия на 18.11.2016 г. И.А. И.. По случая е образувано ДП № 75/2016 г., по описа на ОДМВР - гр. София, пр.пр. № 5073/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. София, като е внесен Обвинителен акт против водача на автомобила и е образувано НОХД № 311/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд. Ищецът твърди, че е претърпял огромни неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени значителни по обем и интензитет болки и страдания от загубата на своя син. Смъртта на И. се отразява особено тежко в психоемоционален план на ищеца, който все още е съпътстван от признаци, характерни за посттравматично стресово състояние. От тежкото събитие насам И. се е променил коренно, като вече не е същият човек, станал е затворен в себе си, силно тревожен и измъчван от ранната загуба на неговия син с чести прояви на безсъние, безсилие и чувство за безизходност. На 19.03.2021г. на основание чл. 498, ал. 3 от КЗ ищецът е отправил застрахователна претенция спрямо ответника за заплащане на обезщетение за претърпените 1 неимуществени вреди по сключената задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в размер на 200 000 лева за А. И. И. - баща на починалия и 160 000 лева за пострадалия Л.А. И. - брат на починалия, ведно със законна лихва до окончателното погасяване на задължението. С писмо от 29.03.2021 г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетение за брата на починалия и е предложил изплащане на обезщетение в размер на 90 000 лева за бащата, което същият отказал като недостатъчно. На 25.04.2021 г. ответникът е изплатил сума в размер на 108 000 лева в полза на ищеца, която същият намира за недостатъчна за репариране на претърпените от него болки и страдания.

В тази връзка моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 52 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на неговия син, ведно със законна лихва върху главницата считано от 19.03.2021 г. Искът е предявен като частичен от общия размер на иска в размер на 92 000 лева. Претендира разноски и адв.хонорар.

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД оспорва предявените искове изцяло, като по основание, така и по размер. Претендира разноски. На първо място счита исковата молба за нередовна, тъй като не е представена банкова сметка на ищеца, както и не е посочен настоящият му адрес, а е посочен само съдебен адрес. Възразява, че вина за ПТП има водача на лекият автомобил В. Б. Л.. На следващо място намира претенцията на ищеца за прекомерна, крайно завишена и несъответстващ на търпените болки и страдания, а присъдената му извънсъдебно сума в размер на 108 000 лв. за достатъчна. Прави възражение за съпричиняване от страна на починалия, тъй като е пътувал без поставен предпазен колан. Възразява и по отношение на акцесорния иск за присъждане на лихва и датата от която се дължи. Прави възражение за давност по отношение на акцесорните искове.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не формират спор, че към ПТП ответникът е застраховател по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите” за виновния водач, признат за виновен с влязла в сила присъда по нохд № 311/2021г. на СОС, затова, че на 18.11.2016г. на ГП – 17 в землището на град Ботевград, област Софийска, в зоната на км1+700 км., при управление на МПС - .а. Дачия, модел Лоджи, с рег № ****, е нарушил правилото за движение по пътищата – чл.20,ал.2 ЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на И.А. И., син на ищеца, и М.П. Г.. С решение на САС по вхохд№ 604/2023г., присъдата е изменена частично по наказанието, като същото е потвърдено от ВКС.

От представеното по делото удостоверение от ЗД „Евроинс” АД и писмо от „Интегрейтид Микро – Електроникс България” ЕООД, се установява, че последното дружество е било работодател на починалия И. И., смъртта е призната за трудова злополука, като застрахователното дружество е застраховател на риска трудова злополука и като такъв е заплатил на ищеца сумата от 63756 лева, обезщетение за неимуществени вреди и 1553 лева 2 имуществени вреди – разходи за погребение. Не е спорно, че на 19.03.2021г. на основание чл. 498, ал. 3 от КЗ ищецът е отправил застрахователна претенция спрямо ответника за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди по сключената задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в размер на 200 000 лева за А. И. И. - баща на починалия и 160 000 лева за пострадалия Л.А. И. - брат на починалия, ведно със законна лихва до окончателното погасяване на задължението. С писмо от 29.03.2021 г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетение за брата на починалия и е предложил изплащане на обезщетение в размер на 90 000 лева за бащата. На 25.04.2021 г. ответникът е изплатил сума в размер на 108 000 лева в полза на ищеца – обезщетение по претенцията.

Първият спорен въпрос, предвид направеното възражение в отговора, е дали починалият е съпричинил уврежданията, при твърденията на ответника, че е бил без предпазен колан. От неоспорената от страните и приета от съда комплексна медико – автотехническа експертиза, се установява, въз основа приложения протокол за оглед на местопроизшествието, че към момента на ПТП И.А. И. се е возил на предна дясна седалка, както и че е бил с поставен предпазен колан, ето защо, възражението е неоснователно.

Вторият спорен въпрос е дали платеното обезщетение по постигнатото извънсъдебно споразумение / непредставено по делото/ от страните е достатъчно да репарира претърпените неимуществени вреди.

От заключението на съдебно – психиатричната и съдебно – психологическа експертиза, приета, неоспорена по делото, и показанията на разпитаните свидетели, се установява, че внезапната смърт на сина на ищеца е довела до развИ.е на остра стресова реакция, преминала в разстройство на адаптанцията – протрахирана депресивна реакция, при данни за персистиране на психична симптоматика към изготвянето на съдебно – психиатричната експертиза към април 2025г., с характер на личностова промяна, което дава основание на съдебния психиатър да обсъжда трайна промяна на личността, недължаща се на мозъчна увреда или заболяване, която е довела до съществена личностова и социална дезадаптация, промяна в начина на живот. Вещото лице – психолог сочи на съда, че девет години след смъртта на сина му, ищецът е със силно изразена депресивна симптоматика, без психотични елементи, тематично свързана с неочакваната смърт на сина му, което е характерно за т.нар. „засядане в скръбта”, при което страдащият е относително адекватен, съумява да изпълнява обичайните си задължения, но е лишен от перспектива и способността му да изпитва удоволствие от свършена работа или близки взаимоотношения е силно увредена.

Същото се установява от показанията на разпитаните от съда свидетели.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното: Съдът, след като съобрази изключително тежкото отражение на смъртта на сина на ищеца, довело до силно 3 изразена депресивна симптоматика девет години след ПТП, както и личностова промяна, съгласно заключението на съдебно – психиатричната експертиза, и съобрази, че смъртта се е отразила във всички сфери на живота на ищеца, отгледал сам сина си, икономическата ситуация в страната към ПТП, с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че дължимото обезщетение на ищеца, предвид трайните последици останали у него, следва да се определи на 170000лева, при ясното съзнаване, че този тип скръб за ищеца е напълно неоценима с пари. При определяне на справедливия размер, съдът съобрази както трайните последици у ищеца, така и социално – икономическата обстановка в страната към инцидента / 2016г./, силната емоционална връзка на двамата сина с баща им, очертана и с ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.

От показанията на свидетелите се установи, че ищецът е отгледал починалия си син И., че тримата – Лъчезар, И. и баща им, непрестанно били заедно и живеели заедно, докато И. не отишъл да работи в Ботевград. Злополуката станала в близост до това населено място, при връщане на И. от работа. Към момента на смъртта, И. бил на 26 години, в началото на живота си. Ето защо , при преценка и на обективните критерии – икономическата обстановка в страната към ПТП, към който момент, средната заплата на месец за страната възлиза на 974 лева, поради което и при съобразените трайни последици за психичното здраве на ищеца, от смъртта на сина му, оставила травма, която най- вероятно няма да се излекува, и като се съобрази размерът, присъждан при сходни случаи / напр. решение № 233/20.12.2016 г. по т. д. № 3586/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 50028 от 1.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 200/2022 г., I т. о., ТК, /, съдът намери, че обезщетението следва да се определи на 170000лева. От сочената сума, следва да се приспадне сумата 108000лева, платена извънсъдебно от застрахователя, за същите вреди, като искът следва да се отхвърли за предявения размер на 52000лева, поради следното. С утвърдената практика е установено правилото, че платената сума по застраховка „злополука на работника или служителя”, сключена с работодателя на пострадалото лице, следва да се приспадне от дължимото от застрахователя по гражданска отговорност на делинквента обезщетение. Изводът се извежда от правилото, че кредиторът не може да получи плащане два пъти за едно и също накърнено благо, който принцип намира приложение и при непозволеното увреждане. При него, съгласно чл.45 ЗЗД, делинквентът следва да заплати на увредения вредите, каквито са претърпени от виновното му поведение, като застрахователят по гражданска отговорност на делинквента, изпълнява вместо прекия причинител на вредата, в рамките на неговата отговорност. Независимо от основанието за плащане, на обезщетяване подлежат едни и същи вреди, като обезщетяването им е в паричен еквивалент. Ето защо, при повече от едно задължени лица, освен делинквента, отговорността на всеки от тях поотделно и общо не може да надвиши действителния размер на претърпените от деянието вреди, който размер се дължи от причинителя. Плащането, извършено от някое от задължените лица, погасява правото на увредения да търси същото или по – високо обезщетение от вече репарираните от останалите вреди, като платилият се суброгира в правата на увредения спрямо делинквента. / ТР № 1/23.12.2015г. по т.д.№ 1/2014г./ Приема се в практиката, че сочените разрешения са приложими и когато, в изпълнение на неограничената отговорност на работодателя спрямо 4 работника, когато увреждането е признато за трудова злополука, както и когато този работодател е сключил застраховка, покриваща събития, свързани със здравето, живота и телесната цялост на работниците си, която обезпечава неговата обезщетителна отговорност за вредите на работниците, или при смърт на последните – на техните наследници по закон, какъвто е и настоящият случай. В тази хипотеза, когато смъртта на пострадалия работник е и трудова злополука, и покрит застрахователен риск по застраховка по гражданска отговорност, след определяне на точния размер на дължимо обезщетение, следва да се приспадне платеното от застрахователя на работодателя обезщетение за същите вреди / напр. решение № 395/10.10.2012 г. по гр. д. № 1538/2011 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 116/03.07.2017 г. по т. д. № 1921/2016 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 72/29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др. И Определение № 1344 от 13.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 300/2026 г., II т. о., ТК/.