Решение № 305 от 19.10.2021, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Ямбол, 19.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20212330100735 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от С. Н. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“***“ № ***, кант.***, срещу „Минна компания Петров“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Я., ул.“***“ № ***, ет.***, представлявано от ***.

***П.Я.П. с ЕГН **********.

С исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответника Договор за текуща ***от 01.10.2004 год. Твърди се, че между страните е била постигната уговорка за осъществяване на всякакъв вид действия по *** защита и съдействие на ответника, извън случаите на ***, за които действия между страните било уговорено първоначално месечно възнаграждение, дължимо от ответника на ищеца, в размер на 200 лева. При заплащане на дължимото месечно възнаграждение ищецът съставял и издавал на ответника – Договор за ***, в който посочвал, че същият се издава по Договор за текуща *** за съответния месец/месеци.

Твърди се още, че през годините на няколко пъти уговореното месечно възнаграждение било променяно като към м.май 2015 год. било 440 лева. През м.юни 2015 година размерът на месечното възнаграждение бил променен на 2 000 лева месечно, като издадените договори за *** за времето от м.юни 2018 год. и нататък установявали наличието на изменение на месечното възнаграждение по договора за текуща *** помощ. Последното плащане на месечно възнаграждение от 2000 лева извършено от ответника се отнасяло за м.май 2016 год. и било предмет на споразумение за погасяване на парично задължение от 14.06.2018 год.

1

Поддържа се, че ответника не е изпълнил задължението си за времето от м.юни 2016 год. до м.февруари 2021 год., или общо 57 месечни вноски от по 2 000 лева, в общ размер на сумата от 114 000 лева. Ищецът с исковата молба претендира от ответника заплащане на месечно възнаграждение за месеците май и юни 2018 год. в размер общо на сумата от 4 000 лева.

В този смисъл се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4 000 лева, представляваща месечно възнаграждение от по 2 000 лева за м.май и м.юни 2018 год., представляваща част от сумата 114 000 лева, дължима от ответника за времето от м.юни 2016 год. до м.февруари 2021 год., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното погасяване на главницата.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Оспорва се изложената в исковата молба фактическа обстановка, като се твърди, че няма устна уговорка за увеличаване на възнаграждението по Договора за абонаментно обслужване от 400 на 2000 лева. Твърди се, че доколкото са заплащани по-високи възнаграждения, те са заплащани инцидентно, за определени периоди, през които е възлагана *** работа. Нямало уговорка такова възнаграждение да се дължи постоянно. Договор за абонаментно обслужване с месечно възнаграждение в размер на 2000 лева не бил сключвана, нямало такава уговорка. Представените договори за *** обслужване били за конкретна работа и нямали реквизити на договор за абонаментно *** обслужване.

Нямало доказателства и да са фактурирани услуги или месечни абонаменти, които в последствие да не са били заплатени. Претендира се да бъде оставена без уважение исковата молба на ищеца като неоснователна.

В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, се явява в качеството на процесуален представител по пълномощие адв. И.Г. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирани по делото писмени бележки и на подробно изложените в тях основания и сочена съдебна практика се поддържа като основателна и доказана исковата претенция.

Ответникът, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание от законен или процесуален представител, като в депозирани по делото писмени бележки по същество се поддържа отговора на исковата молба като се претендират и разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.10.2004 год. между „Минна компания - Петров“ АД от една страна в качеството на възложител-доверител и от друга С.К., *** в *** Я., в качеството на изпълнител2 довереник, е бил сключен договор за текуща ***. С чл.1 от Договора, са се договорили, че доверителят възлага, а довереника приема да осъществява постоянна специализирана *** и съдействие, изразяваща се в: а. писмени и устни консултации по *** и други въпроси касаещи законните права и интереси на възложителя-доверител; б. консултации при подготовката, сключването и изпълнението на договори, по които възложителят-доверител е страна или имат отношение към негови права и интереси и в. *** *** и всякакви други *** производство, по които възложителят-доверител е страна. В чл.2 от Договора, страните са уговорели месечно възнаграждение на изпълнителят-довереник в размер на 200 лева, за оказвана *** по букви „а“ и „б“ от чл.1 на Договора, а размерът на възнаграждението в случаите на ***, страните се уговорили, да се определя при сключването на конкретния договор за *** съобразно Наредбата за *** възнаграждения. Договорът е бил сключен за неопределен срок – чл.6.

По делото от страна на ищеца са представени още:

Договор за *** от 16.10.2014 год., с който страните са уговорили възнаграждение в размер на 1320 лева, с основание и предмет – *** м.октомври, м.ноември и м.декември 2014 год.

Договор за *** от 11.03.2015 год., с който страните са уговорили възнаграждение в размер на 1320 лева, с основание и предмет – *** за периода януари-март 2015 год.

Договор за *** от 22.07.2015 год., с който страните са уговорили възнаграждение в размер на 4880 лева, с основание и предмет – *** по договор за абонамент, за месеците:април, май, юни и юли.

Договор за *** от 23.09.2015 год., с който страните са уговорили възнаграждение в размер на 4000 лева, с основание и предмет – *** по договор за абонамент, за месеците:август и септември.

Договор за *** от 08.12.2015 год., с който страните са уговорили възнаграждение в размер на 6000 лева, с основание и предмет – *** за месеците:октомври, ноември и декември 2015 год.

Договор за *** от 03.08.2016 год., с който страните са уговорили възнаграждение в размер на 6000 лева, с основание и предмет – ***за месеците:януари, февруари и март 2016 год.

Договор за *** от 14.06.2018 год., с който страните са уговорили възнаграждение в размер на 4000 лева, с основание и предмет – *** за месеците:април и май 2016 год.

С исковата молба ищецът е представил и седем броя платежни нареждания, видно от които: на 06.07.2016 год., на основание *** 54490 в полза на ответното дружество, трето неучастващо по делото лице – Сакар-гранит ООД е наредило на ищеца да бъде изплатена 3 сумата от 2000 лева; на 23.12.2016 год., на основание договор за *** в полза на ответника, трето неучастващо по делото лице – Сакар-гранит ЕООД е наредило на ищеца да бъде изплатена сумата от 2000 лева; на 21.01.2016 год., на основание ***, ответникът е наредил на ищеца да бъде заплатена сумата от 2000 лева; на 23.12.2015 год., на основание договор за *** до месец юли 2015 год. в полза на ответника, трето неучастващо по делото лице – Петрос-2001 Е ООД е наредило на ищеца да бъде изплатена сумата от 2000 лева; на 16.09.2015 год., на основание договор за *** 54486, ответното дружество е наредило на ищеца да бъде изплатена сумата от 2200 лева; на 06.08.2015 год., на основание *** в полза на ответното дружество, трето неучастващо по делото лице – Геопроучване ООД е наредило плащане на ищеца на сумата от 2000 лева и на 18.09.2018 год., на основание споразумение за погасяване, трето неучастващо по делото лице – Кариера Студена ЕООД е наредило на ищеца да бъде заплатена сумата от 2000 лева.

По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективна и компетентна, като видно от заключението на вещото лице е че ответното дружество е извършвало плащания по договори за *** сключени с ищеца в качеството му на ***, описано в приложената към заключението таблица. Плащанията са извършвани по различен начин – наведнъж или на части, като в платежните нареждания не е посочен конкретен договор, по който да се отнесе плащането, като при експертизата сумата е била отнесена за погасяване на най-старото задължение по договорите за правна защита и съдействие. Извършените плащания са осчетоводени като е дебитирана сметка *** „Разходи за външни услуги“ срещу кредита на сметка *** „Други дебитори“. Разходът е отнесен по предназначение като е дебитирана сметка *** „Разходи за организация и управление“ срещу кредита на сметка *** „Разходи за външни услуги“. В счетоводството на ответното дружество не са начислявани задължения към ищеца по месеците, посочени в съответния договор за правна защита и съдействие, които да бъдат погасявани с постъпилите плащания. Плащанията – частични и цялостни, са отнесени като разход за външна услуга по сметка *** „Разходи за външни услуги“ като след това, в съответствие с нормативните разпоредби, разходът е отнесен по предназначение като е дебитирана сметка *** „Разходи за организация и управление“. По отношение на процесните договори за *** и извършените плащания счетоводството на „Минна компания Петров“ АД е водено редовно.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел лицето Д.М.Д., видно от показанията на който, същият познава ищеца от около 30 години и повече, с когото били ***, ***. От показанията на свидетеля се установят взаимоотношенията между страните назад във времето, както и че ищецът е този който през 2001 год. създал и учредил ответната компания. Постоянно се занимавал с нея като се почне от трудови до граждански спорове. В началото на м.ноември 2017 год. ищецът му се оплакал, че ответника не иска да му плаща. Сочи че месечното му възнаграждение било 2000 лева, година и половина му плащали, после му казали че имат затруднения. Казал му че има анекс, но го бил изгубил. Според свидетеля ищецът заслужавал тези пари, защото 4 работил за създаването на компанията и полагал труд за съществува. Свидетелят не може да каже дали е за текуща работа или при поискване, но ищецът бил постоянно ангажиран с *** дори ежедневните им проблеми. *** му работа била постоянна и ежедневно полагана от него. Тъй като се преместил в С., ищецът си идвал единствено и само за ангажиментите на компанията. Продължил да осъществява *** на ответника и след като същият преустановил да му плаща. Ищецът споделил пред свидетеля още, че е казал на ответника да изкарат техния екземпляр от анекса. Свидетелят не знае да е прекратяван договора между страните.

Съдът кредитира показанията на свидетеля доколкото същите пресъздават негови лични впечатления и пресъздават казаното му от самия ищец по делото.

От правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от ищеца против ответника осъдителен иск за сумата от 4000 лева, предявен като частичен от 114 000 лева, с правно основание чл.286 ЗЗД вр.чл.79 ЗЗД. Искът е процесуално допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирана страна, при липсата на отрицателни процесуални предпоставки.

Разгледан по същество искът се явява неоснователен и недоказан по следните съображения:

Между страните не е спорно, че са сключили договор за текуща ***от 01.10.2024 год., нито условията при които са го сключили. Спорно единствено между страните е дали е уговорено увеличение на месечното възнаграждение на ищеца от 200 лева на 2 000 лева за оказвана ***по чл.1, букви „а“ и „б“ от Договора. Действително по делото са представени платежни нареждания за суми в размер на от по 2000 лева, но в тях единствено е посочено, че са по договори за ***, като само в едно от тях е посочено - „***“, а в друго – „споразумение за погасяване“, т.е. посочена е конкретна услуга. Тук следва да се посочи, че с Договора страните са се съгласили, че размерът на възнаграждението в случаите на *** представителство по *** и всякакви други ***производство по които възложителятдоверител е страна, се определя при сключване на конкретния договор съобразно Наредбата за *** възнаграждения. Т.е. страните са уговорели два различни начина за заплащане на ищеца, в случаите на чл.1, б.“а“ и б.“б“ – 200 лева месечно, а в случите по чл.1, б.“в“ възнаграждението се определя конкретно с всеки договор за ***, поради което и сумите по представените платежни нареждания, така както са оформени, не могат да обосноват еднозначен извод, дали са заплатени въз основа чл.1, б.“а“ и б.“б“ от договора или по чл.1, б.“в“ от същият. Отделно от това установява се още и че част от сумите са заплатени от трети неучастващи по делото лица, което допълнително затруднява извеждането на безпротиворечив извод, че ответника се е съгласил с промяна на чл.2 от Договора досежно размера на месечното възнаграждение, още по-малко, че е налице такова съгласие за целия срок на действие на договора, доколкото ответника възразява, че това са инцидентни 5 плащания по възложени задачи. В показанията си, разпитаният по делото свидетел навежда данни за наличие на загубен от ищеца анекс към договора, но доколкото такъв по делото не е представен, съдът не може да прецени каква е била действителната воля на страните при сключването му /ако е бил сключен/, от където и да изведе евентуален извод за пълна или частична дължимост на претендираното от ищеца възнаграждение по договора.