Определение № 3429 от 09.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3429 гр. София, 09.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Велислав Павков Касационно гражданско дело № 20238002101591 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Б. К. и С. Д. К. против решение № 2/03.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 1816/2022 г. от 2-ри състав на САС.

Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е основателен за по 100 000 лева за всеки един от ищците и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СОС.

Съдът е приел, че ищците са баба и дядо на починалия в резултат на пътнотранспортно произшествие, станало на 02.04.2017 год. и причинено виновно от водач, който е управлявал товарен автомобил „Фолксваген”, като ответникът е застраховател на гражданската отговорност на делинквента.

Посочено е, че неимуществени вреди се установяват от разпитаните по делото свидетели, които са имали пряко наблюдение и лични възприятия за отношенията между баба/дядо и внук, а също и върху състоянието на ищците след смъртта на внука им. Според свидетелите починалия е отгледан от самото си раждане от бабата и дядото, тъй като родната му майка го изоставила след раждането. За внука били полагани изключителни грижи относно възпитанието му, отглеждането му и издръжката. Ищците го обичали като свой роден син, а той се обръщал към тях като към родители. След смъртта на внука им, ищците се променили, изпитвали силна и непреодолима болка от загубата. Спазвали християнските традиции и редовно ходели на гроба му. Вследствие на загубата, бабата плачела и скърбяла, а дядото от стрес и мъка развил раково заболяване. Показанията на свидетелите се потвърждават и от представеното пред първоинстанционният съд съдебно решение по 1 гр.д.197/06 год. по описа на РС-Ботевград, от което е видно, че от детска възраст пострадалия е бил настанен за отглеждане в дома и семейството на неговите баба и дядо.

Анализът на тази връзка мотивира настоящата инстанция да приеме, че между починалия внук и ищците баба и дядо е съществувала здрава, продължителна и дълбоко емоционална привързаност, обусловила и установената по делото тежест на понесени вреди, чийто продължителност, естество и тежест следва да бъдат обезвъзмездени по реда на чл.52 от ЗЗД.

Съобразявайки характера, силата на интензитета и продължителността на търпените от ищците болки и страдания след смъртта на внука им, вследствие на произшествието станало пред месец април 2017 год., лимитите на отговорност, възрастта на починалия и не на последно място съдебната практика по сходни случаи, съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен на по 100 000 лева за всеки от тях, за която сума исковите претенции са основателни.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, свързани със задължението на съда да изложи свои мотиви, да обсъди всички доводи и възражения на страните, да обсъди събраните по делото доказателства, като при тази си дейност да спазва правилата на формалната логика.

Въпросите са поставени формално, без да се посочва в каква насока съдът е процедирал в противоречие с цитираните съдебни решения на ВКС, без да са обосновани с възприетото от съда и в какво конкретно се състои противоречието по всеки един от въпросите с процедирането на съда.

Видно от въззивната жалба на ищците по делото, в нея се съдържа единствено оплакване по отношение на приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съдът е обсъдил събраните в тази насока доказателства, като е изложил собствени мотиви относно дължимото обезщетение, както и е обосновал същите с представени и събрани по делото доказателства.

Предвид изложеното, не са налице касационни основания по допускането на касационното обжалване.

В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1300 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2/03.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 1816/2022 г. от 2-ри състав на САС.

ОСЪЖДА Б. Б. К. и С. Д. К. да заплатят на ЗАД“Армеец“ АД по 650 /шестотин и петдесет/ лева всеки един от тях, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3